Решение № 103 от 4.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 596/2008 г.

Решение № 103 от 4.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 596/2008 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на осъдения В. А. А. за възобновяване на въззивно наказателно частно дело № 191 по описана Бургаския апелативен съд, и отменяване на определение № 111/8.10.2008 г., с което е потвърдено определение № 104/25.07.2008 г. постановено по нчд № 183/2008 г. по описа на Бургаския окръжен съд. В искането се поддържа, че неправилно е приведено в изпълнение наказанието от две години лишаване от свобода по присъди по нохд № 2159/2003 г. на БРС и по нохд № 3085/2002 г. на ВРС, с което е нарушена разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК. Защитата на осъдения поддържа искането в съдебно заседание. Представя писмени бележки и моли същото да се уважи. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: Искането е процесуално допустимо, подадено в 6-месечния срок по чл. 421, ал. 3 вр. с чл. 420, ал. 2 НПК. Разгледано по същество е неоснователно: Предмет на разглеждане е определение постановено на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. С определение № 104/25.07.2008 г. по чнд № 183/2008 г. Бургаският окръжен съд по предложение на прокурор в Окръжна прокуратура-Бургас е наложил на основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23 НК на осъдения В. А. А. по присъди по нохд № 2159/2003 г. на БРС и по нохд № 3085/2002 г. на ВРС общо наказание в размер на най-тежкото от две години лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение определеното общо наказание от две години лишаване от свобода по посочените присъди и постановил наказанието да се изтърпи при първоначален общ режим. В мотивите си съдът е приел, че престъплението, предмет на споразумение по нохд № 66/2008 г.по описа на БОС, е извършено в рамките на изпитателния срок постановен по цитираните нохд № 3085/2002 г. и нохд № 2159/2003 г., а не след неговото изтичане. Преценката е правилна. Със споразумение постановено по нохд № 2159/2003 г. на РС-Бургас влязло в сила на 22.10.2003 г., А. е осъден по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 7 НК на лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което наказание отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години. Със споразумение по № 3085/2002 г.по описа на РС-Варна влязло в сила на 2.09.2002 г. за деяние по чл. 195, ал. 1, т. 4 пр. 3, 4, 7 НК, А. е осъден на две години лишаване от свобода, изтърпяването на което съдът е отложил за изпитателен срок от четири години. От приложените бюлетини за съдимост е видно, че деянието по нохд № 2159/2003 г. е извършено на 14.05.2002 г., а деянието по нохд № 3085/2002 г. е извършено на 1.09.2002 г. Със споразумение по нохд № 66/2008 г. ОС-Бургас, влязло в сила на 13.03.2008 г., А. е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, при общ режим на изтърпяване, за деяние по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. с ал. 2 вр. с чл. 93, т. 20 НК извършено през 2006 г. до 2.04.2007 г. Деянието по нохд № 66/2008 г. е извършено в изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК, както по присъда по нохд № 2159/2003 г. (изпитателният срок изтича на 22.10.2006 г.), така и по присъда по нохд № 3085/2007 г. (изпитателният срок изтича на 2.09.2006 г.). При изложените фактически обстоятелства, законосъобразно съдилищата са приложили разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК. Поддържа се, че тъй като деянието "през 2006 г." не е индивидуализирано по време (месец, дата), следва да се приеме, че е извършено след изтичане на изпитателния срок-съответно на 2.09.2006 г. и на 22.10.2006 г., което изключва активиране на общото наказание от две години лишаване от свобода по реда на чл. 68, ал. 1 НК. Доводът е неоснователен. Правилно е прието, че след като обвинението се отнася за деяние извършено "през 2006 г.", граматическото тълкуване означава, че то е извършено за времето от 1.01.2006 г. до 31.12.2006 г., което предпоставя задължителен извод, че от фактическа страна деянието е реализирано в рамките на изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК, а не след неговото изтичане. В този смисъл са съображенията и на въззивния съд, който е потвърдил определението на Окръжния съд. Правилно е прието също така, че деянието по чл. 321, ал. 3, т. 2 НК е продължено престъпление по смисъла на закона, което се осъществява непрекъснато през посочения период 2006 г. до 2.04.2007 г., поради което предходните присъди, в изпитателния срок на които е осъществено, подлежат на привеждане в изпълнение. Доводът, че в споразумението по нохд № 66/2008 г. не било указано изрично, че деянието е извършено през цялата 2006 г.и това съставлява нарушение довело до неправилното приложение на чл. 68, ал. 1 НК, е неотносим към производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК, предмет на което са влезли в сила съдебни актове. По изложените съображения, като е потвърдил определението на окръжния съд, постановено по реда на чл. 306 НПК, въззивният съд не е допуснал нарушение на закона. Както разпоредбата на чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23 НК, така и разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК е правилно приложена. За да се уважи искане за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, следва по присъди, решения и определения непроверени по касационен ред по жалба или протест на страна, в чийто интерес се предлага отмяната, са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. т. 1-3 НПК. При извършената проверка, касационният състав не констатира съдилищата да са допуснали нарушения от категорията на съществените, които да обуславят извод за възобновяване на делото и отменяване на влязлото в сила определение. В този смисъл искането като неоснователно, следва да се остави без уважение. Воден от изложените мотиви Върховният касационен съд, в настоящия съдебен състав