Решение № 185 от 10.1.2023 г. на ВАС, IV о.
ВАСЧетвърто отделение10.01.2023 г.докладчик Мария Радева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 62/03.02.2022 г., постановено по адм. дело 1273/2021 г. по описа на Административен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА К. Дилова в качеството й на ЕТ Агро Атракт К. Дилова, [ЕИК], със седалище [населено място], [улица], да заплати на Държавен фонд Земеделие" сумата от 100 /сто/ лева, представляваща определен от съда размер на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: /п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА/п/ МАРИЯ РАДЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Дилова в качеството й на ЕТ Агро Атракт-К. Дилова, със седалище [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. Тодорова, срещу решение 62/03.02.2022 г., постановено по адм. дело 1273/2021 г. по описа на Административен съд-Пазарджик. По съображения за неправилност на атакуваното решение като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон се претендира неговата отмяна и отмяната на оспорения пред първостепенния съд индивидуален административен акт ведно с присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция по приложен списък. Ответникът изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. Ламбев, в писмена молба по делото отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че касационната жалба като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на К. Дилова, действаща чрез ЕТ Агро Атракт-К. Дилова, срещу заповед 03-РД/3140/01.10.2021 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 35, ал. 1 и ал. 2, чл. 36, ал. 1 и чл. 39, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г. /Наредба 30/11.08.2008 г./, т. 4.4, б. г от договор 13/311/01301/04.11.2014 г. и влязло в сила определение 9493/06.12.2019 г., постановено по адм. дело 6515/2019 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, на ЕТ Агро Атракт-К. Дилова е отказано изплащането на пълния размер от 133 769,44 лв. на финансовата помощ, заявена със заявка за плащане по договор 13/311/01301/04.11.2014 г., приложена към писмо с вх. 02-6500/1199/03.05.2017 г. По делото пред административния съд е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, като е приобщена и административната преписка по издаването на заповед 03-РД/2348/16.10.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на ЕТ Агро Атракт-К. Митева е отказано изплащането на финансовата помощ по договор 13/311/01301/04.11.2014 г., заявено със заявка за плащане 13/311/01301/301/13.08.2015 г., и уведомително писмо за отхвърляне на плащанията 1228, изх. 01-6500/10551/20.10.2015 г., издадено от същия административен орган, с което К. Митева в качеството й на ЕТ Агро-Атракт-К. Митева, е уведомена за отказа на ДФЗ да й изплати финансовата помощ по договор 13/311/01301/04.11.2014 г. По делото са приложени определение 1802/19.03.2018 г., постановено по адм. дело 6249/2017 г. по описа на АССГ, както и определение 9493/06.12.2019 г. по адм. дело 6515/2019 г. на същия съд, посочено в мотивите на оспорената пред първостепенния съд заповед. В резултат на съвкупната преценка на приобщените в първоинстанционното производство доказателства Административен съд-Пазарджик обосновано приема за установена по делото следната фактическа обстановка: На 04.11.2014 г. между ДФЗ и ЕТ Агро Атракт-К. Митева е сключен договор 13/311/01301 за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР за периода 2007 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, по силата на т. 2.1 от който първоначално одобрената от фонда БФП е в размер на 173 092,50 лв. Съгласно т. 3.1. от договора ползвателят се задължава да извърши инвестицията, предмет на договора, в срок до 15.09.2015 г., като според т. 6.1 от същия договор финансовата помощ се изплаща в срок не по-късно от два месеца, а в случаите на строително-монтажни работи не по-късно от три месеца от постъпване на заявката, с приложени всички необходими документи, доказващи направената инвестиция. На 21.01.2015 г. между К. Митева, действаща като ЕТ Агро Атракт-К. Митева, като отчуждител и К. Дилова, като приобретател е сключен договор за прехвърляне на фирма, по силата на чл. 1 от който отчуждителят прехвърля на приобретателя правото на собственост върху търговското си предприятие с фирма ЕТ Агро Атракт-К. Митева като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Според чл. 2 от този договор търговското предприятие, предмет на прехвърляне по договора, съдържа следните права, задължения и фактически отношения, а именно договор 13/311/01301/04.11.2014 г. между отчуждителя и ДФЗ. Съгласно чл. 4.3 от договора отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците на търговското предприятие за извършената продажба в срок от 7 дни и да съобщи писмено на приобретателя за това, като по делото липсват данни това задължение на отчуждителя да е било изпълнено. Според чл. 6 от договора с неговото подписване отчуждителят прекратява търговската си дейност по отношение на правата, задълженията и фактическите отношения, влизащи в състава на търговското предприятие, предмет на договора. В клаузата на чл. 4.1 от договора е определено, че отчуждителят е длъжен да предаде на приобретателя владението върху търговското предприятие в деня на подписване на договора и да му предостави всички необходими документи във връзка с предмета на договора, като е уточнено изрично, че предаването на владението става с предаване на документите, отнасящи се до предприятието, включително и оригинал на договор за БФП 13/311/01301/04.11.2014 г. В клаузата на чл. 5.4 от договора е уговорено изрично задължение за приобретателя да спазва условията по договора между отчуждителя и ДФЗ. Договорът за прехвърляне на търговското предприятие е вписан в търговския регистър на 04.02.2015 г. Въпреки сключения на 21.01.2015 г. договор за прехвърляне на търговско предприятие, автомобилите, предмет на одобрената и допустима за финансиране с договор 13/311/01301/04.11.2014 г. инвестиция, определени в приложение 1 към договора за БФП, са закупени на 12.05.2015 г. , но от ЕТ Агро Атракт К. Митева, на чието име са издадени и всички приложени по делото фактури. Също така на 13.08.2015 г. К. Митева, в качеството й на ЕТ А. Атракт-Кристина Митева, подава до ДФЗ заявка за окончателно плащане за сума в размер на 129 034,50 лв. по договор 13/311/01301/04.11.2014 г. Със заповед 03-РД/2348/16.10.2015 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, на ЕТ Агро Атракт-К. Митева е отказано изплащането на финансовата помощ по договор 13/311/01301/04.11.2014 г. по заявка за плащане 13/311/01301/301/13.08.2015 г., като с уведомително писмо 1228, изх. 01-6500/10551/20.10.2015 г., издадено от същия административен орган, именно К. Митева, действаща като ЕТ Агро-Атракт-К. Митева е уведомена за отказа на ДФЗ да й бъде изплатена финансовата помощ по договор 13/311/01301/04.11.2014 г. Срещу горното уведомително писмо обаче е подадена жалба от К. Дилова, в качеството й на ЕТ Агро Атракт-К. Дилова до министъра на земеделието и храните, която със заповед РД 20-532/11.11.2016 г. на същия министър е оставена без уважение като неоснователна. По делото не са налице данни заповед 03-РД/2348/16.10.2015 г. и уведомително писмо 1228, изх. 01-6500/10551/20.10.2015 г., издадени от изпълнителния директор на ДФЗ, да са оспорени по съдебен ред, поради което същите са влезли в сила. В последствие с писмо от 02.05.2017 г. на К. Дилова, действаща в качеството й на ЕТ Агро Атракт К. Дилова, адресирано до заместник изпълнителния директор на ДФЗ, вх. 02-6500/1199/03.05.2017 г., е отправена молба ДФЗ да разгледа нова заявка за окончателно плащане във връзка с договор 13/311/01301/04.11.2014 г. В приложената към горното писмо заявка за окончателно плащане, подписана от К. Дилова, е заявено изплащането на финансова помощ в размер на 133 769,44 лв. Първоначално, по така подаденото писмо с приложена заявка за окончателно плащане, е издадено уведомително писмо изх. 02-6500/1199#8/12.05.2017 г. от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което фондът уведомява К. Дилова, че не приема приложените с писмо вх. 02-6500/1199/03.05.2017 г. документи и доказателства. Уведомителното писмо е отменено с определение 1802/19.03.2018 г., постановено от АССГ по адм. дело 6249/2017 г. и административната преписка е изпратена на ДФЗ за ново произнасяне по молбата на К. Дилова, действаща като ЕТ Агро Атракт К. Дилова, от 03.05.2017 г. След връщане на преписката, с уведомително писмо изх. 02-6500/1199#14/06.12.2018 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, К. Дилова е уведомена отново, че ДФЗ не приема приложените с нейно писмо вх. 02-6500/1199/03.05.2017 г. документи и доказателства. На свой ред по жалба на К. Дилова, в качеството й на ЕТ Агро Атракт-К. Дилова, посоченото уведомително писмо е обявено за нищожно с определение 9493/06.12.2019 г. по адм. дело 6515/2019 г. на АССГ, а административната преписка върната на ДФЗ за ново произнасяне по същество по молбата на К. Дилова от 03.05.2017 г., обективирана в писмо вх. 02-6500/1199/03.05.2017 г. След повторното връщане на преписката от административния орган е издадена атакуваната пред първостепенния съд заповед 03-РД/3140/01.10.2021 г., с която на ЕТ Агро Атракт-К. Дилова е отказано изплащането на пълния размер на финансовата помощ по заявка за плащане по договор 13/311/01301/04.11.2014 г., в размер на 133 769,44 лв., приложена към писмо вх. 02-6500/1199/03.05.2017 г. При така установеното от фактическа страна в обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд-Пазарджик приема, че оспорената заповед на изпълнителния директор на ДФЗ е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, с посочване на фактическите и правните основания за нейното издаване, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Водещият мотив на съда, обусловил извода му за материална законосъобразност на атакуваната заповед е, че действително, както приема и административният орган в мотивите на заповед 03-РД/3140/01.10.2021 г., заявката за окончателно плащане е подадена едва на 03.05.2017 г., поради което се явява просрочена предвид разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. В мотивите на атакуваното решение е посочено също така, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 71 от иначе отменения Регламент /EО/ 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР /Регламент /ЕО/ 1698/2005/, който обаче по отношение на операции, изпълнявани по програми, одобрени от Комисията преди 2014 г., каквато е ПРСР 2007 2013 г., запазва своето действие по силата на изричната разпоредба на чл. 88, § 2 от Регламент /ЕС/ 1305/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР и за отмяна на Регламент /ЕО/ 1698/2005 на Съвета /Регламент /ЕС/ 1305/2013/. Така мотивиран административният съд постановява атакуваното пред касационната инстанция решение, с което отхвърля жалбата на К. Дилова, действаща като ЕТ Агро Атракт К. Дилова, срещу заповед 03-РД/3140/01.10.2021 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. При напълно изяснени и вярно установени по делото правнорелевантни факти административният съд е формирал правилен извод за законосъобразността на оспорената заповед, за което в обжалваното решение са изложени законосъобразни мотиви. Предвид фактическата установеност по делото обосновано е прието от административния съд, че заявката за окончателно плащане по договор 13/311/01301/04.11.2014 г., подадена от К. Дилова в качеството й на ЕТ Агро Атракт К. Дилова едва на 03.05.2017 г. като приложение към адресираното от нея до ДФЗ писмо вх. 02-6500/1199/03.05.2017 г., се явява просрочена, доколкото е предявена след изтичането на императивно определения в чл. 35, ал. 2 Наредба 30/11.08.2008 г. срок. Съгласно посочената разпоредба от наредбата, заявката за окончателно плащане се подава след извършване на инвестицията, но не по-късно от 15.10.2015 г. По делото липсва спор, че именно Наредба 30/11.08.2008 г. е приложимият по отношение на договор 13/311/01301/04.11.2014 г. нормативен акт, регламентиращ условията и реда за предоставяне на БФП по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР за периода 2007-2013 г., предмет на процесния договор. В самия договор за предоставяне на БФП 13/311/01301/04.11.2014 г., чиито условия К. Дилова в качеството си на ЕТ Агро Атракт К. Дилова се е съгласила изрично да спазва по силата на чл. 5.4 от сключения на 21.01.2015 г. между нея и ЕТ Агро Атракт К. Митева договор за прехвърляне на фирма и с които същата е била запозната още с прехвърлянето на търговското предприятие, просрочието на заявката за окончателно плащане е определено като едно от основанията за пълен или частичен отказ от изплащане на БФП. Според т. 4.4, б. г от договор 13/311/01301/04.11.2014 г. ДФЗ има право да откаже изплащане на цялата или на част от финансовата помощ, когато заявката за плащане не е подадена в срок от един месец след изтичането на срока по т. 3.1. от този договор, а именно в срок до 15.10.2015 г., или изискуемите съгласно Наредба 30/11.08.2008 г. документи не са представени в този срок. При това положение и предвид установената по делото забава от почти две години на надлежната страна по договор 13/311/01301/04.11.2014 г. след извършеното прехвърляне на търговското предприятие, да предяви пред органа заявката за плащане, законосъобразно на ЕТ Агро Атракт К. Дилова е отказано от изпълнителния директор на ДФЗ изплащане на пълния размер на финансовата помощ, заявена с просрочената заявка за плащане от 03.05.2017 г., а оттам и правилно в атакуваното съдебно решение жалбата на едноличния търговец срещу посочения отказ е отхвърлена като неоснователна. Не намират фактическа и правна опора и твърденията на касатора, че заявката за плащане по договор 13/311/01301/04.11.2014 г. не е просрочена, тъй като такава заявка е подадена от ЕТ Агро Атракт К. Митева на 13.08.2015 г., а заявката от 03.05.2017 г. представлява само допълнение към вече започналото административно производство, а издаденият от изпълнителния директор на ДФЗ отказ по заявката от 2015 г. чрез издаването на заповед 03-РД/2348/16.10.2015 г. и уведомително писмо 1228, изх. 01-6500/10551/20.10.2015 г., е нищожен, като издаден на името на заличен търговец. От момента на подписване на договора за прехвърляне на търговското предприятие на 21.01.2015 г., в резултат на настъпилото правоприемство, ЕТ Агро Атракт К. Митева е изгубила качеството си на страна по договора, сключен с ДФЗ, и съответно, никое от извършените след 21.01.2015 г. от този търговец действия по договора за предоставяне на БФП не поражда правни последици за касатора в качеството му на негов правоприемник, и оттам- ползвател по договор 13/311/01301/04.11.2014 г. с ДФЗ. Въпросът би стоял по различен начин ако заявката за плащане бе подадена от ЕТ Агро Атракт К. Митева преди прехвърлянето на търговското предприятие, но случаят не е такъв. След прехвърлянето на търговското предприятие на 21.01.2015 г., единствено на правоприемника по сделката касатор в настоящото производство тежи отговорността да следи изпълнението на договор 13/311/01301/04.11.2014 г. и съответно да изпълнява добросъвестно и в срок поетите в този договор задължения. Съставът не възприема изложените в касационната жалба доводи за настъпила неяснота у касатора и отчуждителя по договора от 21.01.2015 г. относно отговора на ДФЗ във връзка с писмо вх. 02-6500/1199. От една страна според чл. 15, ал. 1 във връзка с чл. 60, ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/, ЕТ Агро Атракт К. Митева е имал задължението да уведоми ДФЗ за прехвърлянето на търговското предприятие и съответно да уведоми правоприемника си за това, а от друга страна по аргумент от чл. 7, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, прехвърлянето на търговското предприятие се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването, тоест от 04.02.2015 г., когато е вписано в търговския регистър по партидите и на отчуждителя, и на неговия правоприемник. Прехвърлянето на търговското предприятие настъпва по силата на сключения на 21.01.2015 г. договор, предвид което от тази дата всички права, задължения и фактически отношения по договор 13/311/01301/04.11.2014 г. с ДФЗ преминават в патримониума на правоприемника и единствено неговите действия и съответно, както в случая, бездействия, пораждат правни последици за него. Без правно значение е подаването или неподаването след 21.01.2015 г. на заявка за плащане по договора за БФП от отчуждителя по прехвърлителната сделка, доколкото, както се посочи погоре в мотивите, след прехвърляне на търговското предприятие по реда на ТЗ носител на задълженията е приобретателят, а не отчуждителят. Съставът приема за неоснователни и възраженията на касатора, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 27, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 30, ал. 1 АПК. Органът няма задължение да приканва страната, с която по силата на договор 13/311/01301/04.11.2014 г., се намира в договорни отношения, да изпълни надлежно и своевременно задълженията си по договора. Предвид установеното по делото просрочие на подадената от К. Дилова в качеството й на ЕТ Агро Атракт К. Дилова заявка за плащане, правилно в мотивите на атакуваното решение е посочено, че възраженията, касаещи чл. 37 и чл. 39, ал. 1 от Наредба 30/11.08.2008 г. не могат да бъдат споделени, защото нередовността, мотивирала издаването на процесната заповед, касае неспазването на срока за подаване на заявка, поради което обсъждането на документите по същество и излагане на доводи във връзка с тяхната редовност е безпредметно. Оплакванията на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Не намират основание и твърденията на касатора за неправилност на изводите на първостепенния съд, свързани с разпоредбата на чл. 71 от Регламент /ЕО/ 1698/2005, който правилно предвид чл. 88, § 2 от Регламент /ЕС/ 1305/2013 г. е приет за приложим в настоящия правен спор. Съставът споделя ясните мотиви на административния съд, изложени в атакуваното решение, които намира за ненужно да възпроизвежда и към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. По изложените съображения и установената липса на отменителни основания съставът приема, че касационната жалба е неоснователна, а оттам и че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна. По аргумент от чл. 143, ал. 3 АПК основателно се явява предявеното от процесуалния представител на ответника, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Поради това и чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, К. Дилова, действаща като ЕТ Агро Атракт - К. Дилова" следва да бъде осъдена да заплати на ДФЗ, разноски в определен от съда размер от 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,