Решение № 12595 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8809/2018 г.

Решение № 12595 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8809/2018 г., VIII о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Началника на М. С. срещу Решение № 613/01.06.2018 г., постановено по адм. д. № 196/2018 г. на Административен съд – С. област, в частта, с която е отменено негово Решение № РМЗ-5800-498/32-243439/31.08.2017 г., потвърдено с Решение № Р-709/32-294937/ 23.10.2017 г. на Директора на А. М.. Касаторът поддържа, че обжалваното решение в горепосочената му част е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че СД "Мелдия - Асенови и Сие" не е изпълнило задължението си на отговорно лице по приключване на учредения режим "транзит", поради което внесеният от него депозит е усвоен от компетентния държавен орган. Намира, че правото на търговското дружество да иска възстановяване на усвоените обезпечения е погасено по давност, която е започнала да тече от датите на депозиране на митнически декларации и е изтекла с изтичането на 5 годишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД. В подкрепа на тезата си развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата в тази й част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – СД "Мелдия – Асенови и Сие", с. К., чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о. с. з. оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените в касационното производство разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспореното решение на Началника на М. С. в горепосочената му част, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Оспореният административен акт е издаден в изпълнение на влязло в сила Решение № 751/24.04.2014 г. на АССО по адм. дело № 598/2014 г., с което е отменен предходен отказ на Началника на М. С., обективиран в писмо от 22.10.2013 г. по искания на СД " Мелдия - Асенови и сие" за възстановяване на обезпечения по транзитни операции с вх. № М-47-0344/13.06.2013 г., № М- 47-0345/13.06.2013 г.; № М-47-0346/13.06.2013 г., № М-47-0347/13.06.2013 г. и № М. 47-0348/ 13.06.2013 г., като преписката е изпратена на компетентния орган за произнасяне съгласно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е посочил, че митническият орган следва да извърши проверка дали режимът " транзит" е приключил за всяка от транзитните операции и в случай, че установи това, да освободи неправилно задържания депозит. След връщане на преписката, административният орган е уведомил търговското дружество, че следва в 14-дневен срок от получаването на съобщението да представи оригинали или копия на всички документи относно описаните транзитни митнически декларации и доказателства за приключването им, но такива не са представени. Съгласно служебна бележка от 27.06.2013 г. от Началника на МП - Калотина, при извършена проверка в информационна система "Бимис" код 5304 е установено, че две от транзитните операции- ТЕАД № 5304/Т-20861/24.02.2004 г. и ТЕАД № 5304/Т-145445/27.11.2003 г. са в състояние "изтекъл срок на приключване", ТЕАД № 5304/Т-65289/07.08.2002 г. и ТЕАД № 5304/Т-60441/24.07.2002 г. са в състояние: "разрешени", а транзитна операция по ТЕАД № 5304/Т-139737/27.11.2003 г. е в състояние: "приключена", като всички митнически декларации за тях са унищожени поради изтичане на законоустановения срок за съхранението им. При тези фактически констатации, с Решение от 31.08.2017 г. Началникът на М. С. е отказъл възстановяване на внесените от събирателното дружество депозити поради неустановеността на приключването на задействания режим "транзит", на погасяването на митническите задължения и на учредяването на обезпечения за тях. След анализ на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че правото на митническите органи да съберат митните сборове по учредените транзитни режими е погасено с изтичането на петгодишния срок, регламентиран в разпоредбата на чл. 212, ал. 2 от Закона за Митниците в приложимата й към 2002 г. редакция. Посочил е, че независимо от обстоятелството, че дружеството не е приключило режимите "транзит", то релевантно е, че митническите органи са бездействали в продължение на повече от десет години. По аргумент от чл. 197, ал. 1 ЗМ, в приложимата редакция, съдът е достигнал до извода, след като митническите задължения са погасени, то и дадените за тях обезпечения следва да бъдат освободени. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на Началника на М. С., че съдът не е съобразил неустановеността на ефективното внасяне на сумите за депозити по ЕАД от 07.08.2002 г. и от 27.11.2003 г. Внесеното обезпечение по първата от посочените транзитни операции не е предмет на касационно обжалване, тъй като в тази й част жалбата на дружеството е отхвърлена. Внасянето на обезпечението по втората транзитна операция от 27.11.2003 г. е установено от приложеното на л. 117 по адм. дело № 12665/2017 г. по описа на АССГ вноска бележка, с оглед на което правилно решаващият състав е приел доказаният факт за осъществен. Несподелима е тезата, че при липсата на доказателства за редовно приключване на процесните режими "транзит", внесените от отговорното лице по приключване на режима обезпечения се усвояват от митническите органи. В своята практика ВАС е имал повод да отбележи, че правният институт на гаранцията не следва да се отъждествява с вземане. При внасяне на гаранцията средствата остават в собственост на титуляря на митническия режим и сумата не удовлетворява задължение към митническия орган. Тя само гарантира задължението и става изискуема при настъпване на условията по чл. 197 от ЗМ / в приложимата и редакция- ДВ, бр. 63 от 2000/. Тъй като депозитът е вид обезпечение, а не плащане, то той е сума, получена при задължение за връщане при условията на чл. 197, ал. 1, изр. последно от ЗМ. Визираната норма сочи, че обезпечението се освобождава незабавно, след като митническото задължение се погаси или вече не може да възникне. По аргумент от приложимата към 2002 г. редакция на чл. 212, ал. 2 ЗМ, правото за събиране на митните сборове се погасява с изтичането на петгодишен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която са възникнали митническите задължения и другите публични държавни вземания, установени с решение на митническите органи. В случая, най – късният начален момент, от който е започнал да тече коментирания 5- годишен погасителен срок по процесните транзитни операции, е 01.01.2005 г. Същият е изтекъл на 31.12.2009 г., с оглед на което правилен е изводът на съда, че митническите задължения на дружеството са погасени, в резултат на което за митническите органи е възникнало задължението незабавно да върнат внесените депозити. Тъй като те не са вземане на вносителя им, то погасителна давност за тях не тече. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспорения отказ на Началника на М. С. в горепосочената му част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Същото не се явява прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото, с оглед на което релевираното в тази връзка от насрещната страна възражение е неоснователно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение