Решение № 3135 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3124/2016 г.

Решение № 3135 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3124/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "П. Р. С." АД със седалище в гр. П., подадена чрез пълномощник, против решение № 2596/18.12.2015 г. по адм. д. № 2073/2015 г. на Административен съд - П., с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу АУЗД № 392/30.04.2015 г. на главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "Местни данъци и такси" - О. П., потвърден с решение № 23/15.07.2015 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" в О. П. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е проявил процесуална активност, не е дал указания на страните за пълното изясняване на релевантните за спора факти. Твърди, че по никакъв начин не е установен начинът на определяне размера на дължимите местни данъци и такси, не е изяснено дали сумите са определени на база данъчната оценка на имотите или тяхната отчетна стойност. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на АУЗД като незаконосъобразен. Ответникът - директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при О. П., чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: За да постанови обжалваното решение, съдът е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства. Приел е, че с оспорения индивидуален административен акт на дружеството-жалбоподател са определени задължения за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за притежавани от него нежилищни недвижими имоти, находящи се в гр. П., декларирани с декларации по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ и чл. 17, ал. 1 (отм.) ЗМДТ. Страните не спорят относно собствеността, характера и индивидуализацията на недвижимите имоти, същите са подробно описани в АУЗД и в решението на административния съд. Не е спорно, че имотите са декларирани с декларации по реда на ЗМДТ, впоследствие са подавани и коригиращи декларации по чл. 14, ал. 3 ЗМДТ във връзка с по-голямата отчетна стойност на имотите. За да се произнесе, първоинстанционният съд е анализирал приетите по делото относими доказателства в тяхната съвкупност и е съобразил релевантните за спора правни норми. Въз основа на задълбочен анализ е заключил, че административният орган законосъобразно е приел като основа за определяне на размера на вменените публични общински вземания данъчната оценка на имота, определена в съответствие с чл. 21, ал. 1 ЗМДТ - съобразно по-високата им отчетна стойност за проверявания период. Посочил е, че тази основа е правилно изчислена предвид декларираните данни от задълженото лице по подадените от него декларации и при спазване на изискванията по Приложение № 2 към ЗМДТ. По делото не е спорно, че са предоставяни от общината услугите по чл. 62 ЗМДТ. Първоинстанционният съд е приел, че административният орган е съобразил декларираните от дружеството обстоятелства, отчетната стойност на имотите; съответните коефициенти при изчисляване на задълженията за ТБД; съобразил е и подадените от дружеството декларации за ползване на съдове за битовите отпадъци. Заключил е, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на материалноправните разпоредби. Решението е правилно. Като публични общински вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК задълженията, установени с оспорения АУЗД, са с нормативно установен размер. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМДТ данъкът за недвижими имоти се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка, съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ. За 2013 г. и 2014 г. данъкът за имотите на дружеството е определен върху по-големия размер, а именно върху отчетната стойност на имотите. Данъчната оценка на сгради, съгласно чл. 4 от Приложение № 2 на ЗМДТ се определя въз основа на базисната данъчна стойност на един квадратен метър, корекционни коефициенти и площта по посочена формула, като един от коефициентите е за овехтяване. Според чл. 10 от Приложение № 2 коефициентът за овехтяване се изчислява по посочена математическа формула, а съгласно чл. 6 от Приложение № 2 коефициентът за местоположение се определя по приложената таблица, който е различен в зависимост от зоната, в която се намират имотите. В съответствие със зададените математически модели, съобразно подадените данни от "П. Р. С." АД в декларацията по чл. 14 ЗМДТ, издателят на АУЗД е определил съответните коефициенти и е изчислил дължимия ДНИ. Възражението на касатора, че не е ясна базата, на която органът е определил дължимия ДНИ, е неоснователно. Определените задължения са в рамките на законоустановения размер и съответстват на доказателствата по делото. За нуждите на данъчното право недвижимият имот представлява данъчен обект и е част от сложния фактически състав, от който възниква задължение, като връзката с данъчния субект се явява правото на собственост върху имота в негово лице. Поради това дружеството-жалбоподател е задължено лице по смисъла на чл. 11 ЗМДТ. По своя характер задължението за ДНИ е публично общинско вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК и размерът му е нормативно установен. Правилен е първоинстанционният извод, че законосъобразно е определена и таксата битови отпадъци. Касаторът възразява, че съдът не изследвал дали услугите са реално престирани и ако са - какъв е дължимия размер на публичното вземане. В нормата на чл. 9 ЗМДТ законодателят е предвидил, че общинският съвет с наредбата определя и администрира местните такси и услуги. Т. е. въпросът е предоставен изцяло в оперативната самостоятелност на органа. Така формулираната компетентност е пряко проявление на местното самоуправление, на неговата автономност. Съдът е изяснил спора от фактическа страна, като е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна. Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на ТБО се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. По силата на чл. 63 ЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване като границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. Случаите, в които не се събира ТБО по отделни компоненти са определени в чл. 71 ЗМДТ и това са: 1. такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2. такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване са определени с нарочни заповеди на кмета на общината. Съгласно приложените заповеди имотите попадат в районите, в които общината предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ. Тогава, когато при спазване на законовите изисквания общинският съвет и кмета на общината са определили териториалния обхват на предоставяне на услугата, видовия обхват на услугата, честотата на нейното предоставяне, за законосъобразността на дължимостта на таксата е необходимо да се докаже престирането на услугата в района, в който е разположен имота. Съответен на доказателствата и закона е първоинстанционният извод, че ТБО се дължи и е правилно определена, предвид Наредбата за определянето на местните данъци и такси на територията на О. П., в нейните актуални редакции. Административният орган е съобразил и подадените декларации по чл. 19, ал. 2 от Наредбата, както и сключените от дружеството договори за 2013 г. и 2014 г. за ползване на съдове за битови отпадъци. Правилно е определена ТБО и за компонента по почистване териториите за обществено ползване и обезвреждане в депа. Те са изчислени според коефициентите (промили), определени съгласно приложимата Наредба, върху отчетната стойност на всеки от недвижимите имоти, както са декларирани. Съдът е формирал съответни на доказателствения материал изводи по релевираните от страните доводи, обсъдил е фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право, като е дал правно и логически обоснован отговор на спорните по казуса въпроси. Решението е постановено след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168 АПК и при излагане на мотиви, обуславящи постановения от съда правен резултат. Не са налице процесуални пропуски при разглеждане на делото в първоинстанционното производство, поради което оплакванията на касатора са несъстоятелни. Макар и съдът да е приел за законосъобразно определен размера на задълженията за ТБО, като се е мотивирал, че страната не е поискала съдебна експертиза за доказване на този факт, правният извод е правилен като краен резултат. Това е така, защото съдът е задължен да се произнесе по съществото на спора, като извърши цялостна проверка на административния акт. В конкретния случай, при точно установена отчетна стойност на имотите по подадените декларации, при нормативно определен коефициент за изчисляване на задълженията за ТБО, при направените изчисления касационната инстанция не намери съществени неточности в определените размери на публичните задължения. Не е процесуално нарушение отсъствието на експертно заключение и за размера на дължимите законни лихви върху правилно определените задължения по главниците. Въпрос на прости аритметични действия, за които на съда не са необходими специални знания, е установяването на размера на законната лихва. Тези законни лихви се определят в съответствие със Закона за лихвите върху данъци, такси и други държавни вземания и могат да се проверят от съда онлайн с електронен калкулатор. При тази извършена съдебна проверка от настоящата инстанция разлики в размера, определен от административния орган, не се откриха. АУЗД е издаден при спазване на процесуалните правила, тъй като актът съдържа в табличен във подробно размерите на публичните задължения за всеки от имотите, за конкретен период, ведно със законоустановените лихви за просрочие. Предвид изложеното, като е отхвърлил подадената от дружеството жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд