Решение № 8692 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12780/2017 г.

Решение № 8692 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12780/2017 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ф. Ф. Д., гражданка на Иран, действаща лично и като законен представител на малолетното си дете А. М. Д., чрез процесуалния си представител адвокат Кисьова, против решение № 4612 от 10.07.2017 г., постановено по адм. дело № 5650/2017 г. по описа на Административен съд С.-град. К. твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрисконсулт Миланова, в съдебно заседание изразява становище за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и мотивирано и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 90 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Ф. Ф. Д., гражданка на Иран, срещу Решение № 9236 от 10.05.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователен е доводът за необоснованост на обжалваното решение. В решението подробно са обсъдени предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ в контекста на бежанската история. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай, видно от представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства не може да се направи извод, че чужденката е била обект на преследване. Спрямо нея не е упражнявано физическо насилие и не е била обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Жалбоподателката твърди, че реалната опасност от тежки посегателства се основава на действията й, извършени след като е напуснала Иран - приемане на християнството в България, но които действия представляват израз и продължение на убежденията на съпруга й, изразявани още в държавата по произход. Следва да се посочи, че не са налице основания да се приеме, че е налице безогледно насилие и единствено поради присъствието й там възникват опасности от тежки посегателства. Християнството е една от официално признатите религии в Иран и християните имат запазени права в парламента. Анализът на твърденията на жалбоподателката, не дава основание за безусловното им кредитиране. В тази връзка, обоснован е изводът на съда, че не съществуват никакви достоверни доказателства, че жалбоподателката реално е приела християнската религия. Съдът е дал вяра на твърденията, че жалбоподателката поддържа връзка с алтернативни християнски деноминации - като "Мисията", която е издала свидетелството за водно кръщение, както и взема предвид лекциите по християнство, разпространявани в иранската диаспора в България. Това обаче не е доказателство за твърдяната конверсия, осъществена в държавата по произход, нито за истински и искрени религиозни убеждения, изповядвани след напускането. Дори да се приеме, че е извършено, приемането на християнството не е осъзнат и желан акт от страна на жалбоподателката, самата тя очевидно не се чувства християнка и не се приобщава към християнските традиции, нито възпитава децата си вдуха на християнските традиции. Приемането на християнството е с цел да се получи международна закрила, по съвет на други лица, търсещи закрила. Съдът правилно е приел, че религиозните занимания на жалбоподателката, ако изобщо съществуват, са извършени единствено с цел да се получи закрила - по аргумент от чл. 9, ал. 3, изр. последно от ЗУБ, това дерогира съществуването на реална опасност от тежки посегателства. Съгласно цитираната разпоредба реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. На следващо място твърденията на жалбоподателката не съдържат информация за осъществено спрямо нея преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната си по произход Ф. Д. да е имала проблеми с официалните власти, да е била задържана или преследвана или пък да е налице риск от такова преследване Твърденията за репресивни действия срещу съпруга на жалбоподателката в резултат на криминалните обвинения срещу брат му, освен че не са доказани, са нелогични и не могат да обосноват причини за предоставяне на международна закрила. Ето защо крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 ЗУБ. Не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В случая не се установява лицето да е било принудено да напусне Иран поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват категорични доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне. В тази насока административният съд е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, даваща основание за предоставяне на хуманитарен статут и тогава, когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът е изследвал цялостната обстановка в Иран, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че в разглеждания случай, не се установява по безспорен начин чужденеца да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Настоящата инстанция споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателката не отговаря на изискванията за предоставяне на хуманитарен статут. Не може да се приеме, че е лице, което може да търси субсидиарна закрила съгласно чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/Е0, тъй като не са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако се върне в страната си по произход, съществува реална опасност от тежки посегателства спрямо него, така както са определени в чл. 9, ал. 1 ЗУБ и чл. 15 от Директивата. Видно е от доказателствата по делото, търсещата закрила не е имала никакви проблеми както с официалните власти, така и с която и да било групировка, както и, че спрямо нея не съществува бъдещ или евентуален риск от посегателство. Въз основа на анализа на установените за правния спор факти съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, с който са отказани предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,