Решение № 15797 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2994/2012 г.

Решение № 15797 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2994/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" към община Бургас срещу решение № 77 от 13.01.2012 г. по адм. дело № 1534/2011 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация № 70-Л-55.24/20.05.2011 г., издаден от орган по приходите при община Бургас. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и неправилност като касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, гр. Варна, е оспорил касационната жалба в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното решение с предложение за потвърждаването му. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Бургас е акт за установяване на задължение по декларация № 70-Л-55.24 от 20.05.2011 г., издаден от орган по приходите при община Бургас и потвърден с решение № 70-Л-55.24/14.06.2011 г. на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" към община Бургас, с който на "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД в качеството му на концесионер на Летище Бургас е определено задължение за такса за битови отпадъци в размер на 4.32 лв., отнасящо се за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места" по отношение на сграда (беседки 3 бр. с отчетна стойност 1236.12 лв.) за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. За да отмени оспорения акт, Административен съд - Бургас след извършена съвкупна преценка на събраните по делото доказателства (документи, свидетелски показания, заключения на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза) обосновано е приел, че община Бургас не е извършвала дейността за поддържане чистотата на територията на Летище Бургас, в това число сгради, съоръжения, писти, паркинг и градинки около сградите. Наетият от общината консорциум "Титан Бургас" е извършвал единствено услугата "сметосъбиране", а процесната дейност е била извършвана от наети от дружеството лица за негова сметка. Обстоятелството, че в заповед № 3015/28.10.2010 г. на кмета на община Бургас са определени границите на районите на територията на общината, включени в системата на организирано поддържане на чистотата през 2011 г., не е достатъчно да се направи изводът, че услугата е извършвана реално. Съдът се е позовал и на заключението на съдебно-техническата експертиза, съгласно което територията на летище Бургас е урбанизирана територия, но не е част от населеното място квартал Сарафово, тъй като е разделена от път от републиканската пътна мрежа Бургас - Варна. Установено е също, че в план-сметката на община Бургас за 2011 г. не е имало предвидени мероприятия и дейности за поддържане на чистотата на територията конкретно на летище Бургас, а само обобщени прогнозни дейности. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение, нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на материалния закон. Таксата за битови отпадъци се заплаща за реално извършени услуги. Съгласно чл. 66 от ЗМДТ (Закона за местните данъци и такси) размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно. Заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за определяне границите на районите, в които се извършва организирано поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, не е доказателство, че услугата е била действително предоставяна. Решаващият съд правилно е разпределил доказателствената тежест между страните и след анализ на доказателствата е приел, че административният орган не е доказал реалното извършване на спорната услуга, за която е начислена местната такса. На основание чл. 71, т. 2 от ЗМДТ не се събира такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, когато услугата не се предоставя от общината. При отсъствието на писмени данни "Титан Бургас" да е извършвал дейност по поддържане чистотата на територията на летище Бургас, съответен на закона е приетият извод за незаконосъобразност на административния акт. Извършването на дейността на процесната територия подлежи на установяване с писмени доказателства (договори, заповеди, план за работа, отчети с описание на извършената работа по място и време и пр.), а не чрез свидетелски показания на служители от сметопочистващото предприятие или общината. Фактът, че община Бургас е поддържала чистотата на територията на кв. Сарафово, не означава, че дейността е била извършвана и на територията на Летище Бургас, което е разделено от квартала с път от републиканската пътна мрежа (ПИ с идентификатор 07079.1.933). В този смисъл е и константната съдебна практика - виж решения на ВАС по адм. дело № 11888/2010 г., I о.; адм. д. № 2975/2011 г., VIII о.; адм. д. № 1051/2012 г., VI о., адм. д. № 6370/2012 г., VII о., адм. дело № 6378, VII о. и др. В касационното производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на Върховния административен съд по аналогични случаи, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на ТД "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, гр. Варна, като му се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК в размер на 100.00 лв. съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,