Решение № 5430 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13190/2017 г.

Решение № 5430 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13190/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Б., подадена при условията на заместване от заместник-директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Б., срещу решение № 1599/16.10.2017 г., постановено по адм. дело № 1677/2017 г. на Административен съд - Б. (АС - Б.), с което е отменена негова заповед за налагане на "Р. 2016" ООД на принудителна административна мярка (ПАМ) № ОП-115-0226962/19.06.2017 г. запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни за обект магазин за продажба на мобилни телефони и принадлежности за тях, находящ се в гр. Б., ул. "Ц. С. I" № 63. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 1 АПК. Излагат се подробни мотиви, че не е установено твърдението на ответното дружество, че търговският обект, по отношение на който е наложена процесната ПАМ не е обектът, в който е констатирано нарушението. Изразява се несъгласие и с извода на съда за липса на мотиви относно продължителността на наложената ПАМ. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за ПАМ. Ответникът по касационната жалба "Р. 2016" ООД, гр. Б. - в представен писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски по представен договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отмени цитираната по-горе заповед за наложена ПАМ на "Р. 2016" ООД, първоинстанционният съд е приел, че е установено извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС - неиздаване на фискална касова бележка в магазин за продажба на мобилни телефони и принадлежности за тях, находящ се на ул. "А." ....., стопанисван към датата на проверката - 15.06.2017 г. от "Р. 2016" ООД. Взел е предвид представените с административната преписка в съдебното производство писмени доказателства, сред които и протокол за извършена проверка № 0226962/15.06.2017 г. в посочения търговски обект, стопанисван от "Р. 2016" ООД. Установил е, че процесната ПАМ е наложена по отношение на обект, находящ се на друг адрес в гр. Б., ул. "Ц. С. I" № 63, поради което е обосновал извод за противоречие на наложената мярка на материалния закон. Допълнително е изложил мотиви за незаконосъобразност на наложената ПАМ и поради липса на мотиви относно нейната продължителност. Обжалваното решение е правилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай съдът е установил, че от "Р. 2016" ООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Търговецът не е оспорил описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. Установил е обаче, че неправилно ПАМ не е наложена по отношение на обекта, където е констатирано нарушението, а по отношение на несъществуващ търговски обект на адреса на управление на дружеството. При тези факти законосъобразни са изводите на съда, че не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС по отношение на обекта, за който е наложена ПАМ. Не представлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта липсата на мотиви относно продължителността на наложената ПАМ. При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, но тъй като не са налице доказателства за извършването им (липсват доказателства за плащане на уговорената сума в представения договор за правна защита и съдействие), такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,