Решение № 105 от 31.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 58/2009 г.

Решение № 105 от 31.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 58/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 2 и сл. НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия З. Р. П. против присъда № 381 от 7.11.2008 г. постановена по ВНОХ дело № 470/2008 г. на Благоевградския окръжен съд. В жалбата, в допълнението към нея, направено по реда на чл. 351, ал. 3 НПК и в съдебно заседание се поддържат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, като се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон от въззивната инстанция с осъждането му за деяние, което не е престъпление поради липса на съставомерни признаци и за съществено ограничаване на процесуалните му права с осъждането му за фактически елементи от обективния състав на престъплението, за които не се е защитавал и с липсата на правни съображения за взетото решение. По същество се иска новата присъда да бъде отменена и да бъде оправдан. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и съобразно правомощията си по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на новата присъда на Благоевградския окръжен съд, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 1* от 20.05.2008 г. постановена по НОХ дело № 1019/2007 г. Разложкият районен съд е признал подсъдимия З. Р. П. за невиновен в това за времето 11-16.04.2007 г. в гр. Р., в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, да е възбудил и поддържал заблуждение у С. Й. М. и П. А. С. че притежава парични средства и ще заплати предоставяната му през този период туристическа услуга и с това да е причинил имотна вреда на "България холидейз" ЕАД в размер на 959.91 лв, поради което на основание чл. 304 НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 209, ал. 1 НК. С присъда № 381 от 7.11.2008 г. постановена по ВНОХ дело № 470/2008 г. Благоевградският окръжен съд е отменил присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която го е признал за виновен в това, че за периода 11-16.04.2007 г. в гр. Р., в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у С. Й. М. и П. А. С., че притежава парични средства и ще заплати предоставената му през този период туристическа услуга и с това причинил имотна вреда на "България холидейз ЕАД гр. С. в размер на 959.91 лв, поради което и на основание чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода при първоначален общ режимна изтърпяване на наказанието. На основание чл. 25 във вр. с чл. 23 НК съдът му е определил общо наказание от една година лишаване от свобода по тази присъда и по присъдата по НОХ дело № 704/2007 г. на Гоцеделчевския районен съд. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е постановил да изтърпи и наказанието от четири месеца лишаване от свобода, наложено му по присъдата по НОХ дело № 981/2006 г. на Гоцеделчевския районен съд. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с осъждането му за деяние, което не е престъпление по чл. 209 НК. В този смисъл е изложеното съображение, че съставът на престъплението не е осъществен от обективна страна, защото не е извършил нито едно действие, с което да формира невярна представа в администратора и управителя на хотела, че притежава парични средства и ще заплати предоставената му туристическа услуга. Доводът не намира опора в данните по делото. Касационната проверка за правилното приложение на материалния закон се извършва въз основа на фактическите констатации на решаващия съд, приети за установени при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. По делото не се спори по възприетите от въззивната инстанция фактически констатации, че подсъдимият се регистрирал в хотел "Разлог" с чужд документ за самоличност, че за инкриминирания период под това име ползвал предлаганите услуги, като поръчал в хотелската си стая храни и напитки, че не оспорил дължимостта на натрупалата е значителна сума, но на поканата да я заплати отговорил, че в момента не разполага с пари в брой и на следващия ден ще се издължи, като изтегли пари от банкомат, че когато били извикани за съдействие полицейски органи се легитимирал със собствения си документ за самоличност и се представил като гост на наемателя на стаята, който в момента отсъства, че по-късно признал пред полицаите, че не разполагал с парични средства и възнамерявал да напусне хотела без да заплаща. При тези фактически констатации въззивната инстанция не е възприела правния извод на първоинстанционния съд за липса на съставомерни белези от състава на престъплението измама. В новата присъда е посочила допуснатото нарушение с оправдаването на подсъдимия и е мотивирала извода, че деянието обективира признаците от състава на престъплението по чл. 209 НК. Като е отменила оправдателната присъда и го е осъдила, е приложила точно материалния закон. Налице са всички съставомерни белези от състава на това престъпление. Неоснователен е довода, че деянието е несъставомерно като престъпление поради липса на извършени обективни действия, с които да е формирал невярна представа в съответните лица за наличието на парични средства и в резултат на това да ги е мотивирал да извършат имущественото разпореждане. При това следва да се посочи, че въззивната инстанция неоснователно е упрекната, че е направила правните си изводи без събиране на доказателства разполагал ли е с парични средства. Наличието или липсата на такива са извън предмета на доказване, доколкото е предявено обвинение за въвеждане в заблуждение на съответните лица относно действителното му намерение да поеме задължение по сключения договор за туристическа услуга. Те могат да се преценяват в светлина на начална липса на намерение за действително поемане на задължение по договора, както е приела въззивната инстанция. Чуждият документ за самоличност сам по себе си не е достатъчен да се приеме измамливо намерение за причиняване на имотна вреда. Той е послужил за въвеждане в заблуждение на администраторката относно самоличността на лицето, което настанява, с оглед бъдещото плащане, но не е създал правно основание за имущественото разпореждане. Въвеждането в заблуждение с цел получаване на имуществена облага е извършено още в момента на регистрация в хотела. По делото не се спори, че именно подсъдимият е лицето, което е пожелало да ползва услугите и е дължало заплащането им. Той е въздействал пряко и непосредствено върху лицето, което може да извърши имущественото разпореждане, че ще бъде гост на хотела, като е създал в него невярна представа, че ще заплати разходите по престоя и го е мотивирал да го настани. Тези измамливи действия са продължили и по-късно с извършваните поръчки. Договорите се сключват да бъдат изпълнени и администрацията на хотела е изпълнила своето задължение като го е настанила в хотелската стая и му е предоставила пакета услуги, в това число и ежедневно поръчаните храни и напитки. Цялостното му поведение и действията, в които се е обективирало по време на престоя му в хотела подкрепят направения извод за първоначално измамливо намерение да ползва туристическата услуга без да я заплаща, поради което неоснователно се поддържа че се касае до неизпълнение на гражданско задължение. Фактът на регистрация под чуждо име сам по себе си не е достатъчен да се приеме наличието на измамливо намерение за причиняване на имотна вреда, но изследван в съвкупността с всичките му последващи действия, като укриване на лицето при регистрацията, направата на всички заявки за доставка на храна от чуждото име, изявлението, че това лице, което не е познавал, ще заплати сметката, сочи на направения извод. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата му не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Производството пред въззивната инстанция е проведено по реда регламентиран в глава ХХI-ва НПК. Въззивната инстанция изцяло е проверила правилността на невлязлата в сила присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства. Възприела е направените от тях фактически констатации, но е направила други изводи по приложението на материалния закон. Новата присъда е изготвена по реда на чл. 339, ал. 3 НПК, като на стр. 24-26 от мотивите е посочено в какво се изразява допуснатото нарушение от първоинстанционния съд и какви са правните съображения за отмяна на оправдателната присъда и за осъждането му. Между фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и формулираното с диспозитива обвинение от една страна и приетите за установени от съдилищата е налице съответствие, поради което е неоснователен довода, че въззивната инстанция е въвела нови фактически елементи от обективната страна на деянието, по които не се е защитавал. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на присъдата на Благоевградския окръжен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК