Решение № 13992 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5511/2018 г.
ВАСIV отделение21.10.2019 г.докладчик т Диана Гърбатова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Куковска от [населено място], против заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г., в обжалваната й част, с която четири заявени парцела са определени като площи извън окончателния специализиран слой "ПДП", а именно: 1. / в землището на с. Старосел, общ. Хисаря - парцел с идентификатор 69016-1175-1-1 със заявена площ от 22.59 ха, от които са определени като недопустими 22,59 ха; 2. / в землището на с. Старосел, общ. Хисаря - парцел с идентификатор 69016-1183-1-1 със заявена площ от 8.81 ха, от които са определени като недопустими 0.12 ха; 3. / в землището на с. Старосел, общ. Хисаря - парцел с идентификатор 69016-257-2-1 със заявена площ от 31.41 ха, от които са определени за недопустими 0,12 ха; 4. / в землището на с. Старосел, общ. Хисаря- парцел с идентификатор 69016-261-1-1 със заявена площ от 17.16 ха, от които са определени като недопустими 0.ЗЗ ха. ОСЪЖДА И. Куковска от [населено място] да заплати на Министерството на земеделието, храните и горите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 13992 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5511/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 145 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходни и заключителни разпоредби към ЗИД АПК /обн. ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. / Образувано е по жалба от И. Куковска от [населено място], община [община] срещу заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г., (обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г.), издадена от министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2017 г., отразяване на резултатите от теренни проверки на технически инспекторат към ДФЗ-РА и областните и общински структури на МЗХ, както и чрез проверка на получени възражения срещу обхвата на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", одобрен със заповед № РД 46-428 от 13.12.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Процесната заповед се обжалва в частта й, с която заявените от жалбоподателката за подпомагане четири парцела са определени като площи извън окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", както следва: 1. /в землището на с. Старосел, общ. Хисаря - парцел с идентификатор 69016-1175-1-1 със заявена площ от 22.59 ха, от които определени като недопустими 22,59 ха; 2. /в землището на с. Старосел, общ. Хисаря - парцел с идентификатор 69016-1183-1-1 със заявена площ от 8.81 ха, от които определени като недопустими 0.12 ха; 3. / в землището на с. Старосел, общ. Хисаря - парцел с идентификатор 69016-257-2-1 със заявена площ от 31.41 ха, от които определени за недопустими 0,12 ха; 4. / в землището на с. Старосел, общ. Хисаря- парцел с идентификатор 69016-261-1-1 със заявена площ от 17.16 ха, от които определени като недопустими 0.ЗЗ ха. С жалбата и в съдебни заседания чрез упълномощен адв. Дамбулев се релевират оплаквания за незаконосъобразност на заповедта в оспорената част, като постановена в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Жалбоподателката претендира отмяна на заповедта в атакуваната част и признаване като допустима за подпомагане площта на приетите за недопустими площи. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски с представен списък за тях. Ответникът – министърът на земеделието, храните и горите чрез упълномощен юрисконсулт Николчева в съдебни заседания и с писмени бележки, изразява становище за неоснователност на оспорването. Прави искане жалбата да бъде отхвърлена, като недоказана и неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на жалбоподателката. Като прецени правнорелевантните факти и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят помежду си относно обстоятелството, че И. Куковска е регистрирана като земеделски производител с УРН536142, като за 2017 г. е заявила за подпомагане общо 11 парцела, според данните от изслушаното по делото вещо лице, от които спорни са 4 парцела. Чрез приетата по делото административна преписка е установено, че със заповед № РД 46-428 от 13.12.2017 г. министърът на земеделието, храните и горите, на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/, е наредил одобряването на проекта на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. В раздел IV от нея е дадена възможност на земеделските стопани да се запознаят с този проект и в срок до 5.01.2018 г. да направят възражения за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой. Не е спорен факта, че И. Куковска се е ползвала от тази възможност и е подала възражение вх. № 16-00-48 от 2.01.2018 г. против одобрения проект на специализирания слой с описани 4 парцела. С обжалваната заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделския производител (ЗПЗП) и чл. 16 г, ал. 4 от Наредба № 105, министърът на земеделието, храните и горите е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". След извършена справка И. Куковска е установила, че възражението й срещу проекта на специализирания слой не е уважено, поради което е подала жалбата си срещу заповедта на министър на земеделието, храните и горите, в частта й за описаните по-горе 4 парцела. От директора на дирекция "Директни плащания и идентификация на земеделските парцели" в министерството на земеделието, храните и горите е предоставено писмо с изх. № 94-913 от 13.04.2018 г., в което се посочва, че за кампания 2017 г. бенефициентът е заявил за подпомагане 11 парцела, като обект на възражението на кандидата и жалбата по, която е образувано настоящето производство са само 4 от тях. В писмото е заявено също, че четирите парцели попадат в частта от страната, останала извън извършеното през годината самолетно заснемане. За тези площи актуализацията на СИЗП и на специализирания слой ПДП е извършена чрез теренни проверки, включително на физическите блокове, в които има заявени площи извън актуалния към момента на кандидатстване "допустим слой", съгласно заповед №РД 09-614 от 4.08.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите. По делото са предоставени и приети като писмени доказателства протоколи от специализирана теренна проверка на място №№ PDV-08-KK-14905 от 27.10.2017 г., извършена на 9.10.2017 г. и PDV-08-KK-14938 от 27.10.2017 г. извършена на 11.10.2017 година. В протокол PDV-08-KK-14938 от 27.10.2017 г. за извършена теренна проверка на място на 11.10.2017 г. в графата "Метод" по отношение на физически блок – 69016-1175, част от който е парцел с идентификатор 69016-1175-1-1 е записано, че теренната проверка е извършена чрез визуален метод, а в графата "Причини за недопустимост" е посочено чл. 2, ал. 2, т. 1 и чл. 5, ал. 1 "площта е неизползваема/пустееща земя. В протокол PDV-08-KK-14905 от 27.10.2017 г. за извършена теренна проверка на място на 9.10.2017 г. в графата "Метод" по отношение на физически блок – 69016-1183, част от който е парцел с идентификатор 69016-1183-1-1 е записано, че теренната проверка е извършена чрез визуален метод, а в графата "Причини за недопустимост" е посочено чл. 2, ал. 2, т. 1 и чл. 5, ал. 1 "площта е неизползваема/пустееща земя. В същия протокол, в графата "Метод" по отношение на физически блок 69016-257, част от който е парцел с идентификатор 69016-257-2-1 е отразено, че теренната проверка е извършена чрез визуален метод, а в графата "Причини за недопустимост" е посочено чл. 2, ал. 2, т. 1 и чл. 5, ал. 1 "площта е неизползваема/пустееща земя. В графата "Метод" от горепосочения протокол по отношение на физически блок 69016-261, част от който е парцел с идентификатор 69016-261-1-1 е вписано, че теренната проверка е извършена чрез визуален метод, а в графата "Забележка" е посочено, че "Няма промяна на ДПП", тоест останала е извън допустимия слой от предходната година. За изясняването на спора по същество съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза (СТЕ), от която се установява, че за парцели с идентификатор 69016-1175-1-1; 69016-1183-1-1 69016-257-2-1 и 69016-261-1-1 теренните проверки са извършени коректно. Според вещото лице, за БЗС 69016-1175-1-1 в процесния период е направена и административна проверка за дешифрирането, точното нанасяне на резултатите от разчитането на ЦОФК и правилното им отразяване в СИЗП. При тази проверка от предоставената от МЗХГ цифрова ортофотокарта с актуалност към 2016 година /Приложения № 1, 2 и 9 е видно, че цялата площ от 22.59 ха от парцел 69016-1175-1-1 отново попада извън актуалния към онзи момент "допустим слой". На 11.10.2017 година е извършена специализирана теренна проверка на ФБл 69016-1175, за която е съставен Протокол № PDV-08-KK-14938 от 27.10.2017 г., при която проверка е попълвана предварително разпечатаната работна карта - Приложение № 4. На 9.08.2019 г. вещото лице е посетило на място процесния парцел, като е трасирало по координати местата на предоставените от МЗХГ снимки, възстановило е техните посоки и е извършено геодезически измервания и актуални снимки. Направени са необходимите трансформации на изображенията на парцела и са добавени в работния модел, необходим за изготвяне на СТЕ. В резултат на горните дейности вещото лице е установило, че направените от експертите снимки показват цялостното състояние на ФБл 69016-1175 и дават основание да се твърди, че той е недопустим за подпомагане /Приложение № 9/. По същият начин вещото лице е процедирало и за парцели 69016-1183-1-1 69016-257-2-1 и 69016-261-1-1, като се е съобразило и с протоколите от теренните проверки, които като официални документи не са били оспорени по реда на чл. 193 ГПК от страна на жалбоподателката. В съдебно заседание на 25.09.2019 г. вещото лице в обясненията си потвърждава изцяло констатациите на административния орган относно определената като недопустима площ - четирите парцела, за които недопустимата площ е определена след извършена теренна проверка. Пояснява, че дори да не са правени справки в архивните данни на "Гугъл" е нямало да има промяна в експертизата, тъй като има теренни проверки, за които 25 снимки са достатъчни да покажат картината на ситуацията. При така изяснената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи: По ДОПУСТИМОСТТА: Решаващият съдебен състав намира, че жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като предявена от надлежна страна - адресат на акта в оспорената му част. Съобразно т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на ОСС на І и ІІ колегии при Върховния административен съд, заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105 от 2006 г. представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски производител, който е заявил площи за подпомагане, с оглед на което има правен интерес да установи дали парцелите му попадат в слоя "Площи, допустими за подпомагане", като това установяване е пряко свързано с възможността да получи субсидия за подпомагането, за което кандидатства. В случая оспорването е осъществено в преклузивния 14 - дневен срок от съобщаването, което е осъществено чрез публикуване в ДВ на 13.03.2018 г. По ОСНОВАТЕЛНОСТТА: Съдът счита, че жалбата на И. Куковска от [населено място] е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Според настоящия съдебен състав обжалваната заповед е постановена от компетентния за това орган, тъй като издателят на процесния акт - министърът на земеделието и храните е централен орган на изпълнителната власт с обща компетентност в областта на селскостопанската политика. Правомощието му да издаде оспорения акт се извежда от действащите нормативни актове, приети от ЕС, които са задължителни за изпълнение от всички държави-членки, а именно: Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19.01.2009 г. за установяване на общи правила и схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани и Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор. По силата на устройствените правила на администрацията в България и нормата на чл. 33 от ЗПЗП с обща компетентност за създаване и поддържане на ИСАК разполага именно министърът на земеделието и храните. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че към датата на издаване на процесната заповед министърът на земеделието и храните е разполагал с компетентност да одобри специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", която е упражнена в рамките на предоставените му законови правомощия. Решаващият съдебен състав счита, че обжалваната заповед е издадена в предвидената за това писмена форма и в оспорената й част е мотивирана с излагане на фактически и правни основания за издаването й, които се обективират в съдържащите се в преписката относими документи. Процесната заповед е постановена при спазване на административнопроизводствените правила и съответства на приложимите материалноправни разпоредби. На интеренет страницата на МЗХГ на 17.12.2017 г. е публикувана заповед № РД 46-428 от 13.12.2017 г. министърът на земеделието, храните и горите, както и съобщение, с което земеделските стопани са информирани, че могат да подадат писмено възражение срещу слоя в определени негови части. Обжалваният административен акт е публикуван в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г. и надлежно е обявен на интернет - страницата на МЗХ на същата дата. Преценката на заявените за подпомагане площи е извършена след административна проверка чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, която представлява пространствено съпоставяне на данните от заявленията за подпомагане с данните от Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/. Съгласно чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП, Министерството на земеделието, храните и горите създава в СИЗП специализиран слой "Площи допустими за подпомагане", включващ допустимите площи в рамките на всеки физически блок. По законовата делегация на чл. 30, ал. 6 ЗПЗП министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на системите, за което е приета Наредба № 105/2006 г. Съгласно чл. 16 а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г. данните в СИЗП за физическите блокове и специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" се обновяват ежегодно чрез дешифрация/дистанционно разчитане/ на актуална цифрова ортофото карта, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане, чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и на допустимата за подпомагане площ в тях или чрез осъществяване на проверки на място. В конкретната хипотеза процесните четири парцела не са попаднали в територията на страната, покрита със самолетен/сателитни снимки от същата година, поради което коректността на извършената дешифрация в случая е установена чрез специализирани теренни проверки и административна проверка, които се извършват въз основа на заповед на министъра на земеделието и храните и не са проверки на място по смисъла на чл. 37 ЗПЗП, като резултатите от тях служат за обновяване на информацията в СИЗП. С оглед на това съдът намира, че при постановяване на обжалваната заповед в оспорената й част не са допуснати нарушения, съставляващи основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 1, 2 и 3 АПК. Според настоящия съдебен състав при издаване на процесния административен акт не са осъществени противоречия с приложимите материалноправни разпоредби. Това е така, защото по силата на чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателна агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/, която се състои от отделни системи, определени в ал. 2, като една от тях е и Системата за идентификация на земеделските парцели - чл. 30, ал. 2, т. 2 ЗПЗП, създадена и поддържана от Министерството на земеделието, храните и горите - чл. 30, ал. 4, т. 2 ЗПЗП. СИЗП и данните, включени в нея са посочени в чл. 33 ЗПЗП. Според ал. 4 на същата норма данните в СИЗП се актуализират ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 ЗПЗП. Специализираните теренни проверки на референтни парцели се извършват след уведомяване на бенефициентите при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП, а това е редът визиран в чл. 15, ал. 5 от Наредба № 105. В чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП, в релевантната й редакция, е разписано правомощието на Министерството на земеделието, храните и горите да създава в СИЗП специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите, допустими за подпомагане във всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40 от ЗПЗП, а това е Наредба № 2. В чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП е регламентирано, че данните в СИЗП, които се отнасят до физическите блокове и специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", се обновяват ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 ЗПЗП с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6 ЗПЗП. При анализа на изложената нормативна уредба и на приетите по делото доказателства, съдът намира, че за парцели с идентификатори 69016-1175-1-1; 69016-1183-1-1; 69016-257-2-1 и 69016-261-1-1 недопустимата за подпомагане площ е определена след извършени специализирани теренни проверки, резултатите от които са обективирани в протоколи от специализирани теренни проверки на място. Към протоколите за теренни проверки са представени на магнитен носител и снимки от извършено заснемане. От приложените снимки ясно се вижда, че определената за недопустима площ съответства на констатациите в съставените протоколи от теренните проверки, които се потвърждават и от приетото заключение на вещото лице. По отношение на възражението на процесуалния жалбоподател на жалбоподателката, че на 22 от приложените снимки не е показана посоката на заснемане, съдът счита, че този въпрос е изяснен в съдебно заседание на 25.09.2019 г. При приемане на експертизата изслушаният експерт е обяснил, че всяка от направените снимки следва да се разглежда индивидуално и възстановяването на посоките е извършено от вещото лице, след което е възможно да се определи височината и качеството на растителността - дали е допустима или не. Според вещото лице това може да се извърши безпроблемно след допълнителни измервания и само от наличните материали по делото, тъй като в случая са водени много добри работни карти, на които са отбелязани точните снимки на експертите от МЗХГ и посоките отговарят на действителните посоки, след възстановяването им на терена. Това са приложения № 4, 5, 6 и 7 към СТЕ, на които точно са отразени местата и посоките на снимките върху работните карти. Приетата по делото СТЕ не е оспорена от страните и никоя от тях не е поискала изслушване на допълнителна, повторна или тройна експертиза, поради което съдът я кредитира изцяло, заедно с приложенията към нея и с уточненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание. Визираната експертиза следва да се съобрази, като компетентно дадена и съответстваща на данните, съдържащите в гореописаните два протокола от извършени теренни проверки, които протоколи имат характер на официални документи, които не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. С оглед на това съдът намира, че обжалваната от земеделския производител И. Куковска част от процесната заповед е в съответствие с приложимите разпоредби и изисквания относно условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. От тук настоящият съдебен състав формира правен извод, че законосъобразно спорните площи в четирите процесни парцела са останали извън допустимия слой, определен с обжалваната заповед, тъй като ответният административен орган е създал в СИЗП специализиран слой "ПДП", който включва само допустимите площи, при спазване на законовите изисквания, регламентирани в чл. 33а, ал. 1 и 2 ЗПЗП. Решаващият съдебен състав счита, че в случая обжалваният акт в оспорената му част не противоречи на целите на ЗПЗП, формулирани в чл. 2, т. 1 - т. 11 ЗПЗП. По изложените съображения съдът приема, че при постановяване на процесната заповед в атакуваната й част не са осъществени нарушения, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 - т. 5 АПК, което обстоятелство налага отхвърляне жалбата на И. Куковска като неоснователна. По РАЗНОСКИТЕ: С оглед изхода от спора претенцията на оспорващата за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. На основание на горното и на чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,