Решение № 6589 от 16.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12125/2013 г.

Решение № 6589 от 16.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12125/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), чрез процесуален представител, против решение № 3692/30.05.2013 г., постановено по адм. дело № 1954/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). По делото са представени и касационни жалби от Биляна Антимова Якова, чрез процесуален представител, против горепосоченото решение, както и срещу решение № 3748/3.06.2013 г., по адм. дело № 1954/2012 г. за поправка на очевидна фактическа грешка. В касационната жалба на Изпълнителния директор на НАП са изложени доводи за необоснованост на процесното решение, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба на Якова е посочено, че АССГ неправилно е разделил на основание чл. 210, ал. 1 от ГПК производството по адм. дело № 1954/2012 г. и е постановил образуване на отделно производство по предявения от нея иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, тъй като съобразно разпоредбите на ГПК и АПК по един и същи спор се образува едно дело. Другата касационна жалба на Якова е във връзка с решение № 3748/3.06.2013 г., с което АССГ е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка като е посочил, че в диспозитива на решение № 3692/30.05.2012 г. следва неправилното фамилно име на жалбоподателката "Якова", да се чете "Янкова". Претендират се разноски за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата от Изпълнителния директор на НАП е неоснователна, а по отношение на касационната жалба на Якова във връзка с поправката на очевидната фактическа грешка дава заключение, че същата следва да се поправи от първоинстанционния съд. Върховният административен съд, Пето отделение (ВАС) при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от активно легитимирани страни в срока по чл. 211 от АПК и са процесуално допустими. С обжалваното решение № 3692/30.05.2013 г. АССГ отменя по жалба на Биляна Якова заповед № 7/12.01.2012 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП като приема, че не са налице основанията за прекратяване на служебно правоотношение по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл по отношение на длъжността "младши експерт", сектор "Административно обслужване и деловодство", отдел "Логистика" при ТД на НАП - Варна. За да стигне до този правен резултат съдът е приел, че са допуснати процесуални нарушения във връзка с изготвянето на атестационния формуляр съгласно изискванията, регламентирани в Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА - отм.), както и че на служителката не й е била връчена длъжностна характеристика за заеманата от нея позиция, поради което е счел, че не са налице основанията по чл. 107, ал. 2 от ЗДСЛ и е отменил процесната заповед. По отношение на искането на Якова за постановяване от съда на поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение, вписано в служебната й книжка, АССГ го е оставил без разглеждане и е прекратил производството в тази му част, тъй като вписването се извършва по силата на ЗДСл след отмяната на оспорения административен акт. Якова е предявила и иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, по който АССГ е разделил производството по делото и го е изпратил на председателя на АССГ за образуване на отделно дело. Във връзка с подадените касационни жалби от Биляна Якова настоящата инстанция намира следното: В касационната си жалба срещу решение № 3748/3.06.2013 г. за поправка на очевидна фактическа грешка Якова е посочила, че АССГ неправилно е поправил името й, тъй като от всички документи по делото е видно, че служителката носи фамилното име Якова, а не Янкова, както и че в диспозитива му е сгрешена датата на решение № 3692 по адм. дело № 1954/2012 г. и следва да се чете като постановено на 30.05.2013 г., а не както е посочено на 30.05.2012 г. С оглед представените документи и извършената служебна проверка настоящият състав счита, че решение № 3748/3.06.2013 г. на АССГ следва да бъде отменено, тъй като в диспозитива му е допусната грешка по отношение на изписване на името на Якова, както и годината на постановяване на решение № 3692/30.05.2013 г., поради което касационната жалба се явява основателна. Във втората касационна жалба срещу решение № 3962/30.05.2013 г. Якова твърди, че АССГ неправилно е разделил делото и е образувано ново такова по предявения иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Доводите на касатора са, че според разпоредбите на ГПК и АПК по един и същи спор се образува едно дело. С жалбата за отмяна на оспорената заповед е съединен и иск за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на десет заплати. Съгласно посочената разпоредба, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената такава към момента на признаване на уволнението за незаконно или неявяването за заемане на службата. Следователно предпоставката, обуславяща приложимостта на посочения текст е наличието на влязло в сила съдебно решение, с което се отменя заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Съдебното решение на АССГ подлежи на касационно оспорване, поради което с постановяването му не може да се счита, че е налице предпоставката по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, което е наложило искът да бъде отделен и разгледан в отделно производство, след влизане в сила на окончателно съдебно решение по спора относно законосъобразността на заповед № 7 от 12.01.2012 г. на Изпълнителния директор на НАП. Искът за обезщетението е предявен преждевременно, поради което правилно АССГ го е разделил в отделно производство. В касационната жалба от Изпълнителния директор на НАП е посочено, че първоинстанционният съд неправилно е стигнал до извода, че не са спазени изискванията за атестиране на държавния служител съгласно НУРАСДА (отм.). АССГ при тълкуване и прилагане на закона е направил заключението, че оспорената заповед следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните норми, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл (изм.) предвижда ежегодна оценка на изпълнението на длъжността на държавните служители по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности, при спазване на предвидената в НУРАСДА (отм.) процедура. Правилно АССГ приема, че в случая изискванията на наредбата не са изпълнени, тъй като в противоречие с нормата на чл. 12, ал. 4 от същата в работния план не са посочени конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето цели, както и изисквания към изпълнението, които служителят следва да реализира през периода на оценяване. Съставеният работен план не съответства на разпоредбите на НУРАСДА (отм.). В нарушение на нормата целите не са формулирани конкретно, а посочените изисквания/критерии за изпълнението, описани във формуляра фактически поставят отделни задачи за изпълнение от служителя. В представения формуляр за оценка не е посочен и начинът за доказване на изпълнението Описаните нарушения са съществени, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, опорочава следващите етапи от процедурата по атестиране - не е възможна преценка на постигане на целите на междинната среща, както и на заключителната. От представения формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността няма данни за изпълнение на чл. 13, ал. 1 от НУРАСДА (отм.), а именно не става ясно кога е проведена междинната среща, тъй като липсва поставена дата. Съгласно посочената разпоредба междинната среща между оценяващия ръководител и оценявания се провежда в периода от 1 юни до 15 юли на съответната календарна година или в 7-дневен срок от завръщането на служителя ако е отсъствал. Оценяващият ръководител е посочил, че Якова притежава умения да събира и обработва необходимата информация, но изпълнява частично поставените задачи. Формулярът обаче не е подписан от Якова, което е съществено нарушение на процедурата, поради което правилно АССГ е посочил, че това ограничава възможността на съда да извърши проверка дали са спазени изискванията на чл. 13, ал. 1 от НУРАСДА (отм.). Съгласно чл. 14, ал. 1 от НУРАСДА (отм.) в периода от 1 до 30 ноември се провежда заключителна среща. Във формуляра Якова е посочила, че такава среща не е била проведена като графите са били попълнени предварително от оценяващия ръководител. Същото е потвърдено и в дадените пред съда обяснения на 18.09.2012 г. от оценяващия ръководител - Галина Стоянова, която посочва, че представя готови формуляри при провеждане на срещата. Това е съществено нарушение на чл. 14, ал. 3 от наредбата, в който е посочено, че след приключване на заключителната среща се попълват съответните раздели във формуляра за оценка. Констатираните и посочени по-горе нарушения при съставянето на работния план се отразяват и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 2 от НУРАСДА (отм.), първият от които е степента на постигане на целите в работния план, както и показаните компетентности, необходими за ефективното изпълнение на заеманата длъжност. Освен това в нарушение на чл. 25, ал. 1 от НУРАСДА (отм.) оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а е заменена с декларативни изводи за това, че служителят работи под възможностите си, не се справя със задачите, не проявява толерантност и конструктивност, създава конфликти и не поддържа добри отношения с колегите си. Посочените нарушения на изискванията на НУРАСДА (отм.) са съществени, тъй като опорочават изготвената обща оценка, която не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства - същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните от служителя професионални компетентности за периода на оценяване, а съдържа общи фрази и констатации за изпълнение под възможностите на служителя и нарушения на служебните задължения, които не се включват в целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРАСДА (отм.), свързани с установяване равнището на професионалната квалификация на служителя; подобряване дейността на съответната администрация чрез ефективно управление на изпълнението на ниво администрация, структурно звено и отделен служител по отношение на постигането на целите, изпълнението на задълженията и развиването на личната компетентност; справедливо възнаграждаване на служителите според техните способности и принос към дейността на администрацията; определяне на нуждите от развитие на всеки служител и подобряване на професионалната му компетентност; подобряване на работните взаимоотношения, включително между ръководители и подчинени, както и на работата в екип. АССГ правилно е приел, че на Якова не е била връчена длъжностна характеристика след преназначаването за заеманата от нея нова длъжност, в която да се конкретизират нейните преки задължения, основната цел на длъжността и области на дейност. Поради тази причина обвързването на годишната оценка с изпълнението на длъжността е неаргументирано, тъй като служителката няма поставени индивидуални задачи и конкретен срок за изпълнение. Ето защо като достига до извод, че получената от Якова обща оценка е съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, поради което органът по назначаването не може да обоснове прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл и на това основание отменя оспорената заповед, АССГ постановява съдебен акт в съответствие с нормативната уредба. По делото е направено искане от процесуалния представител на Биляна Якова за присъждане на разноски за двете инстанции. Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание по делото. Пред настоящата инстанция не е представен такъв, както и няма доказателства за заплатени от Якова разноски за адвокат, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение