Решение № 5564 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1996/2016 г.

Решение № 5564 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1996/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 260 от 11 януари 2016 г., постановено по адм. дело № 389/2015 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, пето отделение, с което е отменена заповед № 8121К-278Н от 28 ноември 2014 г. на министъра на вътрешните работи. Релевират се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Прави се искане за отмяна на решението и отхвърляне на оспорването. Ответникът - Г. Д. Т. от гр. Б., чрез пълномощника си - адв. И. Ш. оспорва касационна жалба с доводи за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, състав на пето отделение е образувано въз основа на жалба на Г. Д. Т. от гр. Б. срещу заповед № 8121К-278Н от 28 ноември 2014 г., издадена от министъра на вътрешните работи. С оспорената заповед на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, чл. 201, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗМВР и чл. 204, т. 1 от ЗМВР, в качеството му на държавен служител, заемащ длъжността на полицейски инспектор V степен в група "Охранителна полиция" към Районно управление "Полиция" - К. при Областна дирекция на МВР гр. Б., му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" и е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 201, ал. 1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 204, т. 1 от ЗМВР, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и неправилно е приложен материалния закон. По тези съображения съдът е направил извод за незаконосъобразност на атакуваната заповед, поради което я е отменил. Решението е правилно. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената пред него заповед е издадена в нарушение на материалния закон. От приобщения доказателствен материал по делото е прието, че Г. Д. Т. не е допуснал дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и чл. 201, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, поради неизпълнение на служебните му задължения по смисъла на чл. 12 от Инструкция рег. № Iз-1711/2009 г. за оборудването на помещенията за настаняване на задържаните лица в структурите на МВР и реда в тях, според която срокът за задържане на лица по реда на ЗМВР започва да тече от момента, в който е ограничено правото на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта за задържане, независимо от времето на нейното фактическо издаване. Правилно първоинстанционният съд е приел, че за лицата Ю. М. С. и И. Р. Р. за издадени заповеди за задържане с поредни заповеди. За Ю. М. С. е налице такава с рег. № з-66 от 7 октомври 2014 г. с час за задържане 13.40 часа (л. 52 от административната преписка), а за И. Р. Р. с рег. № з-66 от 7 октомври 2014 г. с час за задържане в 09.00 часа (л. 48 от същата). В книгата за задържани лица е записано, че И. Р. е настанен в помещението за задържани лица в 10.20 часа. По отношение на Ю. С. е посочено, че лицето е отведено с автомобил на спешна помощ в МБАЛ Б., поради извършено своевременно самонараняване от лицето с джобно ножче. Същият е бил придружен до болничното заведение от полицейски инспектор Г. Т. и полицай В. Д., след което двамата служители са довели обратно лицето до РУП К. Към приобщения доказателствен материал са приложени копия както от книгата за медицински прегледи на болничното заведение (л. 94 от административната преписка), така и от заповед за конвоиране на лицето Ю. С. (л. 74 от посочения) за оказване на медицинска помощ и връщане в РУП К. и докладна записка от полицай В. Д. при РУП К. за изпълнение на ППД на територията на гр. К. (л. 63 от процесната). Следователно в съответствие с хронологично описаните и събраните доказателства по делото, съдът правилно е установил, че е налице противоречие между изложените фактически основания при издаването на заповедта и относимите доказателства към случая. Налага се изводът, че след издаване на разпореждане на началника на РУП К. за издаване на заповед за задържане - след 8. 20 часа, на посочената дата е последвало ограничаване правото на свободно придвижване на двете лица, но не и преди това. Установени са обстоятелствата, че лицата са отишли доброволно в районното управление като И. Р. се е придвижвал спокойно за закуска и кафе, а за Ю. С. се е наложило да бъде отведен в болница за оказване на спешна помощ, поради което Г. Т. е предприел своевременно изпълнение на служебните си задължения по издаване на заповедите за задържането на двамата и не е превишил установените в чл. 12 от Инструкция рег. № Iз-1711/2009 г. за оборудването на помещенията за настаняване на задържаните лица в структурите на МВР и реда в тях. Заповедите за задържане на лицата са издадени съответно в 09.00 часа и в 13.40 часа на 7 октомври 2014 г., а не както е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание - в 06.00 часа на същата дата. Тричленният състав на Върховния административен съд правилно е установил, че при издаване на обжалвания пред него административен акт, компетентният орган е допуснал нарушение на чл. 201, ал. 1 от ЗМВР, в частта с която законодателят изрично е предвидил, че дисциплинарно наказание се налага с писмена заповед, в която задължително са посочени доказателствата, въз основа на които то е установено. При постановяване на атакувания съдебен акт, съдът в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила е констатирал, че не Г. Т. не е нарушил служебната дисциплина при изпълнение на служебните му правомощия по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Полицейският инспектор е изпълнил задълженията си като не е накърнил правата и свободите на Ю. С. и И. Р. Не са събрани доказателства, установяващи служителят да е извършил соченото нарушение при издаване на заповедите за задържане. Поради това и в съответствие със събраните по делото доказателства е законосъобразен изводът на инстанцията по същество, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, разноски не следва да се присъждат. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,