Решение № 11276 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 472/2010 г.

Решение № 11276 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 472/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Йордан Димитров Антонов против решение № 78 от 6.11.2009 г. по адм. д. № 96/2009 г. на Административен съд - гр. Силистра като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Ответната страна - Национална агенция за приходите изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение приема, че подадената в срок касационна жалба, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 203 АПК, съдът е отхвърлил иска на жалбоподателя срещу НАП за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от акт за прихващане или възстановяване (АВП) № 1339/27.11.2007 г. на органите по приходите при ТД на НАП-Силистра по изложени съображения, че причиненото влошаване на здравословното състояние на ищеца не е в причинна връзка със съставения АВП на данъчните органи. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане искът на жалбоподателя на същото правно основание за претърпени имуществени вреди, произтичащи от същия АПВ № 1339/27.11.2007 г. по изложени съображения. Решението е правилно като съдът не е допуснал твърдяните нарушения на материалния закон като не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Исковата претенция на жалбоподателя за претърпени неимуществени вреди в резултат на продължителните усилия на жалбоподателя да защити правата си по повод неоснователно събрани суми за недължими данъци, съдът правилно е преценил като недоказана и неоснователна. Няма безспорни доказателства от които да се обоснове категоричен извод, че доброто име на жалбоподателя е пострадало пред обществото по повод издадените данъчно ревизионни актове и водените дела. Относно влошеното здравословно състояние на жалбоподателя е установено от изслушаната съдебномедицинска експертиза, че хипертоничното заболяване е констатирано преди съставяне на данъчния акт и не може да се установи категорична връзка между него и съставения данъчен акт. Този извод се налага и от липсата на каквато и да е медицинска документация, че жалбоподателят е заболял и съответно се е лекувал от определено заболяване. Законосъобразни са изводите на съда относно недопустимостта на иска за имуществени вреди, тъй като прихващането и възстановяването на недължимо платени или събрани суми за данъци се осъществява по реда на чл. 128 и сл. ДОПК. С предявения иск за тези вземания на основание чл. 1 ЗОДОВ жалбоподателят цели да заобиколи специалния ред по ДОПК като реализира дължимото възстановяване на вземанията си. Наличието на този специален ред по ДОПК обуславя недопустимостта на иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ както законосъобразно е приел съдът. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,