Решение № 12675 от 24.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8517/2014 г.

Решение № 12675 от 24.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8517/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Валерий Сашов Белухов срещу решение № 6098 от 08.05.2014 г. по адм. дело № 2269/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение. В касационната жалба се релевират доводи за материална незаконосъобразност на съдебния акт и допуснато при постановяването му съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в непроизнасяне по целия, заявен с жалбата, спорен предмет. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора относно търсената защита срещу неоснователно бездействие на административния орган. Ответната страна - министърът на правосъдието, чрез юрк. Николова, оспорва касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 124, ал. 2 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а след служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, преди да пристъпи към проверка на неговата правилност във връзка с посочените по-горе касационни основания и доказателствата по делото, констатира, че решението е недопустимо, т. к. е постановено по жалба на лице без активна процесуална легитимация. За да отхвърли искането на жалбоподателя да бъде задължен министърът на правосъдието да приключи процесуалните действия по разглеждане на административна преписка рег. № 94-В-196/03.08.2011 г. на Министерството на правосъдието, тричленният състав е приел, че с оглед характера и съдържанието си, подадените жалби от Валерий Белухов представляват сигнали по смисъла на чл. 107, ал. 4 АПК, поради което производството следва да се реализира по правилата на чл. 119 - 125 АПК. От друга страна и във връзка с жалбата, касаеща извършени вписвания в Търговския регистър, съдът е приел, че не се касае за мълчалив отказ, т. к. е налице отговор от министъра на правосъдието, съдържащ се в писмо рег. № 94-В-196/11 от 10.10.2013 г., издаден и подписан от инспектор в Инспектората на МП по ЗСВ. На този орган, по силата на специална законова разпоредба (чл. 372, ал. 1, т. 3 ЗСВ), министърът може и е възложил проверка по сигнал за злоупотреби с власт и корупция или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия в дейността на длъжностните лица по регистрация по Закона за търговски регистър. В заключение и позовавайки се на трайно установена съдебна практика, първоинстанционният състав е приел, че производството по вписване в Търговския регистър е охранително и защита срещу незаконосъобразни откази и действия по вписвания се извършва по реда на ГПК, а не този по АПК. В касационната жалба Валерий Белухов излага подробни фактически твърдения, аналогични на поддържаните пред решаващия състав. В съдебно заседание от 25.09.2014 г. касаторът заявява, че поддържа частично касационната жалба и иска съдебното решение да бъде отменено "само в частта относно направеното от него искане по жалба № 94-В-196/18.06.2013 г., в която претендира министърът на правосъдието да отмени мълчалив отказ по заявление № РБ-032/18.06.2013 г. за предоставяне на данни от регистър БУЛСТАТ, т. к. регистърът е публичен и би трябвало данните от него да са достъпни за всяко едно лице". В този контекст и с оглед заявения предмет на касационната проверка, Върховният административен съд, петчленен състав, приема следното: По силата на чл. 9, ал. 1 от Закона за регистър БУЛСТАТ (ЗРБ), регистрацията се извършва в службите по вписванията на Агенцията по вписванията, намиращи се в седалищата на окръжните съдилища, а съгласно чл. 36 с. з. всеки може да иска справки или издаване на удостоверения за вписани в регистъра обстоятелства по чл. 9, ал. 1 и ал. 3 срещу заплащане на държавна такса, определена с тарифа по чл. 10, ал. 1, т. 4. Компетентен да разгледа жалба срещу актовете и действията на длъжностни лица от съответната териториална служба по вписванията във връзка с предоставяне на информационна услуга, в качеството на непосредствено горестоящ орган по смисъла на чл. 81, ал. 1 АПК, вр. с чл. 18, т. 1, б."ж", "з" и чл. 6, ал. 2, т. 8, т. 10 и ал. 6 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията (приет с ПМС № 89 от 23.04.2007 г., обн., ДВ, бр. 36/4.05.2007 г.), е изпълнителният директор на Агенцията. Цитираната нормативна регламентация налага извод, че министърът на правосъдието не е компетентен да се произнася като горестоящ административен орган по жалба, депозирана по административен ред, срещу действия на службите по вписванията във връзка с предоставяне на данни от регистър БУЛСТАТ, с оглед правомощията им по чл. 9, ал. 1, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗРБ. Поради което не е налице мълчалив отказ от страна на министъра по повод депозираната от Валерий Белухов жалба с вх. № 94-В-196/18.06.2013 г. (част от административна преписка рег. № 94-В-196/03.08.2011 г. на Министерството на правосъдието). Последната по съществото си представлява сигнал, както законосъобразно е заключил първоинстанционният състав. Спрямо нея са приложими правилата на чл. 119 и сл. АПК и съобразно нормата на чл. 124, ал. 2 АПК, решенията в производството по предложенията и сигналите, не подлежат на обжалване. След като решението по подаден сигнал не е административен акт, то и отказът (изричен или мълчалив) да бъде издадено такова решение, не съставлява отказ да се издаде административен акт. В подобна хипотеза не може да се поддържа и наличие на бездействие на административния орган по задължение, пряко произтичащо от нормативен акт. Предмет на осъдителния иск по чл. 257 АПК е правото на лице или организация на конкретни фактически действия от административен орган, за които същият е задължен пряко от закона. Не са фактически по смисъла на тази разпоредби действията, които се състоят в изявления (удостоверителни или волеизявления). Отказът да се извърши изявление е или административен акт или отказ за административнопроизводствено действие, затова защитата срещу него е посредством оспорване на административните актове или по реда на чл. 197 и сл. АПК. Осъдителен иск по чл. 257 АПК в този случай е недопустим. Производството по раздел втори, глава ХV АПК дава процесуална възможност за защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията в хипотезата, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт действия. В този случай на задължението на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства регламентирано от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, а двата елемента да съставят уредено от този акт материално административно правоотношение. Съществуването на административно правоотношение, от което да произтича защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт, е предпоставка за осъществяване на процесуалните възможности по чл. 257 АПК. В този аспект наличието на субективно право, уредено в нормативния акт, се явява обуславящо правния интерес от предприемане на действията по защитата му по реда на чл. 257 АПК, т. к. чрез осъждане на органа да извърши действието, целеният правен резултат следва да възникне директно в правната сфера на гражданина като субект в правоотношението. В контекста на изложеното, твърденията в искането на Белухов не могат да бъдат квалифицирани като бездействие по смисъла на чл. 257 АПК. Съставомерна в тази хипотеза е липсата на активно поведение на административен орган по надлежно отправено и законово обосновано искане за извършване на конкретни фактически (материални) действия, към които не се причислява произнасянето по жалби срещу актове и действия на длъжностни лица от регионалните дирекции на Агенцията по вписванията. Извършването им не може да бъде наложено по реда на чл. 257 АПК, поради което производството по иска е недопустимо. Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено при липса на положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, каквато съставлява признатия от закона правен интерес от съдебна защита. Произнасяйки се по същество на искането на лице без активна процесуалноправна легитимация, съдът е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а образуваното съдебно-административно производство следва да бъде прекратено. Независимо, че касационният жалбоподател не е направил оплакване в тази насока, съдът дължи служебна проверка относно валидността и допустимостта на атакувания съдебен акт, която се обосновава с необходимостта да бъдат оставени в сила само валидните и допустими съдебни решения. С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на деловодните разноски, в полза на административния орган се дължат направените такива, поради което и на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Валерий Белухов следва да бъде осъден да заплати на МП сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия