Решение № 10518 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3213/2020 г.

Решение № 10518 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3213/2020 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Антра Шпед" ООД, седалище и адрес гр. Кюстендил, ул. "Гърлянски черешарник" № 52 срещу Решение № 8 от 13.01.2020 г. на Административен съд, гр. Кюстендил, постановено по административно дело № 507/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Антра Шпед" ООД срещу Заповед № РД-01-813 от 30.09.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която на основание чл. 11, ал. 1, т. 1, б. б) от Закона за автомобилните превози са прекратени правата му, произтичащи от лиценз на Общността № 18974 за превоз на товари.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – "Антра Шпед" ООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно фактите по делото и сочи, че съдът не е установил допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила – ненадлежно са връчени съобщението по чл. 26, ал. 1 АПК и оспорената заповед, като не е приложил с оглед на това и правилото на чл. 168, ал. 4 и 5 АПК. Не е отчел, че в акта не са посочени фактически основания в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Конкретното фактическо основание за издаване на заповедта не би могло да бъде изведено и от документите в административната преписка. Нарушени счита и чл. 35 и 36 АПК, както и чл. 6, ал. 12 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен превоз на пътници и товари (Наредба № 11). Приложените по делото справки не дават сведение кой е източникът на информация, както и към коя дата дружеството е имало задължения.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Касаторът се представлява от адв. М. Крумова, Адвокатска колегия, гр. Кюстендил.

2. Ответникът по касационната жалба – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", счита същата за неоснователна. Сочи, че не е задължен служебно да събира доказателства за финансовата стабилност на превозвача, а това е негово задължение в рамките на едногодишния срок, което касаторът не е сторил.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт Г. Иванов.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. "Антра Шпед" ООД притежава лиценз на Общността № 18974 за превоз на товари, издаден на 16.03.2018 г.

2. На 21.05.2019, т., със Заповед № РД-14-1259, издадена на основание чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. в) от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), началникът на Областен отдел "Автомобилна администрация", гр. Кюстендил, прилага на "Антра Шпед" ООД принудителна административна мярка спиране на дейността до отстраняване на несъответствието с изискванията за финансова стабилност, но не повече от три месеца. Заповедта е връчена на дружеството на 21.05.2019 г.

3. На 23.08.2019 г., началникът на Областен отдел "Автомобилна администрация", гр. Кюстендил, предлага на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да започне процедура по прекратяване на правата на "Антра Шпед" ООД, произтичащи от лиценз на Общността № 18974, тъй като в определения тримесечен срок, изтекъл на 22.08.2019 г., превозвачът не е представил справка за финансова стабилност съгласно чл. 6 от Наредба № 11.

4. На 09.09.2019 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" издава уведомление до "Антра Шпед" ООД на основание чл. 26, ал. 1 АПК за започване на административно производство за прекратяване на правата на дружеството, произтичащи от издадения на "Макс Шпед" ЕООД лиценза за извършване на превоз на товари № 18974 на основание чл. 11, ал. 1, т. 1, б. б) ЗАвтП.

5. На 18.09.2019 г. уведомлението е получено от дружеството на адреса, посочен в търговския регистър от лице наименувало се А. Кирилова.

6. На 30.09.2019 г., със Заповед № РД-01-813, издадена на основание чл. 11, ал. 1, т. 1, б. б) във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 ЗАвтП и чл. 6, 9, ал. 3, т. 2, б. а) и чл. 14 от Наредба № 11, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" прекратява правата на "Антра Шпед" ООД, произтичащи от лиценз на Общността № 18974 за превоз на товари, отнема два броя заверени копия и нарежда отписването на превозвача от регистъра по чл. 6, ал. 1 ЗАвтП.

7. С жалбата до съда "Антра Шпед" ООД представя справка за актуалното състояние на всички трудови договори към 11.10.2019 г. в дружеството.

8. В хода на съдебното производство органът представя Заповед № РД-08-344 от 17.08.2018 на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която делегира на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" правомощията си да отнема лицензи на Общността и нейни заверени копия.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз онова на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган с оглед на Заповед № РД-08-344 и чл. 11, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 1 ЗАвтП. Заповедта е издадена в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити като от приложените по делото доказателства е видно, че органът счита за осъществена хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 6 ЗАвтП в частта за липса на достатъчно разполагаем ресурс.

Съдът приема, че в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приема, че уведомлението по чл. 26, ал. 1 АПК не е получено надлежно от дружеството, тъй като лицето – получател не е негов служител или работник, видно от справката от Националната агенция по приходите, но органът не е бил длъжен да го уведомява. Нормата на чл. 26, ал. 1 АПК е процесуална, но нейното нарушаване би могло да доведе до постановяването на акт с друго съдържание, но това не е абсолютно задължително, тъй като тя не е норма, чието нарушаване поначало води до материална незаконосъобразност на акта. Приел е, че в случая органът действа в условията на обвързана компетентност, а превозвачът въз основа на закона, е задължен да представи съответните доказателства, поради което неуведомяването за започването на административното производство не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Съдът приема, че оспорената заповед е в съответствие с материалноправните разпоредби, тъй като органът е установил предпоставките на чл. 11, ал. 1, т. 1, б. б) ЗАвтП - дружеството не е представило в срок изискуемите за доказване на финансовата стабилност документи по Наредба № 11. Задължението е императивно, установено в закон и неспазването му е основание за прекратяване действието на лиценза. Заповедта е и в съответствие с целта на закона.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата.

Крайният извод на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение страда от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока. Доводите му в подкрепа на твърдените пороци са свързани с тълкуването и прилагането на закона и с обосноваността на изводите на съда. Доводи в подкрепа на твърдения порок съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът не сочи. Налице е бланкетно твърдение за този порок, а само касаторът е този, който може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не дължи произнасяне по този твърдян порок.

Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и необоснованост са свързани с преценката на съда за спазване на административнопроизводствените правила и фактическата обоснованост на оспорения акт.

Касаторът счита за неправилен извода на съда досежно чл. 26, ал. 1 АПК, като сочи, че не е бил надлежно уведомен за започване на административното производство. Видно от доказателствата по делото – известие за доставяне от 18.09.2019 г., уведомлението по чл. 26, ал. 1 АПК е било надлежно връчено на упълномощено лице на касатора. Уведомлението е изпратено на адреса на касатора по търговския регистър и в него подпис и дата в графата "име и фамилия на получателя/упълномощено лице" е поставило конкретно физическо лице. Съгласно т. 44, б. в) от Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от "Български пощи" ЕАД (Общите условия), препоръчаната пощенска пратка се доставя на юридическото лице в деловодството или на упълномощен служител. Доводите на касатора, че лицето, получило уведомлението, не е в трудово правоотношение с него, е ирелевантен, тъй като упълномощаването за получаване на кореспонденция не изисква упълномощеното лице да бъде на трудов договор с упълномощителя.

Неоснователен е доводът на касатора за нарушение на чл. 50, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 АПК, тъй като в случая става въпрос за уведомление, изпратено от административен орган. Разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ГПК е неприложима от административния орган, тъй като препращащата разпоредба на чл. 144 АПК е относима само за съдебното административно производство, не и за административното производство. Уведомяването от административния орган, с оглед на действалата към процесната дата разпоредба на чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 61, ал. 2 АПК, става чрез отправяне на писмено съобщение. В случая такова е отправено на адреса на касатора и получено от лице, което е вписало имената си и е положило подписа си, с което са изпълнени изискванията на Общите условия.

Видно от изложеното доводът на касатора за допуснато от органа нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК е неоснователен.

Касаторът счита извода на първоинстанционния съд за наличие на фактически основания в оспорената заповед за неправилен.

За да се прецени съдържа ли оспорената заповед фактически основания е необходимо да се установи фактическият състава на сочените като правно основание на оспорена заповед разпоредби, а именно чл. 11, ал. 1, т. 1, б. а) във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 ЗАвтП и чл. 6 от Наредба № 11. Член 9, ал. 3, т. 2, б. а) и чл. 14а от Наредба № 11 са относими към втория и третия диспозитив на заповед.

Съгласно разпоредбите, редакция към процесния период, едно от основните и задължителни изисквания към превозвача е да бъде финансово стабилен не само към датата на подаване на заявлението за издаване на лиценз, но и във всеки един момент от упражняване на дейността. Съгласно чл. 7, ал. 6 ЗАвтП превозвачът е финансово стабилен, когато разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира нормалното функциониране на транспортното предприятие и няма задължения за данъци и осигурителни вноски. Тези ресурси, с оглед на член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на съвета (Регламент № 1071/2009), са за всяка година разполагаем собствен капитал, възлизащ най-малко на 9 000 евро, когато се използва само едно превозно средство, и на 5 000 евро – за всяко следващо използвано превозно средство.

За да гарантира спазването на това законово изискване законодателят е създал нормативни изисквания за доказване на финансовата стабилност. Съгласно чл. 6, ал. 7, т. 3, б. а) от Наредба № 11 лицата, притежаващи лиценз на Общността, са длъжни да доказват финансова стабилност всяка година в 10-дневен срок от заверяването на годишния финансов отчет за последния отчетен период от регистриран одитор.

Съгласно алинея 8 на чл. 6 от Наредба № 11 финансовата стабилност се доказва чрез представяне на справка (приложение 3) с приложени конкретно посочени документи: годишен финансов отчет, заверен от регистриран одитор; банкова гаранция, отговаряща на изискванията на ал. 5; договор за застраховка, отговарящ на изискванията на ал. 6 и по преценка на превозвача удостоверение за липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПС). При непредставяне на удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК органът служебно изисква такова с оглед на визираното в чл. 6, ал. 12 от Наредба № 11 във вр. с чл. 87, ал. 11 ДОПК.

Следователно, в нормативен акт е регламентирано изрично задължението на касатора в срок 10 дни от заверяването на годишния му финансов отчет да представи на органа изискуемите документи, доказващи финансовата му стабилност. От доказателствата по делото е безспорно, че касаторът не е представил исканата справка и приложения нито в нормативно установения срок, нито в рамките на срока на принудителната административна мярка, нито към датата на издаване на оспорената заповед. Това значи, че фактическите основания за издаване на оспорения акт е доказването на отрицателния факт – непредставяне на установената в нормативен акт справка и приложения към нея. Органът твърди, че в срока за представяне на справката по чл. 6, ал. 8 от Наредба № 11 касаторът не я е представил. В подкрепа на това си твърдение представя влязъл в сила индивидуален административен акт за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. а) ЗАвтП – временно спиране на дейността на превозвача, когато е престанал да отговаря на изискванията за финансова стабилност, до отстраняване на несъответствието, но не повече от три месеца. В подкрепа на твърдението си органът сочи, че и след изтичането на тримесечния срок, а и до датата на издаване на оспорената заповед, касаторът не е изпълнил законовото си задължение и не е представил регламентираните в чл. 8, ал. 6 от Наредба № 11 документи, в резултат на което не доказал и състоянието си на финансова стабилност.

От горното е видно, че единственият релевантен факт за издаване на оспорената заповед – непредставянето в срок, а и изобщо непредставянето на нормативно установени документи, чрез които се доказва финансова стабилност, е надлежно доказан от органа. Ако касаторът счита, че този факт е неверен, е имал възможността да го обори като представи копие от надлежно подадената справка по чл. 8, ал. 6 от Наредба № 11 с приложени изискуеми документи. Това касаторът не е сторил. Нещо повече, той дори не твърди, че такава справка е подадена.

Доводите на касатора, че от оспорените актове не било ясно какви документи не е представил и на кои изисквания за финансова стабилност не бил отговорил са неоснователни с оглед на нормативната уредба и съдът ги разглежда единствено като средство за изграждане на защитна теза, тъй като противното би било доказателство за незнание на нормативната уредба и собствените му задължения като превозвач.

С оглед на мотивите на първоинстанционния съд следва да се посочи, че задължение за служебно установяване на факта на липса на задължения за данъци и осигурителни вноски органът има едва след като превозвачът подаде справката по чл. 6, ал. 8 от Наредба № 11 и не приложи към нея удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК, защото задължението за служебно изискване е под условие – при непредставяне на удостоверението от превозвача – чл. 6, ал. 13 от Наредба № 11. В случая, превозвачът не е представил справката по чл. 6, ал. 8 от Наредба № 11, поради което за органа не са изпълнени изобщо законовите задължения за представяне на доказателства за финансова стабилност. Дали реално касаторът е имал или не задължения за данъци и осигурителни вноски, поради неговото собствено поведение – непредставяне на справката, е ирелевантно, тъй като задължението за служебно събиране на тази информация възниква за органа след подаването на справката.

Видно от изложеното касаторът не е изпълнил законовите си задължения, поради което в резултат на собственото му поведение е създал фактическо състояние, което задължава органа да отнеме предоставения му лиценз за извършване на превоз на товари. В хода на административното производство органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила, актът му отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е съответен на материалноправните разпоредби, поради което е законосъобразен. Първоинстанционният съд като е достигнал до този извод е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК и Тълкувателно решение № 5 от 13.05.2020 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 9/2009 г. съдът следва да осъди касатора да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд