Решение № 777 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1050/2009 г.
ВКСIV гражданско отделение05.01.2011 г.докладчик Марио Първанов
Диспозитив
ОТМЕНЯ въззивно решение № 555 от 30.03.2009 г. по гр. дело № 3297/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Мотиви
Решение № 777 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1050/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Д. М. и Т. П. С., двете от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Р. И., срещу въззивно решение № 555 от 30.03.2009 г. по гр. дело № 3297/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 103 от 26.05.2008 г. по гр. дело № 5933/1996 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Д. В. С., чийто наследници са касаторите, срещу Н. Т. Б. иск за обявяване за окончателен предварителен договор от 27.05.1996 г. за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ парцел III - 89, кв. 118 по регулационния план на Старинна градска част на [населено място], [улица] със застроена и незастроена площ от 390 кв. м. за сумата 3 000 000 неденоминирани лева. Въззивният съд е приел, че след като купувачи по предварителния договор са две физически лица и липсва клауза, че на всеки от тях се продава по 1/2 идеална част от имота, то договорът не може да бъде обявен за окончателен за 1/2 идеална част от имота при положение, че само един от купувачите - първоначалният ищец Д. В. С. е заплатил половината от продажната цена. Касаторите са изложили твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според тях въззивният съд не е тълкувал правилно волята на страните по процесния предварителен договор като е приел, че той не може да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД само за 1/2 идеална част от имота, щом като само един от двамата купувачи е заплатил половината от уговорената продажна цена. Ответницата по касационната жалба Н. Т. Б., [населено място], оспорва жалбата. Ответникът по касационната жалба А. Д. С., [населено място], не е заявил становище. С определение № 1485 от 29.10.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 555 от 30.03.2009 г. по гр. дело № 3297/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправните въпроси относно възможността да се обяви за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот само за ? идеална част от имота, след като само един от двамата купувачи е заплатил половината от уговорената продажна цена. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Предварителният договор по начало не създава задължения за престиране, а за взаимно договаряне. В. от страните по него може да иска от другата сключването на окончателен договор. Правото по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да се иска сключване по съдебен ред на окончателен договор е преобразуващо. Това право е делимо и затова при сключването на договора по съдебен ред всеки от договарящите купувачи по предварителния договор има право да придобие съответната идеална част, за която е постигнал съгласие. По същата причина и при няколко продавачи по предварителния договор купувачът има право срещу всеки от тях да иска прехвърляне на притежаваната от него идеална част. Ето защо в разглеждания случай когато по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот има двама купувачи и само един от тях е поискал по съдебен ред сключването на окончателен договор, то няма законова пречка за обявяването му за такъв за съответната идеална част от имота. Това е така, защото той има преобразуващото право да иска по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД обявяването на договора за окончателен за съответната идеална част от имота. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд с оглед изложеното по-горе по въпросите, обусловили допускането на касационното обжалване, неправилно е приел, че след като купувачи по предварителния договор са две физически лица и липсва клауза, че на всеки от тях се продава по 1/2 идеална част от имота, то договорът не може да бъде обявен за окончателен само за тази идеална част от имота, за която единият от купувачите - първоначалният ищец Д. В. С. е заплатил половината от продажната цена. При липса на уговорено друго относно правата при придобиването на процесния имот, то следва да се приеме, че те са равни. Не е определен правилно предметът на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване. Изводът на въззивния съд за неоснователност на иска е неправилен. Този извод е направен в нарушение на разпоредбите на чл. 186 ГПК (отм.) и чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) без да бъде изяснен въпросът за актуалната данъчна оценка на процесния имот. Ето защо въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, при което трябва да се установи актуалната данъчна оценка на процесния имот с оглед определяне следващите се разноски по прехвърлянето му. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.