Решение № 5726 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8320/2017 г.

Решение № 5726 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8320/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 160, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "А." ООД, със съдебен адрес: гр. С., ул. "П.", №..., ет. ..., офис № 114, чрез адв. П. И., срещу решение № 2851/26.04.2017 г., постановено по адм. д. № 8363 по описа на Административен съд С. град за 2016 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22221015008835-091-001/11.05.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-С., в частта с която е потвърден с решение № 1266/26.07.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" -С.. Касаторът твърди, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано. Според касационнаата жалба ЗДДС не поставя условие за съставяне на протоколи. За процесните доставки са издадени фактури, в които стоките са описани подробно по вид, количество и цена. Това е достатъчно, за да бъде установена реалността на доставките. С. са свързани с основната икономическа дейност на дружеството. По делото са събрани писмени доказателства, установяващи произхода, транспортирането и последващата реализация на стоките по процесните фактури. Неправилно и в противоречие с практиката на СЕС се искат доказателства за техническа и материална обезпеченост от ревизираното лице. Това обстоятелство, не може да бъде основание за отказ относно признаването на правото на данъчен кредит. На е обсъдено възражението за липса на каквито и да било мотиви в ревизионния акт, следователно неправилно е прието от съда, че акта отговоря на изискванията за форма установени в чл. 120 от ДОПК. Въз основа на горното се иска отмяна на атакуваното решение. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - С., чрез процесуалния си представител оспорва подадената касационна жалба, като намира същата за неоснователна. Решението постановено по делото от АССГ е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител намира, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Решението не страда от пороците сочени от касатора. Не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховен административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционният съд, е бил ревизионен акт /РА/ № Р-22221015008835-091-001/11.05.2016 г., в частта, с която са е потвърден с решение № 1266/26.07.2016 г., на Директора на Дирекция "ОДОП" - С., с който на "А." ООД, са установени резултати по ЗДДС за данъчните периоди от 1.10.2011 г. до 31.12.2011 г., както и в частта на установени данъчни задължения за корпоративен данък от 1.01.2014 г. до 31.12.2014 г., общо в размер на 40 374.92 лв. за доставки по 28 бр. фактури издадени от "Н. к." ЕООД. Съдът е приел, че ревизионния акт е издадени от компетентен орган, при спазване на изискванията за съдържание и процедура по издаването му, основава се на доказателства, събрани по предвидените в ДОПК способи. Не са налице основания за обявяването му за нищожен. Разгледал жалбата по същество относно съответствието на ревизионния акт с материалния закон, АССГ е споделил мотивите на данъчната администрация, като е приел, че не е доказано в хода на съдебното производство предаването на стоките от доставчика на жалбоподателя, в това число и транспортирането им. Ето защо не е възникнало данъчно събитие с предмет на доставка на стока по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и неправомерно е ползван данъчен кредит по фактурите, тъй като това право не е възникнало. Правилно, според решаващият състав е извършено увеличение на декларирания финансов резултат по чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Този извод е основан на факта, че разходите не са документално обосновани. Като съответно на закона, при постановяване на съдебното решение, е определено и облагането на дружеството за 2014 г. Изложени са мотиви относно извършената от дружеството корекция, която е основание да бъде променен и финансовия му резултат. Решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд не е направил обсъждане нито на представените по делото доказателства, нито на изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза. Ето защо оплакването в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на мотиви и необсъждане на писмените доказателства представени по делото е основателно. Първоинстанционият съд е направил фактически извод за липса на реалност на доставките, без преди това да обсъди събраните по делото доказателства. Посоченото в мотивите на обжалваното решение, че представените фактури, макар и подробни и оформени според изискванията на ЗДДС, не са достатъчни, за да се приеме, че същите обективират реално извършена дейност се споделя и от настоящата инстанция. Но в жалбата и в хода на съдебното производство са вменени основания за незаконосъобразност на ревизионния акт, които не са обсъдени, както не са обсъдени и представените по делото доказателства. Вярно е, че съдът не е длъжен да обсъжда в решението си всички твърдения на жалбоподателя, но следва да обоснове крайният си извод на конкретни доказателства и установени пред него факти. Друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила е, че съдът след образуване на делото не е дал указания на страните по тежестта за доказване на спорните факти. Видно от разпореждането за насрочване и протоколите от проведените открити съдебни заседания, решаващият състав не е определил фактите и обстоятелствата, които всяка от страните следва да установи с оглед спора по делото. По този начин е допуснал нарушение на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, което се квалифицира като съществено доколкото препятства установяването на обективната истина по спора, респективно касационната проверка за правилност на обжалваното решение. Основателно е възражението в касационната жалба, че не са обсъдени представените транспортни документи, налице ли са други доставчици, може ли да се направи извод, че това са единствено доставяните строителни материали за ревизираното лице, с оглед обстоятелството, че основаната му дейност е строителство. Не е обсъдено от съда и не е изследвано дали това е така, нито има изложени каквито и да било мотиви - приемащи или отхвърлящи тази констатация на вещото лице. Мотивите на съда, обусловили обжалвания пред настоящата инстанция резултат са общи, не е извършено никакво обсъждане на събраните по делото доказателства, за да се установи дали те кореспондират с установеното от приходните органи и констатациите на съдебно счетоводна експертиза. Действително съдът не е длъжен да възприема заключението на изслушаната по делото експертиза, но негово задължение е съгласно чл. 202 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, да я обсъди заедно с писмените доказателства по делото, а в процесния случай съдът не е изпълнил това свое задължение. Лаконичността на изложените мотиви не е касационно основание, но мотивите на съдебното решение следва да обосновават крайния извод на съда формулиран в диспозитива. Изложените мотиви на решението дават възможност на бъде осъществена проверка на съдебния акт. Липсата на конкретика и посочване на кои установени по делото факти се основават изводите за законосъобразност на ревизионния акт, препятства настоящият съдебен състав да направи преценка за правилността на решението и да се извърши дължимата проверка за спазване на материалния закон. За да се преодолеят извършените съществени нарушения на съдопроизводствените правила от решаващия съд, свързани с липса на указания относно тежестта на доказване, необсъждане на относимите доказателства и доказателствени средства, каквато е съдебната експертиза, следва обжалваното решение да се отмени и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото съдебният състав следва да постанови решението си по същество след като отдели спорното от безспорното, укаже на страните конкретно и ясно доказателствената тежест която носят и обсъди в тяхната съвкупност всички представени по делото доказателства. Предвид изхода на делото и на основание чл. 226, ал. 3 АПК настоящият съд не се произнася по разноските. Водим от горното Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,