Решение № 5931 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12233/2017 г.

Решение № 5931 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12233/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С. срещу решение № 133 от 21.07.2017 г., постановено по адм. дело № 113/2017 г. по описа на Административен съд - С.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на заповед за налагане на санкция № РД-09-307 от 8.03.2017 г. Решението на първоинстанционния съд се оспорва и в частта за присъдените разноски, за които се твърди, че са прекомерни, предвид обжалваемия интерес. П. се и разноски за касационна инстанция. Ответникът - "Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ - Д. Г. В." ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С., чрез адвокат Димова, моли решението да бъде оставено в сила и прави искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. С оспореното решение Административен съд - С. е отменил заповед за налагане на санкция № РД-09-307 от 8.03.2017 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С., с която на "Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ - Д. Г. В." ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 50 лв. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата касационна инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране. При преценката на оспорения съдебен акт с оглед на релевираните касационни основания настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема следното: В издадения въз основа на заповед № РД-09-666 от 24.10.2016 г. на Директора на РЗОК гр. С. протокол за извършена проверка № РД-13-01-65 от 10.11.2016 г. се съдържат констатации за постъпилата от задължително здравноосигуреното лице (ЗЗОЛ) С. Г. С. жалба вх. № 94-00-45 от 17.10.2016 г., както и че в здравноосигурителната книжка на цитираното лице са вписани данни на д-р Г. В. - имена, адрес на практиката и дата на регистрация 30.12.2002 г. След това в тази книжка са вписани данни на д-р Р. С. от 17.06.2015 г., а към 30.12.2015 г. в здравноосигурителната книжка на С. Г. С. няма попълнени данни на д-р Г. В.. Посочено е също така, че от персоналната справка по ЕГН в "Интегрирана информационна система за НЗОК в България", която показва месечното движение на здравноосигурените лица на д-р Г. В. за периода 30.12.2015 г. до 30.09.2016 г., ЗЗОЛ С. Г. С. фигурира в пациентската й листа с регистрационен статус - постоянна регистрация от 30.12.2015 г. Следва коментар на недостатъците на попълнената и подписана регистрационна форма от формална страна, като абзацът завършва със съждението, че установяването на действителността на подписа на ЗЗОЛ, поставен под регистрационната форма за постоянен избор на общопрактикуващ лекар, не е в правомощията на НЗОК/РЗОК. В раздела "Описание на констатираните нарушения по договор с ИМП/ИДП" са посочени текстовете на чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 ЗЗО; чл. 122, ал. 3 от НРД за медицинските дейности 2015 г. във връзка с чл. 4 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. В доклад вх. № 93-02-670 от 25.11.2016 г., изготвилия протокола контрольор в РЗОК гр. С. изрично е посочил, че е констатирал нарушения на установения ред за работа с първични медицински документи и позовавайки се на цитираната в протокола нормативна уредба е предложил санкция в размер на 50 лв., но за това нарушение. В заповед за налагане на санкция № РД-09-307 от 8.03.2017 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С. е прието, че от "Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ - Д. Г. В." ЕООД е извършено нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, изразяващо се в нарушение на правото на свободния избор на общопрактикуващ лекар на ЗЗОЛ С. Г. С. Т. извод от съдържанието на протокола за проверка обаче не може да бъде направен. В процесната заповед Директорът на Районна здравноосигурителна каса гр. С. изрично е посочил, че нарушението е описано в т. 1 от протокол за извършена проверка № РД-13-01-65 от 10.11.2016 г. Съгласно чл. 74, ал. 3 ЗЗО при установяване на нарушение по чл. 73, ал. 1 съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 съставя и подписва протокол, в който описва установените факти. В чл. 14, ал. 1 от Инструкция № РД-16-6 от 22.02.2010 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване се съдържа задължителния реквизит на констативния протокол, чийто образец е приложение № 1 към Инструкцията. В чл. 14, ал. 1, т. 4 от последната изрично е посочено, че констативният протокол трябва да съдържа описание на констатираните нарушения при изпълнение на договора с ИМП и/или ИДП. От съдържанието на нормите на чл. 74, ал. 3, 4 и 5 ЗЗО се налага изводът, че директорът на РЗОК издава заповед за налагане на санкция въз основа установените от съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 ЗЗО и отразени в протокола по чл. 74, ал. 3 ЗЗО факти. Като е приел в заповедта за налагане на санкции, че е извършено нарушение, което не е отразено в протокола от 10.11.2016 г., административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това е така, тъй като липсата на съответствие на допуснатото нарушение в констативния протокол и в заповедта за налагане на санкции пряко рефлектира върху правото на защита на изпълнителя на медицинска помощ. В случая на последния с протокола е вменено за извършено едно нарушение, а със заповедта е санкциониран за друго нарушение. Констатациите, съдържащи се в протокола за извършена проверка не доказват приетите за извършени в заповедта за налагане на санкции нарушения. Допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила е самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Стигайки до извода за незаконосъобразност на оспорения административен акт, макар и по други съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да бъде оставено в сила. Що се касае до оспорването на решението, в частта му за размера на присъдените разноски, то следва да бъде разгледано от Административен съд - С. по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, като искане за изменение на решението в частта му за разноските, каквото искане не е правено пред този съд. Претенцията на ответника по касация е за присъждане на разноски в размер на 300 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 4.04.2018 г. Същата отговаря на минималния размер по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и се дължи на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Предвид изхода по спора разноски в полза на касационния жалбоподател не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, и чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,