Решение № 5642 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2424/2012 г.

Решение № 5642 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2424/2012 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Домостроене Инженеринг" АД със седалище гр. Варна, представлявано от Добромир Благоев Климов, чрез адв. Драгомир Димов, срещу решение № 2735 от 21 ноември 2011 г., постановено по адм. дело № 2675/2011 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № КД-14-03-803/28 март 2011 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. Варна относно отказа на органа да измени границите на имот с идентификатор № 10135.2464.16 в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, ЕКАТТЕ 10135, одобрена със заповед № РД-18-92/14 октомври 2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК. Ответникът - началникът на СГКК - гр. Варна не е изразил становището си по касационната жалба. От другия ответник - "Североизточно държавно предприятие" ДП - гр. Шумен е постъпило писмено становище с характер на писмена защита, в което се поддържа, че решението в оспорената му част е правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на "Домостроене Инженеринг" АД срещу заповед № КД-14-03-803/28 март 2011 г. на началника на СГКК - гр. Варна, с която на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР и чл. 53, ал. 2, изр. второ от ЗКИР е отказано изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, ЕКАТТЕ 10135, община Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14 октомври 2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващо промяна границите на ПИ 10135.2464.16 и нанасяме на нови обекти в кадастралната карта и кадастралните регистри с идентификатор 10135.2464.69.1 и сграда с идентификатор 10135.2464.69.2. Съдът е отменил оспорената заповед в частта, с която е отказано изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри, състоящо се в нанасяне на нови обекти - сгради и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. В тази част решението като необжалвано е влязло в сила. По отношение на частта, с която е отказано изменение на границите на имот с идентификатор 10135.2464.16 съдът е приел, че не са допуснати нарушения от посочените от законодателя в чл. 146 от АПК, поради което е отхвърлил жалбата в тази й част като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗКИР непълнотите и грешките по ал. 1, т. 1 от същата разпоредба се установяват на самото място от административния орган с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Неподписването на констативния акт за непълноти и грешки от пряко заинтересуван собственик, каквото в случая е налице, е индиция за спор за материално право, което е пречка за издаването на заповед за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Формалното изискване за подпис от пряко заинтересованите собственици е гаранция за безспорен правен статут на имотите, което е условие за изменението на кадастралния план и кадастралните регистри. Недопустимо е в производството за попълване на непълноти и грешки, както пред административния орган, така и пред съда при обжалване на издадената в това производство заповед, да се правят възражения и да се решават спорове за материално право, тъй като това производство е административно и предполага отразяването на правно установено, а не спорно правно положение на имотите и техните граници. В случая е установено, че съставения акт за непълноти и грешки в ПИ 10135.2464.16 по кадастралната карта на гр. Варна не е подписан нито от заявителя "Домостроене инженеринг" АД, нито от заинтересуваното лице Държавно горско стопанство - гр. Варна, сега "Североизточно държавно предприятие" ДП, като последното е направило и изрични възражения относно исканото вписване. Въз основа на това законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че наличието на спор за материално право е пречка за вписване на исканото от касатора изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри - чл. 53, ал. 2, изр. второ от ЗКИР. В тази връзка неоснователно е направеното в касационната жалба възражение относно това, че съдът не е зачел представения от дружеството титул за собственост - нотариален акт. За да разпореди вписване въз основа на този нотариален акт, съдът следва да се произнесе по въпроса кому принадлежи правото на собственост върху посочения по-горе поземлен имот, а такова право административният съд няма. При постановяване на решението съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон, поради което решението в оспорената му част като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,