Решение № 1802 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2326/2015 г.

Решение № 1802 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2326/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 68 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД). Образувано е по касационни жалби на Министъра на външните работи и Министерство на външните работи, против Решение № 8003/18.12.2014 г., постановено по а. д. № 7649/2014 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, в частта с която съда връща делото като преписка на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ относно липсата на произнасяне от страна на Комисията с решение по всички възражения, изложени от Михаела Енчева Джонсън, в жалба с вх. № 44-00-1380/28.04.2011 г. Твърди се, че решението в оспорената част е незаконосъобразно. КЗД, в оспореното решение не е държал произнасяне по жалба с вх. № И 22-01/29.10.2010 г. по описа на министерство на външните работи, доколкото същата е следвало да бъде предмет на отделно производство, и сроковете за оспорване са изтекли. Ответникът по касационните жалби - Михаела Енчева Джонсън, оспорва същите като неоснователни. Представителят на Върховна административна прокуратура застъпва становище за основателност на жалбите, на сочените в тях основания. Касационните жалби са подадена в срок и от страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно, поради което са процесуално допустими. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Михаела Енчева Джонсън срещу Решение № 243/3.07.2014 г., постановено по преписка № 243/3.07.2014 г. на КЗД. С отделен диспозитив съдът е върнал делото като преписка на КЗД, в частта относно липсата на произнасяне с оспореното пред съда решение по наведеното в жалба, с вх. 44-00-1380/28.04.2011 г., оплакване на Джонсън за непроизнасяне по нейна жалба с вх. № при министерство на външните работи - И-22-01/29.10.2010 г., за тормоз, осъществен от страна на служител в министерството. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АССГ. Тя не се оспорва от касаторите. Предмет на касационните жалби са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационните жалби се явяват неоснователни. Няма спор, че производството пред КЗД е образувано по жалба на Михаела Джонсън, с вх. № 44-00-1380/28.04.2011 г. В същата обстойно са изложени твърдения на лицето, че по отношение на нея е осъществяван тормоз на и извън работното място от служители на министерството в продължение на четири години. Изрично, като елемент от този тормоз се сочи и фактът, че работодателят не е отговорил на нейна жалба И-22-01/29.10.2010 г. Правилно съдът, ценейки доказателствения материал, приема, че КЗД - в оспореното решение не е разгледала твърдението на Джонсън, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 17 ЗЗД - задължаващ го при получено оплакване от служител, който се смята за подложен на тормоз, включително сексуален тормоз, на работното място, незабавно да извърши проверка, да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или служител. Съгласно разпоредбата на чл. 65 ЗЗД - с постановеното решение заседателният състав на КЗД, задължително се произнася по следните въпроси: 1. установява извършеното нарушение; 2. установява нарушителя и засегнатото лице; 3. определя вида и размера на санкцията; 4. прилага принудителни административни мерки; 5. установява, че не е извършено нарушение на закона и оставя жалбата без уважение. След като е образувала производство по жалбата на Енчева, то КЗД й дължи отговор на заявеното наличие на тормоз, мотивиран и с неизвършването на проверка по чл. 17 ЗЗДискр, от страна на работодателя - представлява ли последното само по себе си същност на неравното третиране при упражняване правото на труд, респективно упражнен тормоз на работното място. Правилно при това положение, съда приемайки, че КЗД не се е произнесла по целия предмет на жалбата, съгласно правилото на чл. 173, ал. 2 от АПК вр. чл. 47, т. 1 и чл. 65 от ЗЗД /единствено в правомощията на административния орган е да установи наличието или липсата на нарушение на ЗЗД или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице/ - е върнал преписката на органа за ново произнасяне. При служебната проверка на решението на основание чл. 218, ал. 2 АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, ВАС, състав на Пето отделение счита, че обжалваното определение следва да се остави в сила, поради което