Решение № 9029 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5508/2014 г.

Решение № 9029 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5508/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Й. Д. К. от [населено място], обл. П. и Ж. Н. К. от [населено място], чрез адв. Н. като процесуален представител, за отмяна на влязло в сила решение № 218 от 21.01.2014 г., постановено по адм. дело № 3638/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Искането за отмяна е с правно основание чл. 239, т. 4 от АПК. Искателите излагат твърдения, че като собственици на имот в землището на [населено място] са обжалвали решение на комисия по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ в частта му, с която е определен размер на обезщетението за засегнатия от сервитут на енергиен обект техен имот. Поддържат, че други лица като собственици на съседен имот в същата местност в землището на [населено място] също са обжалвали решението на комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ по отношение размера на обезщетението, определено за техния имот. С решенията по двете, образувани пред Административен съд – Пловдив дела са присъдени драстично разминаващи се суми за обезщетение, поради което искателите считат, че „са налице две противоречиви решения на сънаследници на съседни имоти”, което според тях попада в хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК. На това основание претендират отмяна на влезлия в сила съдебен акт и присъждане на направените разноски. Ответникът – кметът на [община], област П., чрез юрк. К. като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна по съображения в писмено възражение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – ДП Национална компания "Железопътна инфраструктура" не взима становище. Върховният административен съд, второ отделение, намира искането за процесуално допустимо като подадено от надлежни страни и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество, е неоснователно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които са неправилни, като основанията за това са изброени изчерпателно в чл. 239 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато "между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго, влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска". Съгласно ТР № 6/2010 г. по тълк. дело № 4/2010 г. на ОС на ВАС противоречието е налице, когато при пълно субективно и обективно тъждество между делата, решенията са различни. Такова тъждество има, когато страните, предметът и основанието по двете дела са абсолютно еднакви. При липсата му като цяло или на един от тези елементи (страни, предмет, основание) основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК е неприложимо. В случая искателите поддържат отмяна на посоченото основание поради наличие на влязло в сила решение № 302 от 03.02.2014 г. по адм. дело № 2775/2013 г. на АС - Пловдив, с което е изменен протокола на комисията по чл. 210 от ЗУТ от 10.05.2013 г. и е определен значително по - висок размер на паричното обезщетение за друг имот в землището на [населено място], собственост на други лица, което противоречи на съдебното решение по адм. дело № 3638/2013 г., чиято отмяна се иска. Видно от решенията по цитираните адм. дела № 2775/2013 г. и адм. дело № 3638/2013 г. на АС - Пловдив липсва идентичност между страните – жалбоподателите по двете дела са различни физически лица, макар ответникът да е един и същ. Доколкото предмет на обжалване по двете дела са били различни части от един административен акт (решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ, обективирано в протокол от 10.05.2013 г.), касаещи различни имоти и определеното за тях обезщетение, то основанията и исканията по делата са различни. Липсата на пълно субективно и обективно тъждество между делата прави искането за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от пълномощника на ответника, искателите Й. Д. К. и Ж. Н. К. следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на [община] направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014 г.) и ТР № 3/13.05.2010 г. на ВАС по тълк. дело №5/2009 г. в размер на 500 лв. С оглед изложеното и на основание чл. 244 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,