Решение № 2442 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1011/2017 г.

Решение № 2442 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1011/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните чрез неговия пълномощник срещу решение № 12686/23.11.2016 г . по адм. д. № 10352/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба- А. М. М. чрез процесуалния се представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. М. М. срещу заповед № РД-15-580/24.07.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДС поради това, че само е заявил намерение за възстановяване на предишна длъжност, но не е явил фактически да я заеме в срока по чл. 122, ал. 1 ЗДСл. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. Развил е доводи, че предишна заповед за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя е отменена, както и че е служителят се е явил в министерството на 7.07.2015 г. за заемане на предишната си длъжност, като целта на явяването се установява от съдържанието на представено заявление от същата дата. Явяването е станало в 2- седмичен срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. Решението е обосновано: В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Безспорно е, че две предходни заповеди за прекратяване на служебното правоотношение с посочено правно основание обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения на длъжност "директор" на Инспектората в министерството са отменени. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че служителят се е явил в министерството на 7.07.2015 г. за заемане на предишната си длъжност. който факт се установява от заявление № 94-5513/6.07.2015 г. до министъра на земеделието и храните, с което жалбоподателят е поискал възстановяване на предишната заемана длъжност, както и от заявление вх. № 94-5513/7.07.2015 г., с което отново е поискал възстановяване по чл. 122, ал. 1 от ЗДСЛ. Освен това на жалбоподателя е издаден пропуск № 98503 от 7.07.2015 г. "за посещение при 241" и е установено влизане в 10.10 ч. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му, че не е налице посоченото в чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл материалноправно основание за прекратяване на служебното правоотношение е съответен на приложимата правна норма. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за незаконосъобразен, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 600 /шестстотин/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,