Решение № 13683 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6027/2016 г.

Решение № 13683 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6027/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. Ж., подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 539 от 28.03.2016 г., постановено по адм. дело № 817/2015 г. по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлено искането й за тълкуване на влязло в сила решение № 1768 от 23.11.2015 г. постановено по същото дело. В касационната жалба не се излагат конкретни отменителни основания, но от съдържанието й може да се изведе, че се твърди необоснованост на обжалвания съдебен акт - основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община Ц., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Б. е образувано по искане на касатора за тълкуване на влязлото в сила решение № 1768 от 23.11.2015 г., постановено по адм. дело № 817/2015 г. по описа на Административен съд Б.. С. е приел, че искането е допустимо и след като го е разгледал по същество е приел, че волята на съда е формирана ясно и недвусмислено в съдебното решение, като не са налице основания за тълкуването му, с оглед на което е отхвърлил искането на Желева. Решението е правилно. Със заповед № РД - 01 - 273 от 02.04.2015 г. на кмета на община Ц., е наредено да бъде премахнат установения незаконен строеж: "Дървен покрив на масивна постройка" с идентификатор 00878.501.333.3, находящ се в поземлен имот с идентификатор 00878.501.333 по КК на град А., община Ц. (УПИ XIV-333, кв. 25 по ПУП на град А.), изграден от М. Ж., като е определен срок до 10.05.20105 г. за доброволно изпълнение на заповедта, а при неспазването на последния, премахването ще бъде извършено принудително. С решение № 1768 от 23.11.2015 г., постановено по адм. дело № 817/2015 г. по описа на Административен съд Б., чието тълкуване първоначално е поискано, съдът е отхвърлил жалбата на М. Ж. против цитираната заповед № РД - 01 - 273 от 02.04.2015 г. на кмета на община Ц. и е осъдил М. Ж. да заплати на община Ц. сумата от 600.00 лева, представляваща разноски по делото. В искането си за тълкуване на решението пред първоинстанционния съд, касаторът е посочил "установени от експертизата отклонения по чл. 154, ал. 2, т. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и подлежи ли покривът на събаряне". Диспозитивът на съдебното решение, чието тълкуване е поискано, не съдържа неяснота относно формираната и изразена воля на съда, както правилно е приел първоинстанционният съд. Употребеният език е ясен, а волята на съда не предполага повече от един смисъл. Подлежащ на премахване е строежът, подробно и изчерпателно описан в заповедта. Следва да се отбележи, че на тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК подлежи само и единствено диспозитивът на съдебното решение, което се ползва със сила на присъдено нещо, но не и неговите мотиви. Последните не се ползват със сила на присъдено нещо, а са само елемент, но не и иманентна част на това решение (т. 18 от ТР № 1/2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС), както е видно и от разпоредбите на чл. 235, ал. 4 и 5 и чл. 236, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 АПК, както и чл. 172а, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от АПК. Мотивите на съдебното решение не са самостоятелен източник на правни последици, поради което тяхната липса или неяснота не води до необходимост и възможност за тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК. Тълкуване се прави на самото решение, въз основа на дадените мотиви, а не е възможност за нова преценка на данните по делото или за промяна на мотивите, което би променило и волята на съда спрямо постановеното вече решение, ползващо се със сила на присъдено нещо. В тази връзка, настоящия състав приема, че в случая не е налице абсолютно никаква неяснота, както в диспозитивът на съдебно решение № 1768 от 23.11.2015 г., така и в обектът, предмет на заповедта № РД - 01 - 273 от 02.04.2015 г. за премахване на незаконния строеж, с оглед на което, правилно Административен съд Б. е отхвърлил искането за тълкуване на влязлото в сила решение. С оглед горното и предвид липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, същото ще следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,