Решение № 28 от 20.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 4767/2007 г.

Решение № 28 от 20.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 4767/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218и от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от председателя на Църковното настоятелство при Храм "С. Н." - С., като представляващ църквата-местно поделение на Българската православна църква-Българска патриаршия, против решение от 14.05.2007 г. по гр. д. № 1139/2006 г. на Софийски окръжен съд, с която след като е отменено решение от 02.12.2004 г. по гр. д. № 62/2003 г. на Софийски районен съд и е отхвърлен предявения от Храм "С. Н." - [населено място], срещу Община - С. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за ревандикация на недвижим имот в [населено място]. В касационната жалба се поддържа, че неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Представя писмени бележки. Ответникът Община - С. оспорва касационната жалба като неоснователна. Представя писмени бележки. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Въззивният съд след като е отменил първоинстанционното решение е отхвърлил предявения от Храм "С. Н." - [населено място], срещу Община - С. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за ревандикация на дворно място с площ 1400 кв. м., съставляващо УПИ IV-2836- "За Културен дом" в кв. 375 по плана на [населено място], заедно с построената в него триетажна жилищна сграда. Въззивният съд е приел за недоказана активната материалноправна легитимация по предявения ревандикационен иск. Приел е, че ищецът е притежавал правото на собственост върху имот пл. № 2273-"Църковен двор" по плана на [населено място] от 1916 г., но това право е било изгубено през 1955 г., когато по силата на отчуждаване правото на собственост е придобито от държавата. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ в първоначалната му редакция - преди изменението в. "Изв.", бр. 54/56 г., недвижимите имоти, отредени съгласно улично-регулационните планове за мероприятия на народните съвети, другите държавни учреждения и предприятия, кооперациите и политическите и обществени организации, ..., се считат отчуждени по силата на самата регулация. Меродавни за определяне предназначението на имота са отбелязванията върху самия план. В разглеждания случай в плана от 1955 г. е отбелязано предназначение - за Културен дом. Държавният характер на имота се потвърждава и от съставения акт за държавна собственост. От твърденията на ищците за построяването на сградата в изпълнение на договора им от 1954 г. и от посочената в акта за общинска собственост година на построяване на триетажната сграда за Културен дом, може да се приеме, че завземането на имота е настъпило по време на действието на първоначалната редакция на посочената законова разпоредба. При данните по делото правилно въззивният съд е приел, че намира приложение разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ, в първоначалната му редакция - преди изменението в. "Изв.", бр. 54/56 г. и че се касае до отчуждаване, настъпило по силата на закона. Отчужденият имот е станал държавна собственост, поради което издаденият след отчуждаването акт за собственост по обстоятелствена проверка е легитимирал ищеца единствено като правоимащо лице да получи обезщетение за отчуждения имот. Обстоятелството, че през 1954 г. ищецът е сключил договор, с който е предоставил на политическа организация ползването на имота и едноетажната сграда, която ще се построи, срещу задължение за построяването на сградата, е ирелевантно за спора, предвид отчуждаването на имота и изграждането на сградата за реализиране на мероприятието, за което е отчужден имота. Няма твърдения и данни за отмяна на отчуждаването, поради което доводите на касатора, че извършеното отчуждаване не се е отразило на собствеността върху имота, са неоснователни. Имотът е отчужден по благоустройствен закон и отчуждаването му не е отменено, поради което правилно с въззивното решение е отхвърлен предявения ревандикационен иск. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение