Решение № 11640 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 391/2016 г.

Решение № 11640 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 391/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. К. А. с адрес гр. С., чрез процесуален представител адвокат В. К. Ч. от АК Х. против решение № 2463 от 04.12.2015 г. на Административен съд П. по адм. дело № 1185/2015 г. С него се отменя решение № РД-121/22.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ П., потвърждаващо разпореждане № 4602244535, протокол ПР-210/06.02.2015 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ гр. П. в частта, с която с последното е постановено, че на основание чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да се възстановят от С. К. А. заедно с лихвата по чл. 113 и вместо него е постановено, че се оставя без разглеждане жалбата на С. К. А. в тази част като недопустима. Със същото решение е отхвърлена жалбата на С. К. А. против решение № РД-121/22.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ П. и потвърденото с него разпореждане № 4602244535, протокол ПР-210/06.02.2015 г. в останалата част с която на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО е отменено разпореждане № 4602244535 от 16.11.1999 г. с което на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и всички последващи го като считано от 24.02.2011 г. на Арнаудова е отпусната лична пенсия за ОСВ в посочените в разпореждане № 4602244535 протокол ПР-210/06.02.2015 г. размери. Поддържат се доводи за неправилност на решението като от съдържанието на жалбата се извеждат като касационни основания тези по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ П. чрез процесуален представител в писмен вид взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество зда неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение и разпореждане. Разпореждането е мотивирано с налични данни към 01.06.2013 г. според които на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 16.11.1999 г. като размерът е определен при осигурителен стаж от втора категория труд - 26 г. 09.м и 11дни и общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд по чл. 104 от КСО - 33 г. 05.м. 21дни и индивидуален коефициент 2.198 при базисен период 01.01.1993 г. - 31.12.1995 г. При преглед на пенсионните досиета е преценена необходимост от установяване на осигурителния стаж и са изискани доказателства от С. К. която представила такива. При преценката им е установено несъответствие в зачетения осигурителен стаж при който е отпусната и изплащана пенсията и несъответствие между осигурителния стаж и осигурителния доход за избран тригодишен базисен период от който е изчислена пенсията. Пенсията е отпусната с осигурителен доход за периода от 01.01.1993 г. - 31.12.1995 г. и индивидуален коефициент 2.198 като С. К. А. е подала декларация в която е посочила, че за този период не е работила по трудови правоотношения поради което не може да представи документи - трудова книжка, УП - 3 и УП - 2. Констатирано е в това разпореждане, че Арнаудова няма стаж от втора категория и недобросъвестно е получавала пенсия като е придобила право по чл. 68, ал. 3 КСО от 24.02.2011 г. при навършени 65 г. и осигурителен стаж 24.г. 07м. при условията на трета категория. С обжалваното решение на директора на ТП на НОИ П. жалбата против това разпореждане е оставена без уважение. Съдът е разгледал по същество жалбата срещу решението която приел за неоснователна при обсъждане на всички доводи. От фактическа страна съдът е възприел констатациите на административния орган, преценил доказателствата според изискванията на закона и е приел, че няма нарушения при постановяване на обжалваното решение. Същото приел за неправилно в частта с която се произнесъл относно събирането на недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания на основание чл. 114, ал. 1 КСО тъй като в тази част няма административен акт като предмет на обжалване и изпълнение. В останалата част всички възражения са отхвърлени с констатацията че няма нарушения съставляващи отменителни основания по чл. 146 АПК. Решението е правилно. Поддържаните доводи в жалбата се свеждат до нарушение на административно производствените правила от административния орган и на съдопроизводствените правила от съда. В административното производство се оспорва компетентността на органа издал обжалвания акт като представени доказателства съдът е обсъдил в пълнота като е извел правилни изводи, че компетентност за издаване на акта е налице с оглед издадените заповеди за заместване. По отношение характера на акта в частта относно събирането на недобросъвестно получени суми съдът правилно е приел, че в тази част разпореждането и решението не разрешават въпроси по същество от значение за правата на жалбоподателя. Повтарянето на разпоредбата на чл. 114 КСО не превръща законовата норма предвиждаща събиране на недобросъвестно получени суми в административен акт с конкретни правни последици за жалбоподателя поради което в тази част съдържанието не съставлява административен акт който да бъде обжалван или изпълняван. За целта следва издаване на друго разпореждане каквото е налице и производството по него е спряно до влизане в сила на разпореждането предмет на настоящето производство като негово фактически и правно основание. На следващо място, доводите по същество на спора са неоснователни. Няма пречка във всеки един момент административният орган да констатира нередовности по отпуснатата пенсия и да предприема действия по установяване на материалните предпоставки за нейното отпускане и осъвременяване което във функционалните му задължения. В настоящият случай не се установяват действия или бездействия на органа които да са пряка връзка и причина за изгубване на документи или накърняване на интереси свързани с установяване на осигурителния стаж и доход. Безспорно е от фактическа страна, че жалбоподателката няма никакъв осигурителен стаж от втора категория и няма доход в периода на чиято база е определен индивидуалният коефициент поради което при първоначалното отпускане на пенсията тя не отговаря на изискванията на закона за отпускане на пенсия. Тези факти и изводи на административния орган и на съда не се опровергават по никакъв начин от доказателствата по делото и административната преписка. Доводите за нарушения в административния и съдебния процес които компрометират на доказателствата и изводите на съда и административния орган са неоснователни. Както се посочи съществуващите данни и доказателства опровергават констатациите при първоначалното отпускане на пенсията които пропуски са поправени с обжалваното решение и разпореждане. При тези съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото жалбоподателката дължи разноски в полза на ответника в размер на 350 лева - юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 ВАС шесто отделение