Решение № 10543 от 18.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8207/2011 г.

Решение № 10543 от 18.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8207/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Николай Василев Гунчев от гр. Пазарджик срещу заповед № РД 10 -737/26.05.2011 г. на министъра на образованието, младежта и науката (МОМН), с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят поддържа, че заповедта е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди също, че заповедта не съдържа описание на конкретни нарушения, нито доказателствата, които да ги установяват и в този смисъл е издадена в нарушение на изискванията за форма, а наказанието е наложено, без да са налице основанията, предвидени в закона за това, тъй като не е осъществил посочените в акта нарушения на служебните задължения. Моли заповедта да бъде отменена, като му се присъдят и разноските по делото. Ответникът - министърът на образованието, младежта и науката оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. От събраните по делото доказателства, Върховният административен съд, състав на пето отделение, прие за установено следното: Жалбоподателят е изпълнявал длъжността началник на отдел "Инспектиране и организационно - методическа дейност" /ИОМД/ при Регионален инспекторат по образованието (РИО) - Пазарджик, с ранг I младши. Във връзка с доклади № 0513-27/01.03.2011 г., № 0513-27/16.03.2011 г. и № 0513-27/18.03.2011 г. на началника на РИО - Пазарджик до министъра на образованието, младежта и науката за извършени нарушения на служебните задължения от страна на жалбоподателя, и след като е приел писмените му и устни обяснения, министърът на образованието е наложил на Гунчев дисциплинарно наказание "уволнение". В обстоятелствената част на заповедта са изложени мотиви за осем дисциплинарни нарушения, които според органа по назначаването са основание за налагане на посоченото дисциплинарно наказание. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № РД09-537/14.04.2011 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с която е разпоредено да се образува дисциплинарно дело и да се свика дисциплинарния съвет. Образувано е Дисциплинарно дело № 4/2011 г., като на заседание от 19.04.2011 г. ДС е обсъдил посочените по-горе доклади и дадените писмени обяснения на Гунчев, като са изложени съображения за неизпълнение на служебните задължения от страна на държавния служител и е направено предложение да му бъде наложено дисциплинарно наказание "понижаване в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 г.". С писмо изх. № 0513-27/28.03.2011 служителят е поканен от министъра да даде писмени обяснения относно нарушенията, констатирани в докладите. Такива са депозирани пред дисциплинарнонаказващия орган на 11.04.2011 г. Жалбоподателят е бил изслушан и лично от министъра на 26.05.2011 г., за което е съставен протокол от същата дата. На 26.05.2011 г. министърът на образованието, младежта и науката издава заповед № РД 10-737, предмет на оспорване, с която налага на Гунчев дисциплинарно наказание "уволнение". Дисциплинарнонаказващият орган приема, че държавния служител е извършил нарушенията на служебните задължения, описани в заповедта, изброени в 8 пункта от нея. Министърът на образованието, младежта и науката приема, че с описаните действия си по т. 1 - 8 жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по т. 1 раздел VI - "Възлагане и планиране на работата", и т. т. 5,14, 22 и 25 от раздел V "Основни задължения" от длъжностната му характеристика, по чл. 21, ал. 1, чл. 24, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от Закона за държавния служител и по чл. 2, ал. 4 и 5, чл. 5, ал. 1, т. 2 и чл. 14, ал. 1 от Кодекса на служителите в държавната администрация. Предвид изложеното приема, че е осъществен съставът на чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 от ЗДСл., поради което и на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 е наложил на Гунчев цитираното по-горе дисциплинарно наказание. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд направи следните правни изводи: Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и при спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в чл. 96 от ЗДСл. Дисциплинарното наказание е наложено след проведено дисциплинарно производство, взети са предвид обясненията на служител и същият е изслушан устно от министъра. Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл предвижда кумулативно спазване на двете изисквания - приемане на писмени и устни обяснения от държавния служител, които са изпълнени от дисциплинарнонаказващия орган. В този смисъл възражението за нарушение, свързано с процедурата по цитирания текст, е неоснователно. Спазен и срокът за налагане на наказанието по смисъла на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, съгласно който дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая двумесечният срок от откриване на нарушението за дисциплинарнонаказващия орган е започнал да тече от датата, на която са му били представени всички материали по преписката, а това е станало на 14.04.2011 г., като заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 26.05.2011 г. Спазен е и едногодишния срок от извършване на нарушенията, тъй като същите за месеците януари, февруари и март 2011 г. При издаване на заповедта не са допуснати нарушения на формата на същата, а освен това заповедта е законосъобразна, тъй като наказанието е наложено при наличие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от от ЗДСл. Настоящият състав приема, че описаните в заповедта дисциплинарни нарушения по т. 1 - 8 от заповедта са осъществени. По т. 1 служителят е наказан за неизпълнение на заповед № РД-06-79/14.02.2011 г. началникът на РИО - Пазарджик за определяне на комисия за извършване на проверка на СОУ "Нешо Бончев" - град Панагюрище, като е определил Гунчев за председател на комисията. Същият е отказал да получи заповедта, което е удостоверено с подписи на двама свидетели, както и е отказал да изготви план за проверката. За осигуряване на проверката е бил назначен друг експерт за председател на комисията. Поради това правилно е прието неспазване на служебните задължения от страна на жалбоподателя по т. 1 от раздел VI на длъжностната му характеристика и представлява нарушение по чл. 21, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 от ЗДСл. Жалбоподателят не е представил доказателства за наличие на обективни причини, които са довели до неизпълнение на така определените му служебни задължения. По т. 2 от заповедта е посочено неизпълнение на задълженията на жалбоподателя също по т. 5, раздел V от длъжностната му характеристика и на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл, изразяващо се в неизготвяне на точен и законосъобразен отговор по направено искане от директора на ОУ "Христо Ботев" - с. Калугерово, който е поискал разрешение за заместване на отсъстващ учител. Към административната преписка е приложено писмено становище до директора на ОУ "Христо Ботев"- с. Калугерово, изготвено от жалбоподателя Гунчев от 11.01.2011 г. в което е даден отговор на направеното питане. Поради това съдът намира, че по тази точка не е налице неизпълнение на служебните задължения от страна Гунчев, нито административният орган е доказал настъпването на вреди от негови действия. По т. 3 от заповедта е посочено, че със заповед № РД-06-9/04.01.2011 г. началникът на РИО - Пазарджик е възложил на Н. Гунчев да изготви доклади относно изпълнението на планираните дейности за изминалия месец и за предстоящите задачи за следващия месец, като в срок до 04.01.2011 следва да му представи и работния си план. Жалбоподателят е отказал да получи приложението към заповедта и до 25.02.2011 г. не е представил доклад за месец януари, доклад за месечните задачи през месец февруари и работен план. Това бездействие на жалбоподателя правилно е квалифицирано като неизпълнение на служебните задължения по т. 22 от раздел V на длъжностната характеристика и по т. 1, раздел VI от същата, както и по чл. 21, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 от ЗДСл. Липсват доказателства какви действия е предприел жалбоподателя по така поставената му задача, поради което твърденията му в жалбата, че е не е имал задължения по тази задача са недоказани. В случая доказателствената тежест да обори констатациите на органа е за жалбоподателя. По т. 4 са изложени мотиви за изготвяне на доклад с неточно съдържание от страна на жалбоподателя по повод питане на директора на СОУ "Климент Охридски"- с. Ракитово относно възникнала авария в парната инсталация на училището и преустановяване на учебния процес поради ниските температури. Изготвеният доклад от Гунчев не е приет началника на РИО - Пазарджик и изпълнението на тази задача е възложено на друг експерт - В. Кайтазова, която е изготвила писмо до кмета на Община Ракитово, с което е дадено съгласие за обявяване на неучебен ден. Съдът счита, че данните към административната преписка установяват изложените факти в мотивите на заповедта, поради което съдът приема за доказано посоченото нарушение. Доказано е и нарушението по т. 5 от заповедта, тъй като със заповед № РД-06-1/03.01.2011 г. началникът на РИО - Пазарджик е възложил на жалбоподателя Гунчев да осъществява изпълнението на мярката "Без свободен час", която изисква изготвяне, поддържане и актуализиране на банка кадри за заместващи учители на отсъстващите от учебни занятия учители в училищата на административната област. Констатирано е, че от началото на учебната 2010/2011 г. банка кадри на заместващи учители не е изготвена и не е публикувана на електронната страница на РИО - Пазарджик. Въпреки доказателствата за ползване на болничен отпуск през част от така посочения период от началото на учебната година, жалбоподателят е имал задължение по така определените му функции, които не е изпълнил и след като е бил вече на работа. Нарушенията по т. 6, 7 и 8 от заповедта са свързани с неизпълнение на дейности във връзка с провеждане на държавните зрелостни изпити /ДЗИ/ - 2011 г., като е посочено, че на 11.02.2011 г. началникът на РИО - Пазарджик е възложил на жалбоподателя да утвърди състав на комисия за провеждане на ДЗИ, като Гунчев е представил два проекта на заповеди, едната от които е изготвена след определения му от ръководителя срок - 11.02.2011 г. Второто нарушение е свързано с изпратени от Гунчев две писма до директорите на училищата в района, свързани с предложенията за квестори и оценители, в които са били дадени различни срокове за изпълнение, което е довело до объркване на директорите на училищата и създадено напрежение в работата им. В т. 8 е отразено неизпълнение на служебните задължения от страна на жалбоподателя във връзка с изпращането на списъци в МОМН, съдържащи предложения на директорите на училищата за оценители, без да е извършено съгласуване на тези списъци с експертите от РИО - Пазарджик. Така мотивираните от административния орган нарушения не са оборени с доказателства, посочени или представени от жалбоподателя, поради което съдът намира нарушенията за доказани. По делото са разпитани свидетелите Бойка Грозева Маринска и Йордан Лазаров Чалъков. Първата свидетелка е заемала длъжността началник на РИО - Пазарджик от 2004 до 2009 г. и в показанията си разяснява начина на работа на жалбоподателя за този период, като твърди, че същия е изпълнявал много добре служебните са задължения. Нейните показания обаче са неотносими към периода на извършване на нарушенията от страна на жалбоподателя, които са осъществени през 2011 г. и за които тя няма лични впечатления. Поради това съдът счита, че тези свидетелски показания са ирелевантни за правния спор. Вторият свидетел - Йордан Лазаров Чалъков изпълнява длъжността началник на РИО - Пазарджик от 2009 г. до настоящия момент. Същият установява в показанията си, че част от служебните задължения на жалбоподателя е изготвянето на планове за планови проверки на училищата, както и че Гунчев е знаел за проверката в уличище "Н. Бончев", но въпреки това е отказал да извърши същата. Според свидетеля задълженията на жалбоподателя, като началник на отдел включват дейности по организацията и извършването на планови проверки в училищата. Свидетелят не отрича факта, че отношенията между него и жалбоподателя са лоши. В показанията си свидетелят Чалъков установява обстоятелства във връзка с възлагането на задачи на жалбоподателя като негов ръководител, които се потвърждават от представените писмени доказателства по делото. При така направените изводи, административният орган е доказал извършените от жалбоподателя нарушения на служебните му задължения по седем от осемте пункта на заповедта, които са достатъчни за да обосноват наложеното дисциплинарно наказание. В мотивите на оспорената заповед са изложени съображения, които да обосновават както конкретните нарушения, така конкретната им тежест. Поради това следва да се направи извод, че посочените пропуски в работата на жалбоподателя са достатъчни за налагането на дисциплинарно наказание. Предвид на изложеното оспорената заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от ответника, на същият следва да бъдат присъдени 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуалния му представител. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,