Решение № 11515 от 13.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 62 от 17.01.2022 г., постановено по адм. дело 746/2021 г. по описа на Административен съд София област (АССО), е отхвърлена като неоснователна жалбата на БТВ Медиа Груп ЕАД срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) РД-12-14/09.07.2021г. издаден от Съвета за електронни медии (СЕМ), с който на основание чл. 102, ал. 3, т. 3, б. б от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) във връзка с чл. 12, т. 2 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТД) на дружеството е установено публично държавно вземане в размер на 5 000,00 лева за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., ведно със законната лихва. С решението в полза на СЕМ са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от БТВ Медиа Груп ЕАД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, ж. к. Административна сграда на Национален дворец на културата, бул. пл. България 1, чрез процесуален представител юрисконсулт М. Бояджиева - Георгиева. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София област, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответният по касационната жалба СЕМ, представляван от председателя С. Момчилова, чрез своя процесуален представител - служител с юридическо образование Д. Петрова, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмена защита. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението си Административен съд София област е отхвърлил като неоснователна жалбата на БТВ Медиа Груп ЕАД срещу АУПДВ РД-12-14/09.07.2021 г., издаден от СЕМ, с който на основание чл. 102, ал. 3, т. 3, б. б от ЗРТ във връзка с чл. 12, т. 2 от ТТРТД на дружеството е установено публично държавно вземане в размер на 5 000,00 лева за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., ведно със законната лихва, и дружеството е осъдено да заплати в полза на СЕМ разноски по делото в размер на 100,00 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че спорният по делото въпрос, а именно: дължи ли се годишна такса за надзор върху дейността на регистрирания радио- и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема, в случаите когато програмния проект не се използва, е изяснен с Тълкувателно решение 7/12.11.2015 г. на ВАС по т. д. 5/2014 г., OCС, I и II колегия на Върховния административен съд, на което при постановяване на съдебния си акт, се е позовал и АССО. Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 3, б. б от ЗРТ годишна такса за надзор върху дейността на регистрирания радио- и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема се дължи от датата на регистрацията до датата на нейното заличаване, включително и при неосъществяване на дейността от регистрирания оператор. Съгласно действащата към настоящия момент Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност (,одобрена с ПМС 108 от 26.04.2011 г.) в чл. 8, ал. 5 е предвидено едно изключение за недължимост на годишната такса и според него доставчиците на радиоуслуги/аудио-визуални медийни услуги, които не осъществяват радио- и телевизионна дейност по издадена индивидуална лицензия и са уведомили за това СЕМ по реда на ал. 4, не дължат годишна лицензионна такса. Според съда, обаче, изключение за недължимост на годишната такса от регистриран оператор не е предвидено, поради което до заличаването по чл. 125д от ЗРТ годишната такса за надзор по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. б от ЗРТ се дължи, в т. ч. и при неосъществяване на дейност от регистрирания оператор. Съдът е приел, че видно от писмените доказателства по делото БТВ Медиа Груп ЕАД е получил регистрация по реда на чл.125а ЗРТ за създаване програма с наименование bTV International , поради което в качеството си на регистриран телевизионен оператор за тази телевизионна програма дружеството дължи годишната такса за надзор върху дейността по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. б от ЗРТ до заличаването на регистрацията си, като за последното липсват данни и твърдения по делото. В тази връзка съдът се е позовал на Решение 9141 от 8.07.2020 г., постановено по адм. дело 1483/2020 г. по описа на ВАС, VIII отделение. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд София област е правилно и законосъобразно. Касационните оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд са за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. По същество касаторът счита за неправилен извода на съда, че дружеството е следвало да заплати годишна такса за надзор върху дейността на регистрирания радио- и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема за периода 01.01.2020 г. 31.12.2020 г., както и извода на съда за неприложение на чл. 8, ал. 5 ТТРТД на СЕМ. В този смисъл жалбоподателят излага доводи, че уведомяването по смисъла на чл. 8, ал. 4 ТТРТД е достатъчно основание за освобождаване от заплащането на такса надзор върху програмата на доставчика, независимо дали за същата е издадена лицензия или регистрация. Касационният жалбоподател счита, че в този смисъл е и трайната съдебна практика ТР 7/12.11.2015 г. на ОСС на ВАС по тълк. дело 5/2014 г., както и решения по адм. дела 8133/2015 г., 10122/2014 г. и 6662/2019 г. на ВАС. По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: По делото няма спор за факти, същите са правилно възприети от първоинстанционния съд. Разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 3, б. б от ЗРТ регламентира дължимостта на такса надзор за върху дейността на регистрирания радио- и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. Такса за надзор съгласно чл. 125д от ЗРТ е дължима до нейното заличаване от СЕМ, като за последното регулаторният орган извършва съответната преценка дали да заличи регистрацията предвид употребения в закона термин може . В този смисъл законодателят е предвидил дължимост на такса за надзор по смисъла на чл. 102, ал. 3, т. 3, б. б от ЗРТ от регистрирани доставчици като касационния жалбоподател до нейното заличаване. Посоченото обосновава извода, че до заличаването на регистрацията на доставчика, таксата за надзор се дължи, независимо дали операторът извършва дейност или не, а процесният случай е именно такъв. В диспозитива на ТР 7/12.11.2015 г. в съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 4 и 5 от ТТРТД е предвидена възможността за доставчика само по индивидуална лицензия да уведоми в посочения срок СЕМ, че няма да извършва дейност, но не и за регистрираният доставчик, какъвто е настоящият казус. Следователно разпоредбите на чл. 8, ал. 4 и 5 от ТТРТД не се отнасят до регистрираните доставчици на медийни услуги, а само за получателите на индивидуални лицензии. На съдебен състав е служебно известно обстоятелството, че по отношение на жалбоподателя относно регистрираната от него на 14.12.2016 г. програма bTV International с издаденото за целта удостоверение от СЕМ за регистрация за предходни периоди съдебните състави по адм. дела 603/2018 г. и 4848/2019 г. са отхвърлили жалбите на БТВ Медиа Груп ЕАД. В този смисъл е и позоваването от първоинстанционния съд на решение по адм. дело 1483/2020 г. на ВАС, което се отнася до същия жалбоподател. В посочените съдебни актове изрично е установено, че таксата за надзор на регистрираните доставчици е дължима за периода от нейната регистрация до заличаването ѝ с решение на СЕМ на основание чл. 125д от ЗРТ. Единствено с решение по адм. дело 6662/2019 г. на петчленен състав е отменено решение по адм. дело 13683/2018 г. на ВАС, Първо отделение, касателно същата регистрирана програма на БТВ Медиа Груп ЕАД - bTV International , като петчленният състав не е съобразил постановеното с ТР 7/12.11.2015 г. по тълк. дело 5/2014 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС с оглед на това, че разпоредбата на чл. 8, ал. 4 и 5 ТТРТД е приложима само към индивидуалните лицензии, а не и към регистрираните доставчици на медийни услуги, какъвто се явява касационния жалбоподател по отношение на програмата bTV IInternational . Това решение на петчленния състав е изолирано и несъобразено с посочените по-горе законови разпоредби и тези на ТТРТД, а също и с тълкувателно дело 5/2014 г. на ВАС. Същото е постановено в противоречие и със съдебната практика и с цитираното тълкувателно решение и не е основание по т. 8 от Правилата за приемане на тълкувателни решения от Общото събрание на съдиите от Първа и или Втора колегия на Върховния административен съд и от Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховния административен съд за сезиране на председателя на Върховния административен съд чрез Звеното за анализи и тълкувателна дейност към Върховния административен съд и на основание чл. 125 ЗСВ, да се иска приемане на ново тълкувателно решение предвид, че не е констатирана противоречива практика, а само едно изолирано решение. В този смисъл в открито съдебно заседание, проведено на 06.12.2022 г., настоящият касационен състав е оставил без уважение искането на касатора за сезиране на председателя на ВАС за издаване на ново тълкувателно решение и спиране производството по делото. За прецизност следва да се отбележи, че макар в диспозитива на тълкувателното решение са посочени и двете хипотези на чл. 102, ал. 3, т. 3, б. а и б от ЗРТ, то приложимостта на чл 8, ал. 4 и 5 ТТРТД се отнасят само до тези оператори, които имат издадени индивидуални лицензии, но не и тези, на които е издадено удостоверение за регистрация, както е упоменато в диспозитива на тълкувателното решение. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, сочени от касатора, поради което обжалваното решение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация в полза на СЕМ следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, определени при условията на чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,