Решение № 6332 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14649/2018 г.

Решение № 6332 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14649/2018 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Нирандайамбаже, [гражданство], чрез процесуалния й представител адвокат И. Савова, против решение № 5810/15.10.2018 г. по адм. дело № 7904/2018 г. на Административен съд София-град, първо отделение, 12-ти състав, в частта, в която е отхвърлена жалбата й срещу решение № 1728/4.07.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, в частта му обективираща отказ за предоставяне на статут на бежанец. Релевирани са оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната на съдебното решение в атакуваната му част, съответно - тази на акта на председателя на ДАБ, в частта по която е отказано предоставяне на бежански статут. С горепосоченото съдебното решение, по жалбата на М. Нирандайамбаже, решение № 1728/4.07.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС е отменено в частта, по която е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молбата за предоставяне на закрила. Доколкото в тази му част, съдебният акт не е обжалван, е влязъл в сила и не е предмет на настоящото производство. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Любов Илиева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е било образувано по жалбата на М. Нирандайамбаже, [гражданство], против решение № 1728/4.07.2018 г. на председателя на ДАБ, с което й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е събрал административната преписка, като въз основа на съдържащите се в нея данни, приел за установени фактите, изложени в атакувания административен акт. Относно отказа за предоставяне на статут на бежанец са направени правни изводи, че при постановяването му са спазени, както административнопроизводствените правила уредени в ЗУБ, така и приложимия материален закон. Посочено е, че от изложената бежанска история не се установяват твърденията на М. Нирандайамбаже за наличието на заплаха за живота и сигурността й в страната й по произход, относими към признаването на качеството на бежанец и предоставянето на закрила по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Така, при липса на установени отменителни основания по чл. 146 АПК, съдът приел за неоснователна и отхвърлил жалбата, в частта й срещу отказа за предоставяне на статут на бежанец. Постановеното решение е правилно. Напълно обосновано с оглед данните по делото, в това число и разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на интервюто, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че лицето не установява, че е било обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, а оттам и че не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Отчетено е, че според разказа й и регистрационния лист, жалбоподателката е [гражданство], с етническа принадлежност - [етнос], [вероизповедание], [неомъжена] и с висше образование. Твърди, че е напуснала Руанда легално със самолет, с личния си паспорт и тримесечна учебна виза за Турция (представеното копие на виза е за еднократен транзит през Турция, с право на престой от 5 дни), като на 17.10.2017 г. е задържана с чужд паспорт от граничните власти, при опит да премине на територията на Република България. В проведеното с нея свободно интервю обяснява, че не е имала каквито и да било проблеми, свързани с етническата й принадлежност и религиозни убеждения, въпреки че е участвала в религиозни групи за молитва. Твърди, че е била член на политическо движение – [ПП], създадено от Д. Руигара, която не познавала, както и че няма членска карта за това, тъй като основателката на движението била в затвора. Същевременно заявява, че е назначена за секретар в движението, който да води кореспонденцията и вписването на нови членове на движението, както и че секретарската дейност е извършвала от дома на Руигара, където се запознала лично с нея. Посочва, че е била арестувана в държавата си по произход, тъй като отказала да подпише документ, с който Руигара да бъде обвинена, че е използвала фалшиви подписи за да издигне кандидатурата си за президент на Руанда. Повторно била призована да се яви в полицията и след отказ да подпише представените й документи, била бита и малтретирана. Изтъква, че близо два месеца по-късно е получила документ от полицията за временно освобождаване от ареста с ограничение да не напуска [населено място], където живее, както и че след изчезването на четирима членове на движението, в което членува, решила да напусне страната, за което се сдобила с учебна виза за Република Турция. Всички тези елементи от личната бежанска история не установяват условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Следва да се отбележи, че сами по себе си представените заповед за временен арест и решение за временно освобождаване, не дават основание да се приеме, че са свързани с политическите пристрастия на лицето или че съставляват действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ. От друга страна, касаторката е напуснала напълно легално страната си по произход с личния си паспорт, в който е положена виза за Турция, което опровергава твърденията й, че е била обект на преследване. В проведеното интервю пък първоначално заявява, че не познава лидера на движението, а след това - че се запознала с Руигара в дома й, въпреки твърдението, че последната е била в ареста. Наличието на разминавания и непоследователност в изложеното, не позволяват безусловно кредитиране на бежанската история по отношение членуването на лицето в политическото движение, за което няма доказателства, включително и членска карта. В тази връзка, неоснователно е позоваването в касационната жалба на наличието на основания по чл. 9, ал. 2 във вр. ал. 1, б. "б" и мотиви за преследване по чл. 10, ал. 1, б. "д" от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, тъй като както бе посочено, от бежанската история и представените документи не се установява безспорно наличието на преследване поради политически убеждения/мнение. В рамките на административното и съдебното производство са представена три справки за общото положени в Руанда, като страна по произход, изготвени в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". В основата им са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документите. Първата справка е от 29.12.2017 г., в която е посочено, че липсва информация за "Политическо движение за доброто на народа" и неговите членове. В хода на съдебното производство пред АССГ е представена и справка от 17.07.2018 г. за актуалното положение в страната. В нея е констатирано, че през септември 2017 г., опозиционната лидерка Д. Ригара и членове на нейното семейство са арестувани и задържани по обвинения в извършване на фалшификации и подстрекаване към въстание. В тази връзка следва да се има предвид, че М. Нирандайамбаже е напуснала страната си по произход на 15.10.2017 г. - поне месец след ареста на лидера на движението, като ако е била преследвана или е имала страх от преследване като член на движението, е могла да предприеме предварителни мерки - да се премести в друг град или да напусне държавата много преди този арест, още повече, че има съществени несъответствия в разказа й за това познава или не лично, лидера на движението. Третата справка, представена в настоящото производство, е от 19.12.2018 г. В нея е посочено, че през първата половина на 2018 г. ръстът на икономиката е нараснал и значително са подобрени достъпът до услуги и индикаторите за човешко развитие, както и че президентът е амнистирал 2 140 затворници, между които и членове на опозиционната партия. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателката се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Но такъв не е установен по делото, поради което по отношение на нея не следва да намери приложение чл. 8 ЗУБ. Следователно, като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно в частта, относно отказа за предоставяне на статут на бежанец и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение