Решение № 7267 от 19.7.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г. (РУО на ОПИК) чрез упълномощен представител служител с юридическо образование Н. Григорова, против Решение 2101/02.12.2021 г. по адм. дело 842/2021 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменено Решение РД-11-1120/19.08.2021 г. на зам.-министър на икономиката и ръководител на УО на ОПИК, с което е отказана верификация на разходи за възнаграждения в размер на 15 689,68 лева, от които 12 551,74 лева безвъзмездна финансова помощ по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) BG16RFOP002-2.024-1218-С01/11.09.2019 год. с бенефициер ОЗАРЕНИ ООД. Твърди се, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място се оспорва извода на първоинстанционния съд, че в решението на административния орган липсват каквито и да било фактически установявания и обективирана преценка за наличието на неподлежащ на верификация, като недопустим разход в процесния размер. Твърди се, че при осъществяване на своите правомощия в процедурата по верификация на разходите, РУО на ОПИК е спазил изцяло предвидения в закона ред и форма. Направено е позоваване на т. 14.2. от Условията за кандидатстване, в която е указано, че допустими по процедурата са следните разходи: разходи за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на квалифицирания персонал, необходими за реализиране на пазара на предприемачески идеи (продукти стоки и/или услуги) до 50% от общо допустимите разходи по проекта. В съответствие с така цитираната регламентация е обоснован извод, че недопустим за финансиране се счита размера на разходите за възнаграждения, надвишаващи 50% от общо допустимите разходи по проекта. Противно на приетото от съда, според касатора, в решението на административния орган са изложени мотиви, съгласно които, намаляването на общо допустимите разходи по проекта се дължи на неодобрение на предоставена документация от проведен избор на изпълнител с предмет Доставка на компютри 4 бр. и посоченото неодобрение отказва да верифицира разходи на стойност 20 800 лева по бюджетен ред 2.1. Компютър 4 бр.. По мнение на касатора, така описаното в административния акт оборва извода на първоинстанционния съд за липса на мотиви, като в решението конкретно и изчерпателно са изброени всички допустими и недопустими разходи. Оспорени са и мотивите на първоинстанционния съд, съгласно които, административният орган не е съобразил висящия към момента на постановяване на решението правен спор, относно отказа да бъдат верифицирани разходи в общ размер на 20 800 лева, от които 16 640 лева БФП, едва след решаването на който с влязъл в сила съдебен акт следва да се прецени, дали бенефициера отговаря на условията за допустимост на въпросните разходи по т. 14.2. от Условията за кандидатстване. Така формирания извод на съда е оборен с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, съгласно която, оспорването на административните актове и административните договори не спира тяхното изпълнение и доколкото липсва постановено и влязло в сила съдебно разпореждане за спиране изпълнението на оспорения по съдебен път административен акт, същия подлежи на изпълнение. Нещо повече, по мнение на касатора, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, доколкото е имал информация, че пред друг съд е наличен висящ съдебен спор, чието решение пряко би имало значение за решаването на настоящия спор, но съдът не е спрял производството до решаване на преюдициалния въпрос. В съответствие с така развитите доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на постановения административен акт. В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител експерт Н. Григорова поддържа касационната жалба и прави искане за отмяна на оспореното съдебно решение. Ответникът ОЗАРЕНИ ООД с [ЕИК], представлявано от управителя Д. Димитров, чрез представител по пълномощие адв. П. Пешев от Адвокатска колегия Благоевград в писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като заявява твърдение, че същата е неоснователна по подробно развити доводи и аргументи. Прави искане за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение и присъждане на разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на оспорването, в подкрепа на което развива подробни доводи и аргументи и формулира искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна административният съд е установил, че дружеството ОЗАРЕНИ ООД е бенефициер по ОПИК 2014-2020 год. по силата на сключен с Министерство на икономиката Административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) ВG16RFOP002-2.024/2019 год. По силата на договора, Ръководителят на УО се задължава да предостави на бенефициера безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 199 356,80 лева по ОПИК 214-2020 год., Приоритетна ос 2 Предприемачество и капацитет за растеж на МСП, Инвестиционен приоритет 2.1 Достъп до финансиране в подкрепа на предприемачеството за изпълнение на проект с рег. ВG16RFOP002-2.024-1218 и наименование Предприемачество и растеж в ОЗАРЕНИ ООД. По повод подадено на 12.04.2021 год. от бенефициера искане за окончателно плащане - 4 и изготвен Финален финансов отчет за периода 11.12.2020 год. до 11.03.2021 год. УО е изготвил Контролен лист 7.47 за проверка на искане за окончателно плащане, в който е отразено, че в резултат на извършена документална проверка по искане за плащане и финален финансов отчет за периода 11.12.2020 год. - 11.03.2021 год., ръководителят на УО е установил, че бенефициерът отчита разходи за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на квалифициран персонал, необходим за реализиране на пазара на предприемачески идеи, в общ размер на 119 288,96 лева. Приел е също така, че общо допустимите разходи по проекта с натрупване за периода на договора 11.09.2019 год. 11.03.2021 год. са в размер на 222 888,24 лева, с което на практика разходите за възнаграждения надвишават 50% от общо допустимите разходи по проекта. Във връзка с установеното при проверката, ръководителят на УО е изпратил искане за пояснения и допълнителни документи. Със същото във връзка с установеното при проверката е предоставена възможност на бенефициера да заяви пояснения и да представи допълнителни документи. Бенефициерът е уведомен и за обстоятелството, че разходите следва да бъдат коригирани до допустимата стойност. По повод полученото уведомление, дружеството е депозирало писмено възражение, в което е оспорило намаляване на размера на допустимите разходи и безвъзмездна помощ по финалния финансов отчет. Заявено е, че УО не е верифицирал разходи в размер на 20 800 лева, отчетени в междинния отчет 2 по проекта, като е издал Решение РД-16-958/07.10.2020 год. Заявено е, че решението на УО е предмет на текущ съдебен спор, поради което бенефициерът не изразява съгласие от стойността на недопустимите разходи да бъде намалена от финансовия отчет и от искането за плащане. В този смисъл е заявено, че до приключване на съдебното производство с влязло в сила съдебно решение, стойността на допустимите разходи по проекта възлиза на 243 688,24 лева, от които 119 288,96 лева разходи за персонал, които не надвишават 50% от общите разходи по проекта. Като е приел така даденото пояснение и възражение за неоснователно, ръководителят на УО на ОПИК 2014-2020 е постановил Решение РД-11-1120 от 19.08.2021 год., с което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, е отказал верифицирането на разходи за възнаграждения в размер на 15 689,68 лева, от които 12 551,74 лева безвъзмездна финансова помощ, по АДПБФП BG16RFOP002-2.024-1218-C01/11.09.2019 год. с бенефициер ОЗАРЕНИ ООД. Недоволен от така постановения административен акт, бенефициерът е оспорил решението на РУО на ОПИК пред Административен съд Благоевград, който с Решение 2101/02.12.2021 год., постановено по административно дело 842/2021 год. е отменил решението и е осъдил Министерство на икономиката да заплати на ОЗАРЕНИ ООД сумата от 1 325,52 лева разноски по делото. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорения административен акт е постановен от компетентен административен орган и при постановяването му е спазена процедурата, разписана в Раздел ІІ на Глава V от ЗУКЕСИФ. Независимо от това, съдът е приел, че от правна страна, изложеното в административния акт не представлява мотивиране на фактически обстоятелства, обосноваващи недопустимост на разходи в хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ и не удовлетворява изискването на закона за мотивиране на акта, като единство на фактически и правни основания, даващи възможност на адресата да разбере волята на административния орган и да защити правата и интересите си. По мнение на съда, за обосноваване на недопустимост на разходите, в оспорения акт е било необходимо да се посочат кои са приетите от РУО допустими по проекта разходи, като се изпишат конкретно, а не само в общ размер и съответно какъв е размера на направените разходи за възнаграждения и тяхното съотнасяне към общо допустимите разходи по проекта. В този смисъл, съдът приема, че без излагането на каквито и да е било конкретни, обосноваващи констатацията факти не се изпълнява законовото изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност на акта от фактическа страна. Като следващ мотив, обосноваващ незаконосъобразност на решението на РУО на ОПИК, първоинстанционният съд е посочил обстоятелството, че при постановяване на решението, административният орган не е съобразил висящия към момента на постановяването му правен спор, относно отказа да бъдат верифицирани разходи в общ размер на 20 800 лева, постановен с Решение РД-16-958/07.10.2020 год. Посочено е, че РУО е следвало да съобрази факта на наличие на висящ правен спор по предходен отказ за верификация на същите по вид разходи за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на квалифициран персонал, като едва след решаването на спора по същество с влязъл в сила съдебен акт следва да се прецени дали бенефициера отговаря на условията за допустимост на въпросните разходи. В съответствие с така развитите мотиви, първоинстанционният съд е приел оспореното решение за незаконосъобразно и като такова го е отменил. Настоящият касационен съд приема съдебното решение за валидно, допустимо, но неправилно. Липсва спор между страните относно компетентността на административния орган и спазване на процедурните правила при постановяване на акта, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК, настоящият състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Правилно от съда е посочено, че производството за верификация на разходи е уредено в чл. 60 - 68 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФПСУ - загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 год.). Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. По правило допустими са разходите, които са реално извършени, надлежно документирани и съответстват на приложимото право - на Съюза и националното, на оперативната програма, на условията за финансиране на проекта и сключения административен договор. Конкретните изисквания за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57-58 от ЗУСЕФПСУ, като с чл. 59 от закона се допуска конкретни национални правила и детайлни правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за програма по чл. 3, ал. 2 от с.з., да се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава разхода като недопустим за верификация. По отношение на всички отказани за верификация разходи в седем точки, органът се е позовал на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФПСУ, която гласи, че за да бъдат допустими, разходите трябва да попадат във включените в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. В случая, първоинстанционният административен съд е приел, че РУО на ОПИК не е изложил фактически обстоятелства, които да удостоверят наличието на хипотезата на цитираната правна норма. Така формирания извод е неправилен и не съответства на съдържанието на оспорения административен акт. Видно от последния, РУО на ОПИК е развил мотиви, съгласно които, по силата на т. 14.2. Допълнителни разходи от Условията за кандидатстване, разходите за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на квалифициран персонал, необходим за реализиране на пазара на предприемачески идеи са допустими в размер до 50% от общо допустимите разходи по проекта. Посочено е също, че в конкретния случай, бенефициерът отчита разходи за възнаграждения в общ размер на 119 288,96 лева, като общо допустимите разходи по проекта с натрупване за периода на договора от 11.09.2019 год. до 11.03.2021 год. са в размер на 222 888,24 лева. Съпоставката на посочените цифри безспорно показва надвишаване на указания размер до 50% на разходите за възнаграждения от общо допустимите разходи по проекта. Противно на приетото от съда, административният орган е изложил и мотиви и относно обстоятелствата, въз основа на които се получава това превишаване. Видно от оспорения административен акт, в същия е посочено, че в периода на изпълнение на проекта, Управляващия орган не одобрява представената документация от проведен избор на изпълнител с предмет Доставка на компютри 4 бр., поради което с Решение РД-16-958/07.10.2020 год. е отказал верификация на разходи на стойност 20 800 лева по бюджетен ред 2.1. Компютър 4 бр.. Изрично е направено разяснението, че размерът на общо допустимите разходи се намалява по този начин и не е изпълнено условието на т. 14.2. Допустими разходи от Условията за кандидатстване по процедурата. Анализът на описаните по-горе обстоятелства изцяло оборват извода на първоинстанционния съд за липса на мотивиране на фактически обстоятелства, обосноваващи недопустимост на разходи в хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФПСУ. В разрез с доводите на съда, че липсата на мотиви препятства възможността на бенефициера да разбере действителната воля на административния орган и да реализира в пълнота правото си на защита се явява даденото от бенефициера ОЗАРЕНИ ООД възражение срещу намаляването на размера на допустимите разходи, в което в пълнота и в съответствие с горните мотиви, дружеството е заявило своето несъгласие. Предвид горното, настоящият състав намира за необоснован извода на първоинстанционния административен съд за наличие на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на изложени фактически обстоятелства по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което да обоснове незаконосъобразност на административния акт на собствено основание. Неоснователни са и доводите на съда, относно наличието на висящ съдебен спор, който не е бил съобразен от административния орган. По отношение на този довод, действително се установява, че с Решение РД-16-958/07.10.2020 год., РУО на ОПИК е отказал да верифицира разходи в общ размер на 20 800 лева, от които 16 640 лева БФП по АДПБФП BG16RFOP002-2.024-1218-C01/11.09.2019 год. с бенефициер ОЗАРЕНИ ООД. Именно с размера на тези неверефицирани разходи е намален размера на общо допустимите разходи, което обстоятелство е относимо към настоящия правен спор. Посоченото Решение РД-16-958/07.10.2020 год. на РУО на ОПИК е било оспорено пред Административен съд Благоевград, където е образувано адм. дело 184/2021 год. по описа на съда. По мнение на първоинстанционния съд, именно този съдебен спор е следвало да бъде съобразен от административния орган преди постановяване на настоящото Решение РД-11-1120/19.08.2021 год. на РУО на ОПИК. Така формирания извод е неоснователен и не кореспондира с приложимите правни норми. Както правилно е посочено в касационната жалба, текста на чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕФПСУ, указва, че оспорването на индивидуалните административни актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение. Спирането на предварително изпълнение на административен акт, допуснато по силата на закон е регламентирано в чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК, само в хипотезата, че предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В настоящият случай, нито има заявено твърдение в горния смисъл, нито са ангажирани доказателства, че допуснатото по силата на чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕФПСУ предварително изпълнение на Решение РД-16-958/07.10.2020 год., РУО на ОПИК е поискано, още повече спряно с влязъл в сила съдебен акт, поради което, посочения административен акт подлежи на изпълнение на общо основание. От друга страна, доколкото съдебното производство по оспорване на Решение РД-16-958/07.10.2020 год., РУО на ОПИК е било на производство в Административен съд Благоевград и съдебния състав по настоящия спор е имал информация за това (същият е бил сезиран с искане за спиране още с подадената жалба против административния акт), то в съответствие с разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съдът е следвало да прецени необходимостта от спиране на производството по делото. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че производството по адм. дело 184/2021 год. по описа на Административен съд Благоевград е приключило с Решение 1247/14.06.2021 год., оставено в сила с Решение 1111/07.02.2022 год. по адм. дело 9517/2021 год. на ВАС, Седмо отделение. С цитирания съдебен акт е отхвърлена жалбата на ОЗАРЕНИ ООД против Решение РД-16-958/07.10.2020 год. на РУО на ОПИК. Предвид така развитите мотиви и второто прието от първоинстанционния съд нарушение не е налице. По съществото на спора, настоящият касационен състав намира, че в случая са налице материалноправните предпоставки, които обосновават законосъобразност на решението на административния орган за отказ за верификация. Нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФПСУ указва, че за да са допустими разходите, същите следва да попадат в тези, включени в документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФПСУ, какъвто безспорно съставлява и Условия за кандидатстване по програма BG16RFOP002-2.024-1218-C01 Насърчаване на предприемачеството. В т. 14.2. Допълнителни разходи от Условията за кандидатстване е указано, че разходите за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на квалифициран персонал, необходим за реализиране на пазара на предприемачески идеи са допустими в размер до 50% от общо допустимите разходи по проекта. От събраните по делото доказателства се установява, че заявените за плащане във финалния финансов отчет разходи за възнаграждения за квалифициран персонал са в размер на 119 288,96 лева, докато общо допустимите разходи по проекта с натрупване за периода на договора от 11.09.2019 год. до 11.03.2021 год. са в размер на 222 888,24 лева (след приспадане на неверифицираната сума от 20 800 лева по предходно постановеното решение). В този смисъл, безспорно заявените за плащане разходи за възнаграждения надвишават 50% от общо допустимите разходи в нарушение на т. 14.2 от Условията за кандидатстване. В съответствие с горното, касационната инстанция приема, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон и обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна, касационната инстанция следва да постанови друг съдебен акт, с който да отхвърли жалбата на ОЗАРЕНИ ООД, като неоснователна. При този изход на спора, на касационния ответник не се следват разноски. Такива не се дължат и на касационния жалбоподател, доколкото искане за присъждане на разноски не е заявено нито с касационната жалба, нито в хода по същество. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд,