Решение № 11952 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9541/2014 г.

Решение № 11952 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9541/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова присъждане е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Ивелин Статев Иванов, от гр. Силистра, срещу решение № 8293/18.06.2014 г. по адм. д. № 2519/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба- министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран от касатора с жалба срещу заповед № К-847/28.01.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 227, ал. 1, т. 5 от ЗМВР /отм./, за това, че не се е явил на работа повече от два последователни дни. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Развил е доводи за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт, като е приел неприложимост на разпоредбата на чл. 167, ал. 1 и 3 от ППЗМВР /отм./ за конкретния казус. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всичките доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че след като жалбоподателят е назначен със заповед № К-1889/11.10.2013 г. назначен на длъжност началник отдел "Охранителна полиция" в ОД на МВР Шумен, считано от датата на запознаване със заповедта, същият се е запознал със заповедта, но не се е явил в ОД на МВР Шумен и не е подписал акт за встъпване в длъжност. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Предвидените в хипотезиса на правната норма на чл. 224, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 227, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм.) факти са осъществени- след като на 24.10.2013 г. служителят е получил копие от заповедта за преназначаването му същият не се е явил на работа и не е встъпил в длъжност, без да са налице уважителни причини, като първите два последователни дни на неявяването му на работа са 25 и 28.10.2013 г. и нарушението продължава до момента на издаване на заповедта. Извършеното правилно е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина, което е годно да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя и да доведе до правната последица налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Поради това изводът на първоинстанционния съд за материална и процесуална законосъобразност на обжалваната заповед се споделя и от настоящата инстанция. В този аспект неоснователни са твърденията в касационната жалба за пропуснат срок за налагане на наказание, считан от датата на откриване на нарушението. Това съгласно чл. 223, ал. 1 и 2 ППЗМВР е момент, в който дисциплинарнонаказващият орган е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а нарушението е установено, когато всички материали постъпят при дисциплинарнонаказващият орган. В случая всички материали са входирани при министъра на вътрешните работи на 03.01.2013 г., поради което срокът за налагане на дисциплинарно наказание чрез издаване на съответната заповед е спазен. В разглеждания смисъл първоинстанционният съд е тълкувал адекватно нормата на чл. 167, ал. 1 и 3 от ППЗМВР /отм./ като неотносима към заповед за преназначаване. Същата регламентира възможност за отмяна на заповед за първоначално назначаване, без да се търси дисциплинарна отговорност и е неприложима към оспорения административен акт. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано и материално законосъобразно, като при постановяването му съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. Поради това следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноки, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лв. на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав