Решение № 3060 от 24.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10843/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на район Аспарухово при Община Варна, чрез процесуален представител ст. юрк. М. Добрева, против решение 6991/04 юли 2024 г., постановено по адм. д. 2407/2023г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна асационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Х. М. и С. И. М., двамата от гр. Варна, против заповед КС-225А-19/16 август 2023 г. на кмета на район Аспарухово при Община Варна, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл.225, ал. 2, т. 2 и чл.223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж: Стопанска постройка, изграден в ПИ с идентификатор 10135.5404.1633 по КККР на район Аспарухово, находящ се в с. о Боровец-юг, гр. Варна. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон. Приел, че посочената в обжалваната заповед стопанска постройка не е строеж по см. § 5, т.38 ДР на ЗУТ, а представлява преместваем обект по см. § 5, т.80 ДР ЗУТ, който не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Посочил е, че от експертното заключение се установява, че процесният обект Стопанска постройка не е трайно свързан/прикрепен към терена, не представлява сграда или постройка, поради което не представлява строеж по см. § 5, т. 38 ДР ЗУТ, и за направата й не е необходимо одобряването на строителни книжа и издаването на разрешение за строеж. Счел е, че, независимо, че такива не са издадени, в случая липсва нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал.1 ЗУТ. Изводите на решаващия съд са неправилни. Основателно е възражението в касационната жалба, че е неправилен изводът на АССГ, касателно вида на спорния обект. Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми, като чл. 56 и чл. 57 ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5, т. 80 ДР ЗУТ - с оглед на техните конструктивни особености. Стопанска постройка няма белезите и характеристиките на преместваем обект, съобразно хипотезите на гореизброените текстове. Същата е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и е без значение трайно прикрепен към терена е или не. Представлява паянтова конструкция, с едноскатен покрив с наклон, с покритие от керемиди и ламарина. Статутът й е уреден в ЗУТ като постройка на допълващото застрояване. Същата няма предназначението, което се изисква по закон за преместваемите обекти, поради което и не може да се третира като такъв обект, независимо от това дали може да бъде отделен от земята в неговата цялост или не. За определянето на обект като преместваем или строеж следва да се съди освен по неговите характеристики, така и по неговото предназначение. За да се квалифицира като преместваем процесният обект, същият следва да отговаря едновременно на две условия. На първо място неговото предназначение съгласно чл. 56, ал. 1 ЗУТ следва да е за увеселение, за административни, търговски и други обслужващи дейности, за временно обитаване при и свързано с отбраната и сигурността на страната, тоест да задоволява някоя от посочените обществени нужди, а не частен интерес, както е в случая. На второ място обектът, трябва да може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместен в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или подобно предназначение, като поставянето или премахването му не изменя трайно субстнацията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Конструктивните характеристики на обекта, както и обстоятелството дали може да бъде преместен или не в цялост на друго място и дали е трайно прикрепен към земята, е без правно значение, след като няма изискуемото по закон предназначение, за да се квалифицира като преместваем. Съдът е установил, че процесното строителството е извършено в периода 1978 - 1983г. и към този момент имотът е със статут на земеделска земя и начин на трайно ползване нива. Територията, в която попада, е предвидена за урбанизирана с решение 322- 4/29 май 2000 г. на Общински съвет за създаване на нови селищни образувания. Предвижданията на ОУП са устройствена зона Жм2 с показатели плътност до 20%; Кинт до 0,6; кота корниз до 7м. За с.о. Боровец-Юг има одобрен ПУП-ПУР, приет с решение 2134-8 от Протокол 21 от 24 март 2010 г. на Общински съвет Варна. За процесния имот няма приет ПУП - ПЗ или ПУП - ПРЗ. С оглед периода на изграждане на процесния строеж, са се изисквали разрешение за строеж (застроително решение), проекти и съгласуването на последните. При положение, че строежът е изграден на земеделска земя и за него няма приет ПУП - ПЗ или ПУП - ПРЗ, то изводът е, че същия не е в съответствие с правилата и нормативите, действали по време на изграждането му, т.е. не е търпим строеж. Цитираната от вещото лице Наредба N 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.), съгласно която изграждането на такъв обект на границата на имота към дъното е допустимо, ако площта на обекта е под 35 кв.м., отводняването на покрива е към същия имот и височината е под 2,5 м., е приложима за урегулирани поземлени имоти с предвиден режим на застрояване, какъвто не е процесният. При това положение, за процесния строеж не могат да намерят приложение разпоредбите за търпимост по § 16, ал. 1 - 3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1, изр. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ от 2012 г., които освен времевия им обхват за строежи, изградени до 31 март 2001 г., изискват и строежите да са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им. Налага се правният извод, че процесният обект е незаконен строеж, изграден без изискуемите от закона строителни книжа и като такъв следва да бъде премахнат, както павилно е постановил административният орган. Постановеният от компетентен орган административен акт е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната заповед - оставена в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209 т. 3 АПК, решението като неправилно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и съобразно своевременно предявената претенция на касатора следва да му се присъдят разноските за юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция в размер на 100 (сто) лева, както направените пред касационната инстанция такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева и за държавна такса в размер на 70 (седемдесет) лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав