Решение № 11163 от 30.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2253/2010 г.

Решение № 11163 от 30.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2253/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Костадин Давидов Цинев от гр. Сърница, чрез пълномощника му адв. Чавдаров, против решение № 582 от 25.11.2009 г., постановено по адм. дело № 579/2009 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против отказ на началника на ОС "Земеделие" гр. Велинград да издаде скици на поземлените имоти, предмет на нотариален акт № 138, т. I, нот. дело № 1204/1998 г., обективиран в писмо изх. № 330 от 24.07.2009 г. В касационната жалба са релевирани бланкетни оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, както и допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане и съобразяване с всички събрани доказателства, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В писмено становище се сочи, че по делото не са събрани доказателства за право на собственост на община Велинград и ДЛ "Селище" върху процесните имоти по новата карта на възстановената собственост (КВС), на които се легитимира като собственик с нотариални актове, поради което незаконосъобразно му е отказано издаване на скици за същите. Иска се отмяна на решението и уважаване на жалбата. Ответникът - началника на ОС "Земеделие" гр. Велинград, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованата страна - ДЛ "Селище" гр. Велинград, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Подробни доводи за нейната неоснователност са развити в писмена защита от адв. Проданов и адв. Петков. Заинтересованите страни - Светла Антимова Хаджиева, Елка Антимова Хаджиева и Антоанета Хаджиева Вълнева, чрез пълномощника са адв. Русева, също оспорват касационната жалба и молят да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че решението е правилно като краен резултат. При установените по безспорен начин факти, в съответствие с началото на служебен контрол по чл. 168 във вр. с чл. 145 и сл. от АПК, релевантните разпоредби на чл. 17, ал. 8 и чл. 34в от ЗСПЗЗ и чл. 3, ал. 2 от Наредба № 49/04 г. за поддържане картата на възстановената собственост, правилно съдът е потвърдил отказ да се издаде скица преди приключване производството за нанасяне в КВС на имотите по нотариален акт. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, както и сам служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК провери съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В производството пред Административния съд - Пазарджик, настоящият касатор е оспорил отказ на началника на ОСЗ гр. Велинград да му издаде исканите скици за поземлените имоти, предмет на нот. акт № 138/1998 г. От доказателствата по делото, който е обсъдил, съдът е приел за установено, че жалбоподателят е придобил собствеността върху поземлени имоти, означени като "ливади", в м. "Орлино" в землището на с. Сърница, подробно описани - нот. актове № 152, 153 и 154 от 1995 г., с които е изповядана покупко-продажбата на същите. Въз основа на цитираните нот. актове е издаден последващ констативен нот. акт № 138/1998 г., в който имотите са описани по КВС, действала към посочения момент - като имот № 170001 с площ от 20.58 дка представляващ парцел 1 от масив 170 и имот № 170007 с площ от 5.91 дка - парцел 7 от масив 170 и двата по характер "ливади". За процесната местност и други на основание влязла в сила заповед по чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ на министъра на земеделието № РД-46-1257/1999 г., ДВ, бр. 95/1999 г. картата и регистъра на възстановена собственост за землището на с. Сърница е преработена изцяло. Понастоящем е приета нова КВС. От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, което не е било оспорено от страните и е възприето от съда, се установява, че имотите по нот. акт № 138/1998 г. вече не съществуват в същия вид и номерация по сега действащата КВС. Имот № 170001 е идентичен с имоти № № 10002, 170003, 000186 и част от имот № 000180. Имот № 170007 е идентичен с част от имот № 000184, и част от имот № 000191, с посочени размери. По отношение новоозначените имоти № 170002 и № 170003 по действащата КВС претенции за собственост имот заинтересованите страни - физически лица. При тези данни, съдът е приел, че оспореният отказ е законосъобразен като краен правен резултат, тъй като имотите, предмет на нот. акт № 138/1998 г., с който жалбоподателят се легитимира като собственик, са засегнати от преработката на КВС, същите не съществуват по новата КВС, и липсва пълна идентичност между тях, така както са означени по преработената и новата КВС. Исканите скици по своята същност представляват точно копие от КВС и следва да отразяват актуалното състояние на имота, за който са издадени, съответно, за да бъдат издадени, имотът следва да съществува/да е нанесен в КВС. В случая, имотите, за които се претендира издаване на скици, не са отразени в действаща КВС, не са идентични с тези по документа за собственост. Посоченото налага първо промяна на КВС и едва след това издаване на скици за имотите. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е взел предвид всички данни по делото. Обсъдени са всички събрани доказателства, като фактите по спора правилно са установени. Безспорно е, че по силата на стабилизиран акт на министъра на земеделието е преработена КВС на с. Сърница. Безспорно е установено, че преработката е засегнала и имотите, за които жалбоподателят е представил доказателства, легитимиращи го като собственик. Също така безспорно е установено, че липсва пълен идентитет между описаните в документите му за собственост имоти и тези, които са отразени в новосъздадената КВС. Нещо повече за част от имотите по новата КВС е установено, че съществуват претенции за собственост и от други лица. При това положение напълно законосъобразно административният орган и съдът са приели, че не могат да бъдат издадени исканите скици, които не могат да отразят действителното състояние на имотите по КВС. Съдът правилно е приложил нормата на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 49 от 05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановена собственост. Неоснователно е и възражението, че съдът не се е съобразил с обстоятелството, че по делото няма доказателства за право на собственост на община Велинград и на ДЛ "Селище" по отношение имоти по новата КВС, на които жалбоподателят се легитимира като собственик. В настоящото производство съдът не може да се произнася по спорове за материално право. Ако такива съществуват следва да бъдат решени по общия исков ред, поради което съдът няма задължение за обсъжда подобни данни, тъй като същите са неотносими към спора, предмет на производството. Възражението е неоснователно. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,