Решение № 11989 от 24.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6183/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение Българска боулинг федерация, гр. София против решение 14990 от 03.12.2020 г. по адм. дело 4106/2020 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което жалбата на сдружението против заповед РД-10-28 от 18.02.2020 г. на министъра на младежта и спорта е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон, тъй като не са съобразени допуснатите при издаване на заповедта нарушения на административнопроизводствените правила и на формата на акта. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на административния орган да бъде отменена. Ответникът- министърът на младежта и спорта оспорва касационната жалба. Моли решението на тричленния състав на Върховния административен съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, тричленен състав, е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно е прието, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с правомощията на министъра на младежта и спорта, регламентирани в чл. 8, т. 12 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) и в предвидената в чл. 24, ал. 1 от същия закон форма. Заповедта е писмена и е мотивирана с излагане на фактическите и правни основания за отнемане на спортния лиценз на федерацията и за заличаването й от регистъра. В обстоятелствената част на административния акт подробно са посочени неизпълнените от федерацията задължения, както и нарушените разпоредби от закона. По същество това са мотивите, обосноваващи направеното от административния орган в разпоредителната част на акта волеизявление. При тези констатации следва да се приеме, че оспорената заповед е постановена в съответствие с изискванията за форма, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Заключението на тричленния състав на Върховния административен съд, че при издаване на заповед РД-10-28 от 18.02.2020 г. на министъра на младежта и спорта, с която е отнета спортна лицензия 002372 на Сдружение Българска боулинг федерация и сдружението е заличено от регистъра на лицензираните спортни федерации, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, също се споделя от настоящата инстанция. След обстоен анализ на всеки етап от предвидената в чл. 5 ППЗФВС процедура, към която препраща разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗФВС, тричленният състав достига до правилния извод, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, които да опорочават волеизявлението на министъра на младежта и спорта. В този смисъл е обсъдено предложението на комисията по лицензиране и регистриране за отнемане на спортния лиценз на жалбоподателя, Сдружение Българска боулинг федерация, направено след проведено заседание на комисията, на което е констатирано, че от страна на федерацията не са представени документите по чл. 21, ал. 1, т.7, т. 8 и т. 10 ЗФВС в срока по §6, ал. 1 ПЗР от закона. Правилно е прието, че производството по чл. 5 ППЗФВС се развива служебно, като комисията по лицензиране и регистриране проверява изпълнението на законовите задължения от страна на лицензираните спортни федерации и при констатация, че тези задължения не са изпълнени, предлага на административния орган да осъществи правомощията си по чл. 24, ал. 1 ЗФВС, като отнеме спортния лиценз. Обстоятелството, че сдружението жалбоподател не е уведомено за започналото административно производство, в случая не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не ограничава възможността федерацията да защити правата си в хода на съдебното производство по оспорване на заповедта, още повече, че сдружението не излага твърдения и не представя доказателства за изпълнение на изискванията на §6, ал. 2 ПЗР ЗФВС или такива за обстоятелства, които не са обсъдени от органа и които биха могли да повлияят на съдържанието на административния акт. Ето защо доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Обратно на поддържаното от касационния жалбоподател становище, ЗФВС не задължава министъра да информира спортните федерации за произтичащите от закона отговорности и сроковете за тяхното изпълнение. Освен това разпоредбата §6, ал. 1 ПЗР ЗФВС предоставя достатъчно дълъг срок (съгласно цитирания текст срокът е една година от влизане на закона в сила) за привеждане на дейността на федерациите в съответствие с изискванията за закона и за представяне на документите по чл. 21, ал. 1,т. 7, т. 8 и т. 10 ЗФВС в Министерството на младежта и спорта. Правилно е и заключението на тричленния съдебен състав на Върховния административен съд, че оспорената заповед е издадена при наличие на материалноправните предпоставки за това и в съответствие с целта на закона. Отнемането на спортния лиценз на жалбоподателя Сдружение Българска боулинг федерация и заличаването от регистъра е постановено на основание § 6, ал. 3 ПЗР ЗФВС, след като е установено, че сдружението не изпълнява задължението, произтичащо от §6, ал. 2 ПЗР ЗФВС, да представи в министерството документите по чл. 21, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 10 от закона. Следователно административният акт е издаден в съответствие с нормативните изискванията. Така е постигната и целта на закона- осигуряване на условия за развитие и популяризиране на физическата активност, спорт и спортно - туристически дейности от лицензирани спортни федерации, чиято дейност е съобразена с изискванията на закона. С оглед изложеното Върховният административен съд, петчленен състав, приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е валиден, допустим и постановен в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора, направеното искане, обстоятелството, че ответникът по касационната жалба се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Министерство на младежта и спорта сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,