Решение № 12678 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5670/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуален представител гл. юрк. Брайкова, против Решение 543 от 17.04.2024 г., постановено по адм. дело 318/2023 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което, по жалба на Р. С. А. от [населено място], обл.Ямбол, е отменено издаденото от него Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с изх. 02-280-6500/393#8 от 18.10.2023 г. Касационният жалбоподател поддържа, че оспореното решение е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че УП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на чл.35 от АПК, предвид пренебрегването на представените от Р.А., с депозираното от него възражение по констатациите от проверката, доказателства за добив и реализирана продукция. Посочва и че съжденията на съда досежно представянето на доказателства за реализирана продукция, в т.ч. и декларацията по образец, са противоречиви и не почиват на законовата регламентация. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се отхвърли жалбата на Р.А. срещу оспореното УП. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции и при условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът - Р. С. А., чрез процесуален представител адв. Д.Москова, с писмен отговор, оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на съдебното решение. Иска същото да бъде оставено в сила. Претендира направените разноски в касационното производство, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., с изх. 02-280-6500/393#8 от 18.10.2023 г., издадено от заместник - изпълнителен директор на ДФ З, с което Р.А. е уведомен, че за заявени от него, по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /домати, краставици, корнишони и патладжан/ - СЗ-ДККП, шест парцела /11661-624-1-1 (1,80 ха), 11661-624-2-1 (4,14 ха), 11661-624-3-1 (0,94 ха), 11661-624-4-1 (0,84 ха), 11661-624-5-1 (0,83 ха) и 11661-635-1-1 (0,29 ха)/, с декларирана култура домати са установени несъответствия и поради неизпълнение на задължението му да удостовери добиви от заявените площи за заявената култура, не е осъществен фактическия състав на разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 32, ал. 6 от Наредба 3/2015 г. за получаване на подпомагане по заявената субсидия. По схемата СЗ-ДККП е оторизирана сума в размер на 0,00 лева и на основание чл.19 от Делегиран Регламент 640/2014 на Комисията е наложена санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер на 18 478,87 лева. Оспореното уведомително писмо е издадено във връзка с влязло в сила решение 167 от 05.10.2022 г., постановено по адм.д. 108/2022 г. по описа на Административен съд Ямбол, оставено в сила с решение 6948 от 26.06.2023 г. по адм.д. 10612/2022 г. по описа на Върховен административен съд, с което е отменено предходно УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., с изх. 02-280-6500/393 от 10.03.2022 г., издадено от заместник - изпълнителен директор на ДФ З, в частта, с която е оторизирана сума в размер на 0 лв. финансиране по схема СЗ-ДККП и са наложени санкции в размер на 18 478,87 лв. и преписката е върната за ново произнасяне от административния орган, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебния акт. Съдът е установил, че на 12.05.2020 г. земеделският производител е подал заявление за подпомагане, като по схема СЗ-ДККП е заявил посочените по-горе шест парцела в [населено място], с код на заявената култура 141013 (домати на открито). Установил е, че в изпълнение на Заповед 400054/23.06.2020 г. на Началник отдел "Регионален технически инспекторат"-Ямбол, на 26.06.2020 г., в присъствието на земеделския производител, е извършена частична проверка на място /ПнМ/, обективирана в доклад, представен в приобщеното по делото адм.д. 108/2022 г. по описа на АС-Ямбол, при която е констатирано, че на парцелите има видими остатъци от ЗЖ култура; че според представените документи на парцелите са извършени необходимите агротехнически мероприятия и са сети домати, а по-късно са засадени от разсад, но не може да се определи еднозначно добиването на продукция от доматите, предвид състоянието им по време на ПнМ и е отбелязано, че същите не са допустими по заявената схема за обвързано подпомагане. За резултатите от проверката земеделският производител е уведомен с Уведомително писмо изх. 01-282-6500/385 от 14.08.2020 г. на Началник отдел РТИ - Ямбол, връчено му на 21.08.2020 г. и придружено с копие на Доклада за проверката на площите, като му е дадена възможност в 14 - дневен срок от получаването да направи своите забележки и възражения в писмен вид. След изтичане на срока, с възражение вх. 01-282-6500/385 от 05.10.2020 г. по описа на ДФЗ, Р.А. е оспорил резултатите от проверката, поддържал е допустимост на декларираните по схемата парцели, предвид получения добив и реализирана продукция, за което приложил и доказателства - фактури за реализирана продукция. В отговор на възражението, с Писмо изх. 01-222-6500/385#2 от 04.11.2020 г., Заместник -изпълнителния директор на ДФЗ е уведомил, А., че след извършен допълнителен административен анализ, касаещ проверката на място по процесната схема, на парцелите от заявката, към момента на посещението на място са били открити частични следи от заявената култура, като откритият посев е с недостатъчна гъстота и изоставащо вегетативно развитие, което не предполага достатъчен минимален добив на хектар. Посочено е, че с оглед декларираните от земеделския производител парцели препоръчителната норма на сеитба и брой растения на хектар за зеленчуковите видове и сроковете за рекултивиране не отговаря на изискванията, заложени в правилата за зеленчукопроизводство по схемата за обвързано подпомагане и предвид изложеното и констатираното при проверката, заявените парцели са недопустими по схемата за обвързано производство. В заключение е направено потвърждение, че констатациите на експертите от РТИ - Ямбол са коректни и в съответствие с акредитираните процедури на ДФЗ - РА. Последвало е издаването на УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., с изх. 02-280-6500/393 от 10.03.2022 г. - отменено с влязъл в сила съдебен акт, поради липса на мотиви и процесното УП, издадено в изпълнение указанията на съда, дадени в отменителното решение. В първоинстанционното производство по искане на процесуалния представител на Р.А., съдът е открил производство по оспорване истинността на Протокол за извършена проверка на място и Доклад за проверка на площи, назначени със заявка 4054/26.06.2020 г. на РТИ-Ямбол, в частта, касаеща отразените в тях обстоятелства /протокол от с.з.на 18.12.2023 г. л.45-47 от делото/. За установяване неистинността на оспорените документи е назначена съдебно-агротехническа експертиза, чието заключение е кредитирано от съда. След анализ на събраните по делото доказателства съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на установената нормативна процедура, но в нарушение на материалния закон. Посочил е, че независимо, че земеделския производител не е удостоверил в нормативно установения срок от 01.01.2021 г. до 31.01.2021 г. добиви от заявените площи за заявената култура, т.е. не е подал декларация по образец за произведената продукция през годината на кандидатстване и документи за нейната реализация, във възражението си срещу констатациите от извършената проверка на място е представил такива, което сочи, че заявените по схемата площи са засадени и обработвани, допустими са по СЕПП и от тях действително е реализирана продукция. Счел е, че представените доказателства за реализирана продукция са били сведени до знанието на решаващия орган, който ги е пренебрегнал. В заключение е обосновал извода, че оспореното УП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на изискването на чл.35 от АПК, което води до материалната му незаконосъобразност и несъответствието му с целта на закона и го е отменил. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното УП е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и при спазване на установената нормативна процедура. Не се споделят изводите на съда, че същото е издадено при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на изискването на чл. 35 от АПК. В изпълнение указанията на съда, дадени с влязло в сила решение 167 от 05.10.2022 г., постановено по адм.д. 108/2022 г. по описа на Административен съд Ямбол, оставено в сила с решение 6948 от 26.06.2023 г. по адм.д. 10612/2022 г. по описа на Върховен административен съд, административният орган е изложил подробни мотиви относно неосъществения фактическия състав на разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 32, ал. 6 от Наредба 3/2015 г. за получаване на подпомагане по заявената субсидия, след като за заявените по схема СЗ-ДККП, шест парцела, с декларирана култура домати са установени несъответствия и не е изпълнено задължението да се удостоверят добиви от заявените площи за заявената култура. Съдът в нарушение на чл. 193, ал. 1 от ГПК, е открил производство по оспорване истинността на Протокол за извършена проверка на място и Доклад за проверка на площи, назначени със заявка 4054/26.06.2020 г. на РТИ-Ямбол, в частта, касаеща отразените в тях обстоятелства. Посочените официални документи са представени с административната преписка по адм.д. 108/2022 г. по описа на Административен съд Ямбол и не са били оспорени. С преклудиране възможността за оспорване на посочените официални свидетелстващи документи, обвързващата им доказателствена сила не е оборена и събраните от първоинстанционния съд доказателства в обратната насока не следва да се кредитират. Отразените факти, в протокола за извършена проверка на място и доклада за проверка на площите, следва да се приемат от съда за осъществени, а именно, че заявените парцели са недопустими за подпомагане, тъй като при извършената на 26.06.2020 г. проверка на място на същите има видими остатъци от ЗЖ култура и макар че са извършени необходимите агротехнически мероприятия и парцелите да са засадени с разсад домати, предвид състоянието им по време на проверката,не може да се определи еднозначно добиването на продукция от домати. Изрично условие за подпомагане по схемата, съгласно чл. 30, ал.2, т. 1, предл. 1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г., е заявените площи да са заети със съответната култура - в случая домати, с минимална площ от 0, 1 ха., като заявените площи от кандидатите по схемата по ал. 1 подлежат на подпомагане, когато през годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи със заявените за подпомагане домати, краставици, корнишони и патладжан съгласно приложение 5 / чл. 30, ал. 2 т. 4 от Наредбата/. По делото не се оспорва обстоятелството, че в срока по чл. 32, ал. 6 от Наредба 3 от 17.02.2015 г., земеделският производител не е представил изискуемата се по чл. 32, ал. 1 декларация за произведената продукция през годината на кандидатстване и документи, доказващи нейната реализация, в съответната областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие", отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане". Ето защо и представените от А. фактури към възражение вх. 01-282-6500/385 от 05.10.2020 г. не отговарят на посоченото изискване. Неизпълнението на така поетото задължение води до неосъществяване на нормативно определения фактически състав за получаване на подпомагане по процесната схема. След като по безспорен начин не се установява добив от заявените парцели, същите правилно са били определени от органа като недопустими за подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 8 и т. 10 ЗПЗП и в съответствие с чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 е санкционирана цялата наддекларирана площ. Горното налага извода, че в случая оспореното УП е мотивирано, съдържа правни основания за постановения отказ от финансиране, не се установява допуснато нарушение на чл. 35 от АПК и противно на възприетото от първостепенния съд административният орган законосъобразно е отказал финансова помощ на посоченото правно основание. С оглед изложеното, настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено при наличие на наведените от касационния жалбоподател основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново по същество на спора, с което жалбата на Р. С. А. от [населено място], обл.Ямбол против Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с изх. 02-280-6500/393#8 от 18.10.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на касационния жалбоподател следва да се присъдят сторените разноски за две инстанции - юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 200 лева и платена държавна такса за касационната инстанция в размер на 147,83 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1, вр. чл. 221, ал. 2, предл. "второ" АПК, Върховният административен съд, Пето отделение