Решение № 8172 от 28.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 931/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. А. А., гражданин на Сирия, против решение 24820 от 26.11.2024 г., постановено по адм. дело 10354/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост, както и допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му със законните последици. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрисконсулт Кръстева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Преценява обжалваното решение като правилно и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд преценява, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на А. А. А., гражданин на Сирия, срещу Решение 10510 от 03.10.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, административният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 2.11.2023 г., жалбоподателят е подал молба за международна закрила, заведена в РПЦ-София. Установил е, че жалбоподателят е гражданин на Сирия. Напуснал е Сирия, заради проблеми, свързани с войната и влошената икономическа обстановка там. Приел е казаното от чужденеца, че спрямо него в Сирия не е оказвано насилие. Пребивавал е в Турция, за два месеца, където са му дали документ, който приличал на карта, но не бил кимлик, а впоследствие са му отказали да остане в страната. Преминал е нелегално в България. Попълнил е регистрационния лист с невярна информация за името си, за да помогне на непозната жена ,с която пътувал. Казал е, че иска да подсигури семейството си, което е останал в Сирия. Съдът е установил, че административното производство е било прекратено на осн. чл.77, ал.1, във вр. с чл.15, ал.1, т.1-4 ЗУБ, след което е възобновено по молба на чужденеца от 09.05.2024 година. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Първоинстанционният съд е приел, че административният орган е изследвал всички основания за преследване по причини в чл.8, ал.1 ЗУБ и правилно е приел, че по отношение на жалбоподателя не са извършени конкретни лични действия на преследване по посочените в разпоредбата признаци. Съдът е преценил като правилно приетото от административния орган, че в беженската история на чужденеца не са налице елементите от предвиденото в чл.8 ЗУБ основателно опасение от преследване. Съдът е преценил като правилни и изводите на административния орган, че спрямо кандидата не са установени основанията по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 ЗУБ, поради липсата на твърдения, че същият е бил или ще бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства в страната си на произход. Приел е също така, че не се установяват индивидуални, тежки заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя, както и не се установява безогледно насилие от представената официална информация, поради което не е налице и хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Посочил е, че при задълбочен анализ на данните от справката за актуалната обстановка в Сирия, органът правилно бил заключил, че не са налице достатъчно основания да се смята, че спрямо кандидата само на основание на неговото присъствия в държавата му на произход и по-точно в провинция Ракка, той би бил изправен пред реален риск от заплаха. Съдът е формирал извод, че както административният орган е приел, чужденецът е напуснал Сирия в търсене на по-добър живот, като се е обосновал и с факта, че семейството на кандидата съпругата и двете му деца са останали в Сирия, а не са напуснали заедно с него. Касационната инстанция преценява решението като валидно, допустимо и правилно. Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и неправилно приложение на закона са неоснователни. В решението си съдът е посочил установените, според него, фактически положения, релевантни за спора. Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд е формирал правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Правилно е прието в обжалваното решение, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Чужденецът не обосновава наличие на съществуваща реална заплаха в страната си по произход, не твърди за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. По тези съображения крайният извод на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Видно от интервюто на чужденеца е, че неговото желание е да осигури по-добро бъдеще за неговите деца. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 ЗУБ. Не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В настоящият случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора поради опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и спрямо него не съществува риск от посегателства по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Правилни са изводите на съда, че при издаването на оспорения административен акт органът подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилното заключение, че не са налице предпоставките по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съгласно даденото пояснение в т. 35 от решение от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12 Diakitй на Съда на Европейския съюз, посоченото в чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. понятие въоръжен конфликт, следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. За да бъде приведен в действие в чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО е необходимо въоръженият конфликт да се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства и да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В тази връзка съгласно решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директивата е необходимо компетентният национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за субсидиарна закрила, да са установили, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на дадена държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. В случая тези критерии не са изпълнени. Опасностите на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства срещу отделния кандидат като обект на лична заплаха и риск. В конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на чужденеца. Не се установява спрямо него и да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Сирия и по-специално в района на Ракка, той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 , съответно за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му.Вкомпетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реалнии потвърдениоснования да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. Обстановката в Сирия е обсъдена в обжалваното решение съобразно представената по делото, актуална към момента, справка на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. След нейния анализ се установява, че на територията на Сирия, макар и обстановката да е нестабилна, то конфликтът на територията на страната от 2020 г. се намира в състояние на застой и не е налице ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касатора, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. в от Директива 2004/83 ЕО, пренесен в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справката, представена от административния орган в касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. Принципното желание изявено от търсещия убежище да потърси по-добро място за живот в Европа, не предпоставя предоставяне на хуманитарен статут. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "забрана за връщане, установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случая не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,