Решение № 9875 от 4.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на правосъдието, подадена чрез пълномощника гл. юрк. Борисова, против Решение 2362/30.11.2021 г. по адм. д. 1671/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед СД-06-5/15.04.2021 г. на Министъра на правосъдието и е осъдено Министерството на правосъдието да заплати на С. Жекова съдебни разноски в размер на общо 2050 лв. Касаторът поддържа доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е разгледал и решил правен въпрос, който вече е решен с влязло в сила съдебно решение 724/13.04.2020 г., по адм. дело 3373/2019 г. по описа на Административен съд-Пловдив. Съдебният акт съдържа противоречиви изводи. Неправилни са изводите на съда, че производството, при което е издадена оспорената заповед не е редовно образувано. По отношение на съответствието на оспорения административен акт с материалния закон, съдът е направил неправилни правни изводи. Твърди се, че Министърът на правосъдието е спазил принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Моли да се отмени съдебното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендира присъждане на направените разноски и прави възражение за прекомерност. Ответната страна - С. Жекова, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез пълномощника адв. Стефанов поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че доводитте на касатора не опровергават нито един от убедителните и изчерпателни мотиви на оспореното съдебно решение и не взимат никакво отношение спрямо констатациите на първоинстанционния съд. Според ответнцата обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по адм. дело 3373/2019 г. на Административен съд - Пловдив засягат единствено незаконосъобразността на предходната Заповед ЛС-04-498/29.08.2018 г., поради което не е налице пререшен правен въпрос, каквито твърдения са наведени в касационната жалба. Посочва се, че задължението по чл. 658, ал. 1, т. 5 от ТЗ е извънпроцесуално, докато непредставянето на документи на съда е процесуален факт и не може да обоснове нарушение на посочената разпоредба. Изтъква, че единственият мотив в тази връзка в решение 1228 от 01.02.2021 г. по адм. д. 6862/2020 г., VІ отд. на ВАС, за наличие на посоченото нарушение е неизключването от активите на масата на несъстоятелността, по които има влезли в сила постановления за възлагане, което обстоятелство в първоинстанционното производство е опровергано, предвид доказателствата по делото, от които се установява, че възлагателните постановления не са влезли в сила. Иска оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за основателност на касационното оспорване. Административният съд поради неправилен анализ на събраните по делото доказателства е направил и неправилен извод, че жалбоподателката не е извършила нарушение на чл. 658, ал. 1, т. 5 от ТЗ и на чл. 660, ал. 1, вр. с чл. 658, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ТЗ, водещо до изключването ѝ от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици. Счита, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на процесната заповед като от една страна жалбоподателката е осъществила в пълен обем правото си на защита предвид обстоятелствата, че същата е правоспособен юрист и е имала процесуална възможност да изложи всички доводи и възражения, както и да ангажира и да поиска събирането на доказателства във връзка с тях в хода на съдебното производство, а от друга страна от органа няма сторени пропуски на административнопроизводствените правила, вкл. и по чл. 6 от АПК, поради което не се обосновава друг правен резултат освен приетия от органа с процесната заповед. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че заповедта за изключване на лицето от списъка на синдиците е незаконосъобразна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че С. Жекова е включена в списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по Търговския закон, утвърден със заповед след изпит за придобиване на квалификация синдик ЛС-04-72/21.02.2006 г. на Министъра на правосъдието. В Министерството на правосъдието е постъпило сигнално писмо от Райфайзенбанк България ЕАД с вх.номер от 30.05.2017 г., в което е поставено искане за проверка на дейността на С. Жекова в качеството й на постоянен синдик по т.д. 105/2016 г. на Окръжен съд - Плевен относно открито производство по несъстоятелност на Тома Строй ЕООД. Във вр. с писмото и на основание чл. 372, ал. 1 т. 9 от ЗСВ във вр. с чл. 23, ал. 1 от Наредба 3/27.06.2005 г., Министърът на правосъдието издал Заповед ИЗСВ-01-177/14.06.2017 г. за проверка на дейността на синдика С. Жекова по т.д. 105/2016 г. на Окръжен съд - Плевен. Проверката е възложена на инспектор в Инспектората на Министъра на правосъдието. Изготвен е доклад относно извършената проверка с вх.номер в Министерството на правосъдието от 12.03.2018 г. докладът и сигналното писмо на Райфайзенбанк България ЕАД са съобщени на Жекова, която е представила писмено становище с вх.номер от 03.04.2018 г. и писмен отговор с приложени доказателства. Преписката съдържа и доклад на инспектор в Инспектората на министъра на правосъдието с вх.номер в Министерството на правосъдието от 03.08.2018 г., в който е отразено, че с резолюция от 13.03.2018 г. на заместник-министъра на правосъдието е указано да се изключи синдик С. Жекова от списъка на синдиците, утвърден от министъра на правосъдието. Жекова е осъществявала дейност като постоянен синдик по т.д. 105/2016 г. на Окръжен съд - Плевен за периода от 07.10.2016 г. до 13.06.2017 г. Със Заповед ЛС-04-498/29.08.2018 г. на Министъра на правосъдието С. Жекова е изключена от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по Търговския закон. В заповедта от 29.08.2018 г. са посочени три нарушения: нарушение на чл. 23, ал. 2 от Наредба З от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците; нарушение на чл. 660, ал. 1 ТЗ не е положена грижата на добрия търговец от страна на синдика и нарушение на чл. 658, ал. 1 т. 5 от ТЗ. При отмяна на заповедта преписката не е върната на административния орган, предвид характера на производството, което е инициирано служебно. Изготвена е докладна записка до Министъра на правосъдието с вх.номер от 13.04.2021 г. към която липсва препратка в процесната заповед. Към докладната са приложени преписка вх.рег. 94-С-358/18 г. и проект на заповед по чл. 655, ал. 3 от ТЗ. За докладната записка жалбоподателката не е осведомена. В заповедта е направено позоваване на Решение 724/13.04.2020 г. по адм. д. 3373/2019 г. на АС-Пловдив, оставено в сила с Решение 1228/01.02.2021 г. на ВАС, постановено по адм. д. 6862/2020 г. Посочените в обстоятелствената част на заповедта данни са от 2017 г. и от 2018 г. Издадена е оспорената Заповед СД-06-5/15.04.2021 г. на Министъра на правосъдието. При направена първоиснтанционния съд съпоставка между съдържанието на отменената Заповед ЛС-04-498/29.08.2018 г. и процесната Заповед СД-06-5/15.04.2021 г. на Министъра на правосъдието съдът е констатирал идентичност по отношение нарушението на чл. 658, ал. 1 т. 5 от ТЗ и разлика относно другите две нарушения по отменената заповед и нарушението по оспорената заповед - на чл. 660, ал. 1 вр. с чл. 658, ал. 1 т. 5 вр. с чл. 658, ал. 2 ТЗ. След извършен анализ на посочените данни съдът е обосновавал извод за второ административно производство спрямо Жекова, което макар административният орган да е обвързал с преписката от първото, е самостоятелно и съответно изисква спазване на процесуалните правила, регламентирани както в Наредба 3/27.06.2005 г., така и тези от АПК, вкл. съобразяване с основните принципи от Глава втора на Кодекса, гарантиращи законосъобразност във всяко административно правоотношение. Посочено е, че макар представената преписка да съдържа Докладна записка от 13.04.2021г. за същата жалбоподателката не е осведомена и обстоятелствената част от заповедта не съдържа препратка към същата, предвид възможността административен акт да бъде мотивиран с относими към издаването му документи и актове, след като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях /ТР 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС/. Контролът върху дейността на синдика по см. на чл. 23, ал. 1 от Наредба 3/2005 г. се осъществява по реда на ал. 2 от същата разпоредба, гарантираща възможност на проверяваното лице да изложи съображения в отговор. В случая отсъства както заповед за осъществяване на проверка спрямо дейността на синдика, с която се образува конкретното производство - второ, но самостоятелно, тъй като при отмяна на първата заповед преписката не е върната на органа, така и предоставяне на възможност проверяваното лице да изрази становище, респективно да представи отговор с доказателства. Съдът е достигнал до извод, че административното производство, при което е издадена оспорената заповед, не е редовно образувано, като пропускът би могъл да бъде квалифициран за несъществен в хипотеза на отсъствие на нови изводи за нарушения, спрямо установените при първото производство, какъвто не е процесния случай. Отсъствието на редовно образувано производство е формално нарушение единствено в посочената хипотеза - когато в самостоятелното второ производство органът не е приел нови изводи за нарушения по отношение на приетите в първото производство, при идентична фактическа установеност. При конкретните данни не е налице и предоставяне на възможност на проверяваното лице да представи отговор по констатациите на органа - съществено нарушение на чл. 23, ал. 2 от Наредба 3/2005 г. и чл. 34, ал. 3 АПК. Допуснато е и нарушение на чл. 35 АПК, задължаващ административният орган да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, ведно с обсъждане на обяснение и/или възражение на проверяваното лице. Административният акт би бил мотивиран само при спазване на посоченото задължение, тъй като при обсъждане на отговор от проверяваното лице е дължимо обосноваване на изводи за отхвърляне на възраженията, при което се разкрива волеизявлението на административния орган, основаващо са на съпоставка между приети за установени факти и становището на заинтересованото лице. Тоест, според обстоятелствената част на оспорената заповед - не е осигурено гарантираното от АПК и приложимата наредба право на участие и защита на проверяваното лице, вкл. отсъства обсъждане на направени възражения в предходното /първо/ административно производство и следователно е налице нарушение на императивните изисквания на АПК - чл. 34, ал. 3, чл. 35 и чл. 36, ал. 1, ал. 3 и, ал. 4 от АПК. Правилата за провеждане на административно производство, установени в АПК са приложими и за конкретното, независимо от специалните текстове на Наредба 3/2005 г. /чл. 23, ал. 2/, които повтарят изискването на чл. 34, ал. 3 АПК. Цитираните норми представят проявление на основните принципи на административния процес за истинност, служебно начало и самостоятелност - чл. 7, чл. 9 и чл. 10 АПК. В мотивите на оспореното съдебно решение е посочено, че зачитането и гарантирането на правото на защита във всяко производство, което се открива срещу определено лице и което може да завърши с увреждащ акт, е основен принцип на правото на Съюза и е изрично обсъдено в практиката на Съда на ЕС. Този принцип изисква адресатите на актове, които засягат осезаемо интересите им, да имат възможност да представят надлежно становището си по повод на обстоятелствата, сочени срещу тях и лежащи в основата на спорното решение. Административният орган дължи спазване както на общите правила на АПК, така и на чл. 41 от Хартата за основните права на Европейския съюз във вр. с чл. 60. Според първата инстанция отреченото в случая право на участие на проверяваното лице в административното производство, приключило с изключване от списъка на синдиците - мярка с краен интензитет на въздействие върху адресата на акта, съдът приема за съществено нарушение на административнопроизводствените правила - самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Административен съд - Пловдив е приел, че жалбата срещу заповед СД-06-2/10.03.2021 г. на министъра на правосъдието е допустима като подадена срещу индивидуален административен акт, засягащ по негативен начин законните права и интереси на ответницата по касация и обуславящ активната й легитимация да оспори акта. Поради това жалбата срещу оспорения административен акт правилно е приета от първоинстанционния съд за допустима. Настоящият състав споделя извода на съда, че при издаване на процесната заповед са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила (според решаващия съд по отношение на нарушението на чл. 660, ал. 1 във вр. с чл. 658, ал. 1 т. 5 и чл. 658, ал. 2 отТЗ), накърняващи в съществена степен правото на защита на ответницата по касация и водещи до незаконосъобразност на акта. Като правилен и обоснован следва да бъде споделен и извода на съда, че производството по издаване на процесната заповед има самостоятелен характер, доколкото в същото са релевирани нарушения на разпоредбите на чл. 660, ал. 1 във вр. с чл. 658, ал. 1 т. 5 и чл. 658, ал. 2 от ТЗ, които не са предмет на отменената Заповед ЛС-04-498/29.08.2018 г. на Министъра на правосъдието. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба 3/27.06.2005 г., министърът на правосъдието упражнява контрол върху дейността на синдиците, като по писмена молба на заинтересувано лице или служебно извършва проверка на действията на синдика по конкретното производство. Съгласно чл. 23, ал. 2 препис от молбата и приложенията към нея се изпращат на синдика в 14-дневен срок от постъпването им в Министерството на правосъдието. Синдикът дава писмен отговор и ангажира доказателства в 14-дневен срок от съобщението. Цитираната процедура не е спазена в процесния случай, видно от доказателствата по делото. Налице е нарушение на чл. 26 от АПК, съгласно който за започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Ако срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба(изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) съобщаването за започване на производството се извършва по реда на чл. 18а. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от АПК, с подаването на искането за започване или за участие в производството или с получаване на уведомлението по чл. 26 заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации стават страни в производството по издаване на индивидуалния административен акт. От доказателствата в административната преписка по делото не се установява жалбоподателката, настояща ответница по касация, да е била надлежно уведомена за образуваното административно производство по издаване на процесната заповед за изключването й от списъка на синдиците от самото му начало, нито в последващ момент в хода на това производство, до издаване на заповедта. В резултат на това не е могла своевременно и адекватно да реализира правото си на защита в административното производство, като се запознае с доказателствата, вземе отношение по случая, представи доказателства и направи възражения. Нарушението е съществено, тъй като недопускането му би могло да доведе до издаване на административен акт със съдържание различно от процесния. Допуснато е и нарушение по чл. 35 от АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Не са спазени изискванията по чл. 36, ал. 1-3 от АПК, според която доказателствата се събират служебно от административния орган, като страните му оказват съдействие и всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган. Излагането на доводи при реализирането на правото си на защита от жалбоподателя и събирането на релевантните доказателства в хода на съдебното производство не може да елиминира задължението на административния орган за изпълнение на административнопроизводствените правила, вменено му от закона По отношение на нарушението на чл. 658, ал. 1 т. 5 от ТЗ: Съгласно посочената разпоредба синдикът има правомощия да издирва и уточнява имуществото на длъжника. В оспорената заповед е посочено, че синдик Жекова е поискала от съда разрешение за продажба по реда на чл. 717 и сл. от ТЗ, но не е приложила необходимите документи, свързани с установяване на собствеността на имуществото на длъжника. Към отговор на синдик Жекова няма приложени документи за собственост, относно масата на несъстоятелността на длъжника "Тома строй" ЕООД, гр. Плевен. С Доклад вх. 5891/10.05.2017 г. до ОС-Плевен, синдик Жекова е поискала от съда разрешение за продажба по реда на чл. 717 и сл. ТЗ, но не е приложила необходимите документи, свързани с установяване на собствеността на имуществото на длъжника. Стабилизирането на решенията на СК е обективирано в Определение 543 от 05.07.2017 г., с което е отменено като незаконосъобразно решението по т. 2 от СК от 24.04.2017 г. в частта му, с която обема на МН се свежда до недвижимите и движимите вещи, включени в договора за покупко-продажба на търговско предприятие от 16.04.2014 г., сключен между Геострой ГД ЕООД и Тома Строй ЕООД. С изготвения доклад синдикът е представила непълна и неточна информация на съда, като не е изследвала правния статут на всяка една вещ, която е включила в искането си за разрешение за осребряване. При така заявено искане за разрешение за продажба, каквато е била разрешена, са щели да настъпят съществени вреди както на МН, така и на длъжника, и на всички кредитори, вкл. е щяло да се увреди и трето лице - купувач на чуждо имущество, тъй като след разпределение на получените от продажбата пари, той не би могъл да се удовлетвори чрез регрес относно стойността на имотите, на които не е станал собственик. С поведението си - бездействие, синдикът е застрашила интересите на кредиторите и длъжника, което е самостоятелно основание синдикът да бъде освободен. тъй като е достатъчно с поведението си да застрашава интересите на някоя от страните в производството по несъстоятелност, но не и прякото им увреждане. По отношение на наведените в касационната жалба възражения за препрешаване от съда на възпрос, който вече е решен със сила на пресъдено нещо с влязло в сила съдебно решение, следва да се посочи, че влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т.е. необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т.е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на присъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това за което и тези, спрямо които властническия държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие. Индивидуализиращите елементи на това, за което и на тези, за които решението има действие са страни, основание, предмет - чл. 177, ал. 1 АПК във вр. с чл. 298, ал. 1 ГПК. Следователно, когато законодателят казва в разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК влязъл в сила акт на съд, той има предвид административният акт да не противоречи на решението на съда по спорния предмет, по правните последици, обективирани в неговия диспозитив. Мотивите на влязлото в сила съдебно решение не се ползват със сила на пресъдено нещо. Съдът е обсъдил релевантните към правния спор доказателства, включително представените от жалбоподателката с писмена молба от 20.09.2021 г. нови доказателства и обстоятелства. В тази връзка в оспореното съдебно решение са цитирани и съобразени определение 395/12.04.2018 г. по т.д. 105/2016 г. на Окръжен съд - Плевен и определение 11 от 06.02.2018 г. по ч.т.д. 14 от 2018 г. на Апелативен съд Велико Търново, в които е посочено, че възлагателните постановления, предвид датите на влизането им в сила и последващо вписване са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността - по силата на вписаната по-рано обща възбрана. Райфайзенбанк България ЕАД не е имала и няма право да провежда индивидуално принудително изпълнение по ГПК срещу активите на Тома Строй ЕООД и чл. 638, ал. 1 и чл. 710-715 ТЗ са непреодолима правна пречка за това. Разрешението по чл. 638, ал. 3 ТЗ - представляващо единственото основание на Райфайзенбанк България ЕАД за провеждането на индивидуално принудително изпълнение, има действие до постановяването на решението по чл. 710 ТЗ. Имотите на Тома Строй ЕООД, спрямо които Банката провежда незаконосъобразно индивидуално принудително изпълнение по ГПК "попадат в масата на несъстоятелността" по смисъла на чл. 614 ТЗ, поради което удовлетворяването от тяхната стойност на кредиторите на длъжника - техен собственик, независимо дали са обезпечени или хирографирани, следва да бъде извършено в производството по несъстоятелност, а не по реда на индивидуалното принудително изпълнение. В определение 395/12.04.2018 г. на Окръжен съд Плевен е цитирано е решение 143 от 09.08.2016 г. по гр. д. 195/2016 г., Г. К., І Г. О. на ВКС. Органът не е обследвал обстоятелствата, относно датите на влизане в сила на отделните постановления за възлагане и по какъв начин издаването им е рефлектирало върху статута на имотите/вещите, включени в масата на несъстоятелността, и правата върху тях. Не е взет предвид и факта, че видно от наличните данни част от възлагателните постановления са отменени от съда. Органът не е събрал проявил изискуемата се активност и не е събрал никави доказателства, досежно тези релевантни факти. Правилен е извода на съда за допуснато нарушение на чл. 35 АПК( както на на чл. 36 от АПК).Съдът, както и самият орган, не може да дописва впоследствие мотивите на оспорения акт, нито да преквалифицира нарушението. Още повече, че в акта е посочено, че синдикът е следвало да събере всички необходими документи, установяващи правото на собственост(най-малкото да направи справка в Имотния регистър, какви имоти са продадени от ЧСИ и въз основа на какви документи), а както вече беше посочено постановленията за възлагане са влезли в сила след решението за обявяване на несъстоятелността и налагане на обща възбрана, като от влизането им сила същите пораждат вещно-прехвърлителен ефект. Жекова е освободена като синдик на Тома Строй ЕООД на 13.06.2017 г.(в сила от 16.06.2017 г.), преди датата на влизане в сила на голяма част от постановленията за възлагане, поради което е било обективно невъзможно да вземе предвид посочените факти, относно придобиването на правото на собственост от трети лица върху описаните имоти. Основателно е възражението на Жекова, че въпреки многократното посочване в акта на твърдението за неприлагане от нейна страна на необходимите документи не са посочени конкретни документи, които Жекова като синдик е пропуснала да приложи. По отношение на нарушението на чл. 660, ал. 1 във вр. с чл. 658, ал. 1 т. 5 и чл. 658, ал. 2 от ТЗ: В процесната заповед е посочено, че синдик Жекова е на тази длъжност от 2006 г. и е с дългогодишен опит. Грижата на добрият търговец изисква не само синдикът да се грижи добросъвестно за имуществото на длъжника, като го съхранява и издирва, но така да го управлява и да се разпорежда с него /да извършва продажби по реда на чл. 717 от ТЗ/, че да не уврежда интересите не само кредиторите и длъжника, но и на трети лица, които пряко биха били увредени от недобросъвестно изпълнение на задълженията на синдика. Според органа в случая е налице умишлено несъобразяване с правилата на добрия търговец, защото СК по реда на чл. 677, ал. 1 т. 8 от ТЗ е било проведено на 24.04.2017 г., но същото е било оспорено, за което Жекова е била уведомена с Определение 414/17.05.2017 г., в което съдът е дал разрешение на синдика да пристъпи към осребряване на МН съгласно описанието и цената, изложени от синдика в доклад вх. рег. 5891/10.05.2017 г., след стабилизиране на взетите решения на СК, проведено на 24.04.2017 г. Въпреки това синдик Жекова много бързо е предприела действия по осребряване на имуществото. Видно от доклад от 10.05.2017 г., тя е сключила договор с оценителя на 26.04.2017 г., т.е. само два дни след неговия избор. Оценката е била връчена на синдик Жекова на 08.05.2017 г. /официален неработен ден/. В такъв кратък срок - 11 дни /като се има предвид че има многобройни празнични и почивни дни в този период/, на практика са оценени 24 недвижим имота с различно местонахождение из цялата страна, както и множество МПС и движими вещи. Добрият търговец би следвало да погледне критично към така изготвена оценка. Към доклада от 10.05.2017 г. синдикът не е приложил изготвената оценка, а директно описва цялото имущество и иска разрешение за продажба на всички посочени движими вещи и недвижими имоти с обща цена 5 000 000 лв. За пълнота относно недобросъвестната дейност на Жекова като синдик са обстоятелствата, че след като съдът по несъстоятелността отменя с Определение 464/06.06.2017 г. разрешението за продажба на стойност 5 000 000 лв., изисква от синдик Жекова да приложи изготвената на 08.05.2017 г. оценка, дружеството - оценител се сдобива с надлежен сертификат за правоспособност от 23.06.2017 г., прави нова оценка на имуществото през юли 2017 г., в което са включени 4 /четири/ по-малко недвижими имота, същото е оценено на 12 421 200 лв. От това следва и нарушение на чл. 658, ал. 2 ТЗ, тъй като Жекова не се е съобразила с развитието на производството по несъстоятелност - решението на събранието на кредиторите е било оспорено и е следвало да изчака да приключи производството по това оспорване. Освен това с Определение 414/17.05.2017г, съдът е дал разрешение на синдика да пристъпи към осребряване на МН съгласно описанието и цената, изложени от синдика, след стабилизиране на взетите решения на СК, проведено на 24.04.2017 г. Установено е, че събранието на кредиторите проведено на 24.04.2017 г. е с дневен ред - отмяна на взетите решения от ОС на кредиторите на длъжника Тома Строй ЕООД, приети на 18.01.2017 г. и приемане на решение по чл. 677, ал. 1 т. 8 от ТЗ за определяне реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избор на оценител и определяне на възнаграждението им. В протокола от събранието е посочено, че всички актове и решения в производството по несъстоятелност подлежат на незабавно изпълнение и независимо от обстоятелството дали подлежат на обжалване или не, производството по несъстоятелност продължава, вкл. при развило се производство по реда на чл. 679 ТЗ: "По искане на длъжника или на кредитор съдът по несъстоятелността може да отмени решение на събранието на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или при съществено ощетяване на част от кредиторите.Искането се прави в 7-дневен срок от провеждане на събранието и се разглежда от друг състав на съда по несъстоятелността с призоваване на длъжника и на кредиторите. Съдебното заседание за разглеждане на искането се провежда не по-късно от 14 дни от постъпването му.". В мотивите на проверяваното съдебно решение е посочено, че предвид установените обстоятелства, информацията от преписката, становището на съдия-докладчика по т.д. 105/2016 г. на ОС - Плевен и приетите допълнителни доказателства в съдебно производство, съдът е приел, за неоснователно и необосновано твърдението за наличие на умишлено несъобразяване с правилата на добрия търговец при дейността на синдика. Съдът е счел, че описаните данни изключват възможност поведението на синдика да бъде квалифицирано на умишлено. Формиран е извод, че синдикът е действал своевременно с оглед информацията за обжалване на предходно решение на кредиторите. Сключването на договор с оценител не представлява действие от обхвата на осребряване на имуществото. При сключването на договор с оценителя на 26.04.2017 г., синдикът се е съобразил с мотивите на съда по несъстоятелността при отхвърляне на искането за спиране. По отношение твърдението за изготвяне на оценка за кратък срок и отсъствието на проявена критичност към нея от синдика съдът е приел, че административният орган не е посочил норма, регламентираща период за изготвяне на оценката, спрямо който срокът от 11 дни да е обективно кратък. При липса на нормативен срок за изготвяне на оценката, упрекът към синдика изначално не е основателен. Посочено е, че срокът за изготвяне на оценката е обусловен от местоположение на недвижимите имоти и необходимият оглед действително би отнел дни при местоположение на имоти в различни населени места, но останалата част от оценяването като времеви порядък е обусловена от подготовката на оценителя и уменията му. Прието е, че твърденията на административния орган за неположена дължима грижа от синдика по повод приемане на оценка, изготвена за 11 дни не са основани на конкретни обективни факти, вкл. на приложими стандарти при оценяването, съпоставими със срока от 11 дни. Възприети са съображенията на ВАС в Решение 1228 от 2021 г по отношение задълженията на синдика при оценката, като се сочи, че синдикът е приложил оценката, дадена от управителя на дружеството оценител към направеното до съда искане за осребряване на МН, като законът - както специалният ТЗ, така и общият ГПК, не регламентира самостоятелен ред за обжалване размера на дадената оценка на активите. При липса на специални знания на ответницата относно оценяване на имущество на длъжника и липсата на данни до прекратяване на дейността й като синдик, че изготвената оценка е занижена или че оценителят не е имал достатъчно професионалния опит и квалификация, които компрометират дадената от него оценка, не можем безспорно да се твърди, че същата е действала в нарушение на чл. 660, ал. 1 от ТЗ. Освен това в посочените определение и становище съдът по несъстоятелността не е обсъждал правоспособността на избрания оценител и изготвената от него оценка.. Съобразено е отсъствието на дефиниция относно грижата на добрия търговец и възприетото в съдебната практика разбиране, че дължимата грижа изисква водене на делата на неплатежоспособния длъжник с необходимата добросъвестност и професионализъм, така че да се избегне увреждане на масата на несъстоятелността, интересите на кредиторите и на длъжника. Съдът е преценил, че описаните данни изключват извод за неположена грижа на добър търговец от страна на синдик Жекова. Сочи се, че Жекова е освободена като синдик на Тома Строй ЕООД на 13.06.2017 г., поради което обективно не би могла да съобрази различието в двете пазарни оценки на база изготвената през месец юли 2017 г. втора оценка. На синдика не е вменено задължение за специални знания относно оценяване на имущество на длъжника. В конкретния случай синдикът е действал в изпълнение на решенията на проведеното на 24.04.2017 г. второ Събрание на кредиторите и е представил изготвената оценка с искането от съда по несъстоятелността за разрешение за продажба като цяло на имуществото на длъжника при обща начална определена пазарна стойност 5 000 000 лв. От значение за неоснователността на твърдението на административния орган за наличие на второ нарушение е и отсъствието на информация до прекратяване на дейността на Жекова като синдик в насока, че оценката е занижена или оценителят не е имал достатъчно професионалния опит и квалификация, които да компрометират дадената от него оценка. Тези обстоятелства са възприети и от ВАС в цитираното Решение 1228/2021 г. В разпоредбата на чл. 660 от ТЗ е посочено, че синдикът е длъжен да изпълнява правомощията си с грижата на добър търговец. В закона няма легално определение за същността и съдържанието на грижата на добрия търговец, което не е случайно, тъй като определянето на естеството на дължимата грижа е фактически въпрос и зависи от множество конкретни обстоятелства. В правната доктрина и съдебната практика е установено разбирането, че дължимата грижа изисква водене на делата на неплатежоспособния длъжник с необходимата добросъвестност и професионализъм, като включва задълбочена преценка на обстоятелствата и разумно предприемане на действия от страна на синдика, които да са съобразени с нормативните изисквания за дейността, и с които да се предотвратява причиняване на вреди или претърпяването на загуби. Освен това, когато става въпрос за дейността на синдика, следва да се държи сметка за легалната цел на производството по несъстоятелност - справедливо удовлетворяване на кредиторите и при възможност запазване на предприятието на длъжника, при съобразяване на неговите интереси и тези на работниците му. Поради това дължимата грижа следва да се изразява в упражняване по разумен, професионален и информиран начин на правомощията с цел да се избегне увреждане на масата на несъстоятелността, интересите на кредиторите и на длъжника. Само по себе си понятието "грижата на добър търговец" е абстрактно и съдържанието му се определя за всяка конкретна хипотеза. Грижата на добрия търговец е с по-висок интензитет от грижата на добрия стопанин. Основният критерий, който следва да се приложи, е положил ли е онези усилия, настойчивост и добросъвестност при упражняване на правомощията си като синдик във всяка една разновидност съгласно хипотезите в Търговския закон, така че да охрани в максимална степен интересите на дружеството. По същество нарушение на чл. 660 от ТЗ е обосновано от органа с предприемане в кратки срокове на действия по осребряване на имуществото, сключването на договор с оценителя само 2 дни след избора му, изготвяне на оценката в кратък срок - 11 дни , като към последното синдикът не се е отнесъл с изискуемата критичност, неприлагане на изготвената оценка към доклада от 10.05.2017 г. и наличието на съществени разлики между изготвената на 08.05.2017 г. оценка и последващата такава от юли 2017 г. Направен е извод за умишлено несъобразяване с правилата на добрия търговец и нарушение на чл. 658, ал. 2 от ТЗ, изразяващо се в несъобразяване с развитието на производството по несъстоятелност и обстоятелството, че решението на СК е било вече оспорено и следвало да изчака приключването на производството по оспорването му. На първо място, част от посочените в процесния акт факти и обстоятелства, касателно кратките срокове при сключване на договор с избрания оценител, изготвяне на оценката и различията в изготвените 2 бр. оценки, които са съотнесени към хипотезата на сочената правна норма, са обсъждани от АС-Пловдив и ВАС в Решение 1228/2021 г. при проверката на законосъобразността на Заповед ЛС-04-498/29.08.2018 г. Не са налице други факти и обстоятелства, които биха обосновали различни правни и фактически изводи. В тази връзка првоинстанционният съд е изложил подробно аргументирани мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Споделят се и изводите за липса на нормативно регламентирани срокове за изготвяне и приемане на оценката, към които да бъде съотнесено изпълнението на тези задължения, както и липсата на правомощия на синдика по чл. 658 от ТЗ по осъществяване на контрол при изготвяне на оценка и проверката ѝ. Освен това, видно от данните по делото и приложените доказателства синдик Жекова е приложила пазарната оценка към доклада от 10.05.2017 г. до съда по несъстоятелността, видно от самия доклад и от Определение 414/17.05.2017 г. по т.д. 105/2016 г. на ОС-Плевен. Освен това, умишленото несъобразяване с правилата за работа на добрия търговец органът е извел от оспорването на решенията на СК от 24.04.2017 г., за което Жекова е била уведомена с Определение 414/17.05.2017 г., предвид което в процената заповед е прието, че е следвало да не извършва никакви действия по осребряване на имуществото до произнасяне на съда по законосъобразността на така приетите решения. Както правилно е преценил първоинстанционният съд този извод на органа е неправилен и необоснован, тъй като предприетите действия от страна на синдика по сключване на договор с оценителя, приемането на оценката и изготвяне на доклада предхождат постановяването на определението. Същевременно предприетите действия по сключване на договор са в изпълнение на решение на съда по несъстоятелността. Налице е и обективна невъзможност за синдика да съобрази втората изготвена оценка от юли 2017 г., предвид предхождащото ѝ освобождаване на 13.06.2017 г. като постоянен синдик в това производство по несъстоятелност. С оглед гореизложеното се достига до извод, че в процесния случай не се установява с действията си синдикът умишлено да е нарушил изискванията за добросъвестност и професионализъм при преценката на обстоятелствата, а предприетите от синдика действия са в съответствие с нормативните изисквания за извършване на дейността. Както вече е посочвал ВАС от разпоредбата на чл. 655, ал. 3 от ТЗ следва, че органът разполага с оперативна самостоятелност да прецени кои нарушения във връзка с дейността на синдика могат да бъдат основание за изключването му от списъка, като тази преценка следва да е в рамките на изискванията за пропорционалност на мярката за изваждане от списъка на синдиците, в унисон с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. В хипотезата по чл. 655, ал. 3 от ТЗ се изисква повече от едно или множество "нарушения" във връзка с дейността на синдиците, което е формулирано от законодателя като предпоставка за изключването им от списъка. Не е въведено императивно от закона, нито е последица от акта на съда по несъстоятелността, автоматичното изключване на синдика от списъка със заповед на министъра на правосъдието. Това би означавало да се изключи възможността на органа за преценка да издаде или не заповедта за изключване от списъка. /така Решение 5453 от 07.06.2022 г. по адм. д. 3479/2022 г., VІ отд. на ВАС/. Правилен е изводът на административния съд, че оспорваният акт е незаконосъобразен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Предвид горното, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответницата по касация, предвид липсата на представени доказателства за реалното им извършване, такива не следва да се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,