Решение № 12319 от 21.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4953/2009 г.

Решение № 12319 от 21.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4953/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по оспорване на "Трансимпекс" АД, гр. София, на отказ на Министъра на финансите, обективиран в писмо изх. № 26-00-1531/13.03.2009 г., да върне дейността на "Трансимпекс" АД като безмитен оператор в търговските обекти, разположени в зоните на граничните контролно - пропусквателни пунктове на пристанищата за обществен транспорт. Жалбоподателят поддържа чрез процесуален представител, че оспореният отказ е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и противоречи на материалното право, иска отмяната му и връщане на преписката на Министъра на финансите със задължителни указания за издаване на искания от дружеството акт. Ответникът - министърът на финансите, чрез процесуален представител, иска отхвърляне на оспорването и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество. Видно от представените по делото разрешения № 1, 2, 3, 13, 14 и 15 от 30.12.2003 г. за опериране на търговски обект за безмитна търговия, издадени от Министъра на финансите, на "Трансимпекс" АД, гр. София, е разрешено за срок от три години, считано от изтичане на заварения договор между дружеството и ГУ "Митници" и удължаването му, да извършва безмитна търговия в общо шест броя обекти, намиращи се в зоната на пристанище Лом, пристанище Бургас, ГКПП "Ро -ро - терминал" Русе, пристанище Варна - морска гара, пристанище Варна - изток, пристанище Варна - Запад. Със заповеди № ЗМФ -688/02.06.2007 г., ЗМФ -689/02.06.2007 г., ЗМФ -690/02.06.2007 г., ЗМФ - 1026/10.08.2007 г., ЗМФ - 1329/22.10.2007 г., издадени на осн. § 3, ал. 3 от ПЗР на Закона за безмитна търговия (ЗБТ), Министърът на финансите е определил местоположение за преместване на търговски обект, в който се извършва безмитна търговия от жалбоподателя, както следва: от пристанище Варна - изток на ГКПП - Гюешево - изходящо трасе, от пристанище Бургас на ГКПП Лесово - изходящо трасе за товарни автомобили, от пристанище Лом - на ГКПП Златарево - изходящо трасе, от ГКПП - Капитан Андреево - вход на ГКПП - Капитан Андреево - изходящо трасе за товарни автомобили, от пристанище Варна - морска гара на ГКПП Стрезимировци - изходящо трасе. Оспореният в настоящето производство отказ е постановен по искания на дружеството от м. 08.2008 г и м. 02.2009 г. за възобновяване дейността му като безмитен оператор, която е била преустановена по силата на § 11 от ПЗР на ЗИД на ЗБМ (обн. ДВ бр. 52/2008 г.). В исканията се твърди, че одържавяването на вече изградените обекти по силата на § 13 от ПЗР на ЗИДЗБТ без процедура за компенсиране е неправомерно. Отделно от това лицензите са издавани за пристанища, а не за сухопътни граници и това прави неприложима цитираната разпоредба, поради което дружеството иска съгласуване на места на пристанищата, за които са му издавани лицензи, където да осъществява безмитна търговия при условията на чл. 2, т. 1, второ предложение от ЗБТ. С писмо изх. № 26-00-1531/13.03.2009 г., че на основание § 11 от ПЗР на ЗИДЗБТ е преустановена дейността на операторите на търговските обекти, разположени на изходящи трасета в зоните на сухопътни ГКПП със страни, които не са членки на ЕС, като обектите по силата на § 13, ал. 1 ЗБТ са обявени за държавна собственост и законодателят не е предвидил ред за компенсиране на опраторите. В закона липсват разпоредби, регламентиращи възможност за връщане на дейността на безмитните оператори в освободените от тях търговски обекти, разположени в зоните на ГКПП на пристанищата за обществен транспорт. Определените в § 2 от ПЗР на ЗБТ условия и срокове за заварените оператори са се осъществили и със ЗИДЗБТ законодателят не е определил подобен ред. Неоснователно е оплакването, че министърът на финансите се е произнесъл извън искането, което му е било направено и съответно не се произнесъл по искането за съгласуване на места на пристанищата за извършване на безмитна търговия. Обоснована е преценката на министъра, че към момента на влизане в сила на ЗИДЗБТ (обн. ДВ бр. 52/3008 г.) дружеството - жалбоподател осъществява дейност като безмитен оператор на сухопътни граници към страни, които не са членки на ЕС вследствие на предходното определяне на нови местоположения на обектите на основание осн. § 3, ал. 3 от ПЗР на Закона за безмитна търговия. Всъщност това не се и оспорва като факт от жалбоподателя - дори напротив - същият претендира възстановяне на сумите, инвестирани в тези обекти на сухопътни граници. Отказът да се възстанови дейността е при правилно прилагане и тълкуване на разпоредбите на § 11 и 13 от ПЗР на ЗИДЗБТ. Не е предвиден никакъв ред или възможност за определяне на места за обекти на пристанища за безмитните оператори, попадащи в тази хипотеза. Разпоредбите за издаване на нов лиценз, на които се позовава дружеството - жалбоподател са неотносими към настоящия казус, тъй като изискват надлежно заявление по чл. 4 ЗБТ с прилагане на документите по чл. 3, ал. 2 ЗБТ, каквото искане дружеството не е правило и подобни документи не са представяни от него пред Министъра на финансите. Обоснована е преценката на министъра на финансите, че сроковете по § 2 от ПЗР на ЗБТ са изтекли отдавна и предвидените в тях хипотези са се осъществили преди приемане на ЗИДЗБТ и няма възможност на това основание да уважи исканията на дружеството. Настоящият съдебен състав намира отказа на министъра на финансите за обоснован и материалноправно законсъобразен, като при постановяването му не са допуснати съществени административно - производствени нарушения. С оглед изложеното и на основание чл. 173, ал. 2 АПК оспорването следва да бъде отхвърлено. Дружеството на основание чл. 143, ал. 4 от АПК следва да заплати 400 (четиристотин) лева юрисконсултско възнаграждение на Министерство на финансите. Предвид изложеното Върховният административен съд, първо "а" отделение