Решение № 932 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10009/2010 г.

Решение № 932 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10009/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Санаа Абед Алхатиб лично и като законен представител на малолетните си деца - Бараа Мохамед Алхатиб и Раян Мохамед Алхатиб, без гражданство, подадена срещу решение № 332/19.07. 2010 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет ( МС). В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Ответната страна Председателят на ДАБ при МС не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна намира, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на жалбоподателката лично и като законен представител на малолетните си деца е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, предвид липсата на твърдения и доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От данните по делото се установява, че молителката е палестинка без гражданство, родена на 11.09.1977 г. в Ливан - бежански лагер " Айн ал-Хилуа" и по смисъла на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ, за нейна държава по произход следва да се приеме Ливан. Санаа Абед Алхатиб напуснала легално Ливан в началото на 2010 г. с намерението да замине за Германия. Съпругът и двете им деца я придружават. На 02.01.2010 г. семейството им е било задържано от българските гранични органи при опит да влязат в Република България с неистински шенгенски визи. Мотивира молбата си за закрила с проблеми от социално- икономически характер. Заявява, че съпругът й работел като вътрешен декоратор и като управител на ресторант, но въпреки това били финансово затруднени. Твърди, че условията за живот в бежанския лагер "Айн ал-Хилуа" не са добри, палестинците са лишени от права и са дискриминирани. Освен това молителката има здравословен проблем със сърцето и се налага постоянно медицинско наблюдение, за които съпругът й трябва да плаща. Кандидатката ясно заявява, че няма друг проблем, освен факта, че условията за живот в лагера не са добри за семейството й, както и че здравеопазването е платено. Това е причината да предприеме заминаване от Ливан в търсене на по- добри условия за живот и възможности за семейството и децата си. Заявява, че не се е занимавала с политика, не е членувала в политически партии или организации. С оглед признатите от кандидата обстоятелства и липсата на каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията му за наличие на условията за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, административният орган обосновано е приел, че такива в случая не са налице. От приложените в преписката данни не се установява наличие на никоя от причините по чл. 8 ЗУБ за да е налице основателен страх от преследване или на тези посочени в чл. 9 от същия закон, поради които лицето да е принудено да остане извън страната си на произход поради заплаха за живота, сигурността или свободата или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. По отношение на отказа за предоставяне на бежански статут, настоящият съдебен състав, счита, че същият е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Видно от представените в административната преписка доказателства, жалбоподателите са лица без гражданство, които са ползвали закрилата на UNRWA - Агенция на организацията на обединените нации за подпомагане и работа с палестински бежанци от Близкия Изток и до момента на заминаването си са имали постоянно местожителство в бежански лагер на територията на държавата Ливан, явяваща се в тази връзка и на основание § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ държава по произход. Това обаче не означава, че стават бежанци по презумпция. Молителите обаче са напуснали региона по тяхна воля, в който ползват закрилата на UNRWA и поради тази причина специалната закрила е преустановена. Следователно лицата сами са се лишили от закрилата, която са ползвали от Агенцията на ООН за подпомагане и работа с палестинските бежанци. В този смисъл е и разпоредба на чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗУБ - статут на бежанец не се предоставя на чужденец, който се ползва от закрилата или помощта на органи или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар на организацията на обединените нации за бежанците, и тази закрила или помощ не е преустановена и положението му не е установено съгласно съответна резолюция на Организацията на обединените нации. Следователно в този случай, при липсата на преустановяване на тази закрила с резолюция на ООН, не е приложима клаузата на чл. 1 D, ал. 2 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. Тази разпоредба е в същия смисъл, в който е чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗУБ и идеята за предоставяната защита от UNRWA. Освен това са развити и съображения, че лицата не се страхуват от преследване по някой от причините, посочени в закона, защото не се установява преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Причините, които кандидатите за статут сочат за напускане на Ливан са свързани с желание за по-добър живот. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Както беше посочено по - горе, причина за напускане на Ливан за семейството на Омар са съображения основно относно начина на живот и сигурността в бежанския лагер. Данни обаче за наличието на действащ въоръжен конфликт и следващото се от него насилие няма. Безспорно установено е от представените справки, че сигурността в лагера е проблем за официалните власти, но той е породен от криминални деяния, а не от действащ въоръжен конфликт. Освен това е установено, че както организацията "Фатах", така и ливанските официални власти могат и се противопоставят на действията на различни субекти, насочени към пораждане на насилие в границите на бежанския лагер "Айн Ал Хилуа". Следователно не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и правилно е постановен отказ на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Доводите на жалбоподателката за нарушение на процесуалните правила при издаване на обжалвания административен акт, поради това, че административният орган не се е произнесъл по всички факти и обстоятелства за положението в страната му произход, а формално е приел, че липсват нови обстоятелства, са неоснователни. В обобщеното становище на експерт в РПЦ - София са изложени подробни мотиви, че по отношение на чужденката не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В този смисъл, издаденият индивидуален административен акт е мотивиран. Поради това, обжалваният административен акт е законосъобразен, а жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК