Решение № 14989 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4470/2011 г.

Решение № 14989 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4470/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националната експертна лекарска комисия, гр. София против решение № 575/11.02.2011 г. по адм. дело № 4469/2010 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Пенка Иванова Димитрова, от гр. Бургас счита същата за неоснователна. СОУ "Димчо Дебелянов" - гр. Бургас не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 575/11.02.2011 г. по адм. дело № 4469/2010 г. Административен съд София - град е отменил експертно решение на НЕЛК № 0141 от зас. № 021/4.02.2010 г. в частта, с която е потвърдено ЕР на ТЕЛК - обща при МБАЛ - Бургас, I-ви състав № 2373/23.11.2009 г., за това че Пенка Иванова Димитрова, от гр. Бургас не попада под особената закрила на чл. 333, ал. 1 от КТ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалноправните разпоредби. По делото е установено, че по повод предстоящо съкращаване в щата, директорът на СОУ "Димчо Дебелянов", гр. Бургас е поискал от ТЕЛК - гр. Бургас експертно заключение досежно действието на закрилата за уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) по отношение на Пенка Димитрова, учител в ръководеното от него училище, във връзка с твърдяното от нея заболяване диабет II тип. С ЕР ТЕЛК - обща при МБАЛ - Бургас, I-ви състав № 2373/23.11.2009 г. е приела, че лицето не страда от заявеното заболяване. Установила е повишени стойности на кръвна захар, но е приела липса на данни за късен съдово дегенеративен синдром, приемайки че се касае за нарушен глюкозен толеранс, за което лицето не попада под особената закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Не е обсъждала останалите изисквания по чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. При осъществения административен контрол Националната експертна лекарска комисия е потвърдила експертното решение на ТЕЛК, приемайки че освидетелстваното лицето е в състояние да се адаптира при промяна в условията на труд в рамките на професията си и е възприела изразеното заключение досежно защитата при уволнение. Наред с това обаче НЕЛК е установила, че Пенка Димитрова страда от неинсулинозависим захарен диабет, с малка давност, на лечение с таблетни форми и без хронични усложнения в прицелните органи. Съдът обосновано е приел, че в оспореното експертно решение, административният орган не е описал и не е посочил в какво ще се състоят измененията на условията на труд в рамките на професията учител и как точно освидетелстваното лице ще се адаптира към възможните променени на тези условия. Законосъобразно е кредитирал заключенията по назначените две съдебно-медицински експертизи, които са установили, че съкращаването от работа би предизвикало стрес и влошаване в здравословното състояние на страната във връзка с наличното заболяване захарен диабет, тип II и би се явило пречка за последващо професионално адаптиране. Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 КТ и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Идеята на законодателя е да се обхванат болести, които поначало са тежки, заболяването при които е трайно и при които работникът или служителят би изпитвал затруднения да си намери след уволнението друга подходяща работа. Тези болести са изчерпателно изброени в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда и включват: исхемична болест на сърцето; активна форма на туберкулоза; онкологично заболяване; професионално заболяване; психично заболяване и захарна болест. Неоснователни са доводите на касатора за неуважени доказателствени искания за назначаване на съдебно-медицинска експертиза при условията на чл. 201 от ГПК във връзка с установяване наличието на неврологично усложнение диабетна полиневропатия. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, наличието или не на усложнения в заболяването "захарна болест" е неотносимо към предмета на спора. Нещо повече, данни за диабетна полиневропатия се съдържат в амбулаторен лист № 2504/29.12.2009 г. и НЕЛК е могла и е била длъжна да изследва този въпрос при издаване на своето експертно решение. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда в експертното решение освен посочването на болестта, от която страда работникът, следва да се направи преценка на трудоспособността му, и да се обсъдят и анализират показаните и противопоказаните условия на труд и целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труд. Законосъобразно административният съд е приел, че не са изследвани всички основания, което е довело до постановяване на незаконосъобразен административен акт. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,