Решение № 4448 от 26.4.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на З. Манасиева в качеството й на специалист в дейност Търговия на открито и РИЕ при община Несебър, приподписана от юрк. Н. Тълпигова, срещу решение 1490/15.10.2021 г., постановено по адм. дело 2013/2021 г. по описа на Административен съд Бургас. В касационната жалба се изтъкват доводи за недопустимост на съдебното решение, а в условията на алтернативност - за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Отправя се искане до настоящата инстанция да отмени обжалваното съдебно решение, като вместо него постанови друго, с което да остави жалбата на Атлантида груп ООД без разглеждане и да прекрати производството по адм. дело 2013/2021 година, алтернативно, да отхвърли жалбата. Ответникът - Атлантида груп ООД, представлявано от управителя Й. Ризова, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С решение 1490 от 15.10.2021 г., по адм. дело 2013/2021 г. по описа на Административен съд Бургас по жалба на Атлантида груп ООД, е прогласена нищожността на предписание за премахване на маси пред търговски обект кафене Часовникът на [улица] град Обзор, община Несебър, съдържащо се в протокол 0016161/13.07.2021 година, издадено от З. Манасиева служител в кметство Обзор при община Несебър. За да постанови този резултат, в синтезирани мотиви първоинстанционният съд, е приел следното: на 13.07.2021 г. при извършена проверка от ответната страна на търговския обект, стопанисван от Атлантида груп ООД в град Обзор, е констатирал, че пред кафене Часовникът, намиращ се в ПИ с идентификатор 53045-502-473, площад публична общинска собственост, без издадено разрешение от общинската администрация и в нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 7 от Наредба 2 на Общинския съвет на град Несебър за реда и условията за провеждане на търговска дейност на открито на територията на Община Несебър /Наредбата/, дружеството е разположило маси за търговия на открито. За проверката бил съставен протокол 0016161/13.07.2021 г. с предписание в срок до 16.07.2021 г. масите, разположени от дружеството, да бъдат премахнати от имота публична общинска собственост. В протокола не е бил посочен орган, пред който то може да се оспорва, нито е посочен срок за обжалването му. За да прогласи нищожност на предписанието, материализирано в горепосочения протокол, административният съд е счел, че същото има властнически характер, съставлява преустановяваща принудителна административна мярка, респективно- засяга неблагоприятно търговеца. В заключение е посочил, че след като в Наредбата не е предвидено правомощие на администрацията да налага принудителни административни мерки, а само възможност за налагане на глоби и имуществени санкции на нарушителите по реда на ЗАНН, то предписанието е издадено без никакво правно основание и като "правно нищо" не в състояние да породи валидни правни последици. Така постановеното решение е недопустимо. Неправилен е изводът на административния съд, че е налице предписание, обективирано в горепосочения протокол, което има характер на преустановяваща принудителна административна мярка. Видно от съдържанието на оспорения пред съда протокол, същият съставлява констативен акт, материализиращ факти и обстоятелства, установени в резултат на служебна проверка. В протокола е установено, че пред търговски обект, съставляващ публична общинска собственост, са поставени маси, без издадено разрешително от Община несебър. В протокола по- нататък е установено, че е нарушен чл.4, ал.1, т.7 от Наредбата, съгласно който на територията на Община Несебър се забранява извършване на търговска дейност на открито без издадено разрешение за ползване или чийто срок е изтекъл, което налага премахването на масите, разположени на терен- общинска собственост. В протокола изрично е указано, че при неспазване на предписанието да бъдат премахнати масите, ще последва санкция Въз основа на визираното съдържание на процесния прокол, настоящият състав намира, че същият представлява покана за доброволно изпълнение. Неправилни са изводите на съда, че в случая се касае за властническо разпореждане, с което се засягат права и законни интереси на лицето. Съдът намира, че в констативния протокол органът, осъществил проверката, е изразил волята си да даде възможност на лицето доброволно да преустанови извършването на действия, представляващи търговска дейност на открито без разрешение. Същественото в случая е, че едва ако дружеството не премахне масите, разположени пред търговския обект, ще му бъде наложена глоба. Иначе казано, едва с налагането на санкция ще бъде засегната правната сфера на юридическото лице. Налага се изводът, че оспорения пред съда протокол / респективно материализираното в него предписание/ не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, поради което оспорването му е недопустимо. Обжалваното решение е постановено при липса на положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, каквато съставлява признатия от закона правен интерес от съдебна защита. Произнасяйки се по същество по жалбата на лице без активна процесуалноправна легитимация, съдът е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение