Решение № 15854 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1223/2020 г.

Решение № 15854 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1223/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ), Закона за културното наследство и във връзка със Закона за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО). Образувано е по касационна жалба на А. Радева от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Немски, против решение № 5476 от 05.06.2019 г., постановено по адм. д. № 7345/2016 г. по описа на Административен съд – София град, с което е прогласена за нищожна виза от 31.03.2016 г. за инвестиционно проучване и проектиране към преписка № САГ16 - ГР00 - 300/2016 г. на изпълняващия длъжността (и. д.) Главния архитект на Столична община (СО) за обект – основен ремонт и преустройство на съществуваща сграда с идентификатори № 68134.401.148. 5 в офис, находяща се в УПИ ХIII – 13 (идентификатор по кадастралната карта (КК) № 68134.401.148), кв. 27, м. "ГГЦ Зона – Г-14", при спазване на параметрите за устройствената зона "Ц2" – зона за стария градски център, при спазване на указанията за отстояния и изискванията на закона, съгласно ОУП на СО и със забележка: визата да се съгласува с Министерство на културата – Националния институт за недвижимо културно наследства (МК - НИНКН) по Закона за културното наследство (ЗКН), както че не допуска намалени отстояния към съседни сгради или през улица. Визата е издадена от и. д. Главния архитект на Столична община, с посочено в нея правно основание - чл. 140, ал. 3 ЗУТ, във връзка с § 2, ал. 5 от ЗУЗСО – т. 10 от Приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО; чл. 53 от ЗУТ и § 5, т. 42 от ЗУТ и при спазване на чл. 38 и чл. 39 от ЗУТ. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се неправилност на извода на съда, че оспорената виза е нищожна, поради липса на предмет и основание за издаването й. Напротив твърди, че е било задължително издаването на виза, доколкото обекта, за който е издадена, попада в обхвата на територия с културно – историческо наследство, за които обекти е задължително издаване на виза. Посочва и че именно по тази причина е получено и становище от НИНКН. Твърди, че в случая е бил приложим специалният закон, а именно чл. 83 от ЗКН, което не е отчетено от съда при постановяване на оспореното решение. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу визата. Ответниците Главния архитект на СО и Директорът на НИНКН не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становища по касационната жалба. Ответниците С. П. и М. К. не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становища по касационната жалба. Ответниците С. Я. - управител на ЕС, П. П., Е. Б., В. Л., Р. К., В. К., М. Р., Н. Д., Я. Ц., Е. Н., В. Б., Р. М., Р. Т., А. Х., С. С., Т. К., Н. Л., М. Д., Р. М., Д. Г., Р. М., И. С., Е. Б. и Р. Б., редовно призовани не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. Ответниците И. Ц., П. Д., Б. К., С. Р., А. М., Б. Р. и Н. Д., нередовно призовани, за тях се явява в открито съдебно заседание назначения им особен представител адв. Минков, който не възразява срещу нередовната процедура по призоваването им и иска а се даде ход на делото. От името на представляваните адв. Минков изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение, за която то е неблагоприятно и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение Административен съд – София град (АССГ) е приел, че оспорената виза е нищожна, поради липса на предмет. Позовал се е на разпоредбите на чл. 140, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ, според които визата за проектиране е или копие от действащия ПУП – план за регулация и застрояване (ПРЗ) или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план, т. е. визата за проектиране има отношение и е част от подробния устройствен план – план за застрояване. Посочил е, че според определението по чл. 12, ал. 1 ЗУТ "застрояване" е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлените имоти. Въз основа на тези теоретични постановки е приел, че с процесната виза, издадена на основание чл. 140, ал. 3 ЗУТ, не се изменя, нито допълва действащия регулационен и застроителен план, а се предвижда извършване на основен ремонт, преустройство и промяна на предназначението на обект, т. е. спорната виза не отговаря на нито една от посочените в чл. 140, ал. 3 от ЗУТ хипотези. Приел е, че визата за проектиране има отношение и е част от подробния устройствен план - план за застрояване, като както с конкретната виза, така и с всички визи, които се издават за преустройство на обекти, не се изменя, нито допълва действащият регулационен и застроителен план, а се предвижда извършване на преустройство и промяна на предназначението на обекта, като в случая не се и допускат намеси по обема на сградата. Приел е, че преустройството няма отношение към плана за застрояване и респективно към устройственото планиране, поради което доколкото оспорената виза е издадена за основен ремонт, преустройство и промяна на предназначението на сграда, е приел същата няма предмет, съответно е нищожна. По тези съображения съдът е обявил за нищожна оспорената виза. Решението е неправилно. За да постанови оспореното решение АССГ е установил всички спорни факти, изяснил е делото от фактическа страна, събрал е всички относими към спора доказателства. Съдът е установил, че сградата, предмет на визата, е изградена като "пристройка - пералня" въз основа на позволително № 001127 от 1936 г., като впоследствие предназначението й е променено в гараж, който е бил с достъп от съседния имот. Установил е в съответствие с доказателствата, че сградата е с нежилищно предназначение от построяването й до сега и представлява един самостоятелен обект, като за нея е издадена виза, спорната в производството, за основен ремонт, преустройство в рамките на съществуващ нежилищен обект и промяна на предназначението й в офис. Установил е и че сградата (пристройката), предмет на обжалваната виза се състои от един обект със самостоятелен вход от свободната част на УПИ ХIII - 13, кв. 27, м. "ГГЦ Зона -Г14'". Установил е и че с визата е допуснато изготвяне на инвестиционен проект за основен ремонт и преустройство на съществуваща сграда, която е включена в режим на застрояване по действащия ПУП, както и че с визата не е предвидено ново строително петно, а допуснатото проектиране е в рамките на съществуващата сграда без да се засягат общи части от съседната сграда на имота. От доказателствата освен това се установява, че сградата, за чийто ремонт и промяна на предназначението е издадена визата, попада в УПИ XIII – 13, кв. 27 на м. "ГГЦ Зона - 14" по плана на гр. София с адрес ул. "Цар Симеон" № 72. От писмо изх. № СА – 9400 – 295 от 29.07.2015 г. на Кмета на община Оборище (стр. 79 от първоинстанционното дело) е видно, че с писмо от МК – НИНКН, приложение № 2 е посочено, че на адреса на ул. "Цар Симеон" № 72 има обект "Жилищно търговска сграда", която е със статут на културна ценност от местно значение по вид – архитектурно – строителен, деклариран с писмо № 1787 от 21.05.1976 г. с № 590, а поземления имот, в който попада, включително и сградата предмет на визата УПИ XIII - 13, пък попада в първа защитена зона на Архитектурно исторически резерват "Сердика - Средец", както и в "Зона на старите пазарища А – 2, I част (Главен градски пазар)". Поради това, че имота, в който е сградата, попада в рамките на територия с културно – историческо наследство със статут на групов паметник на културата, спорната виза е била съгласувана от МК със становище изх. № 33 – НН – 632 от 05.08.2018 г. (стр. 296 от първоинстанционното дело). Оспорената виза е издадена с правно основание чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, която разпоредба в редакцията й относима към датата на издаване на визата , предвижда, че "За строежите по чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, 51, 58, 59, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6, както и за обекти - недвижими културни ценности, издаването на виза е задължително". Ал. 4 на чл. 140 пък изисква "За строежи в границите на недвижими културни ценности и в охранителните зони на единични културни ценности, в случаите, когато няма одобрени специфични правила и нормативи, визата за проектиране се издава със задължителни линии на застрояване и максимално допустима кота корниз". Т. е. видно от цитираните две разпоредби за обекти – недвижими културни ценности и за строежи, намиращи се в границите на недвижими културни ценности и охранителните зони на културни ценности, издаването на виза за проектиране е задължително, без значение засягането на предвижданията на застроителния план. В случая издаването на виза е задължително еx lege, по силата на изричната правна норма, доколкото съгласно легалната дефиниция за строеж по § 5, т. 38 във връзка с т. 42 от ДР на ЗУТ "основният ремонт" и "преустройството" със или без промяна на предназначението представлява строеж, и както беше посочено по – горе същият се намира в рамките на имот и зона на културни ценности. Поради това е неправилен извода на съда, че оспорената виза няма предмет, тъй като не засяга застроителния план. Напротив спорната виза е издадена въз основа на изричното предвиждане на закона и с предмета, очертан от изричната правна норма чл. 140, ал. 3 в последната хипотези на относимата редакция във връзка с чл. 140, ал. 4 от ЗУТ. По изложените съображения е неправилен извода на съда, че спорната виза е нищожна. Във връзка с изложеното оспорената виза е издадена на валидно правно основание чл. 140, ал. 3 от ЗУТ във връзка с чл. 53 от ЗУТ, според която "Заварени сгради в поземлени имоти по чл. 49 могат при спазване на изискванията на този закон да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание, в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепят съществено носещите конструкции", а в случая от приетите по делото две СТЕ, обсъдени и правилно кредитирани от съда безспорно се установява, че с визата не е предвидено ново строително петно, а допуснатото проектиране е в рамките на съществуващата сграда без да се засягат общи части от съседната сграда на имота, т. е. не е налице допуснато с визата изменение на външно очертание на съществуващата от 1936 г. постройка в хоризонтално или вертикално отношение. Спорната виза е издадена и с указания за спазване на изискванията на чл. 38 и чл. 39 от ЗУТ, които изисквания обаче са относими към следващите етапи на инвестиционното проектиране – изработване на проекти и издаване на разрешение за строеж, поради което правилно във визата е указано изискванията по тях за преустройство и промяна на предназначение на нежилищния обект от един вид в друг пак за нежилищни нужди, да бъдат спазени. Във връзка с гореизложеното оспорената виза е издадена въз основа на изричното предвиждане в закона – чл. 140, ал. 3 и 4 от ЗУТ в относимите редакции към датата на издаване - за задължителност за издаване на виза за проектиране за строежи от категорията на спорния "основен ремонт с промяна на предназначението", които се намират в зони и територии на недвижими културни ценности. Спазена е процедурата за съгласуване по чл. 84 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2 б. "а" от ЗКН (също изискващ издаване на виза за такъв вид строежи) и доколкото е допустимо основен ремонт, преустройство и промяна на предназначението на сградата предмет на визата съгласно чл. 53 от ЗУТ, и при липса на приетите основания за нищожност на визата от първоинстанционния съд, то същата е законосъобразна, издадена при правилното приложение на закона и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. За пълнота следва да се посочи, че наведените в жалбата, по която е започнало производството, възражения срещу визата за нарушение на чл. 18, ал. 3 (отм. 2018 г., но действала към момента на издаване на визата) от ЗУЗСО е неоснователно, тъй тази разпоредба забранява промяна на предназначението на гаражи, но в съществуващи сгради, а в случая не е налице гараж, който да е създаден като такъв в съществуваща сграда, а напротив постройката е направена през 1936 г. като пристройка – пералня, впоследствие се е ползвала за гараж, но тя е отделна постройка и не представлява гараж в сграда, т. е. посочената разпоредба е неприложима. Неотносимо към това производство е и възражението за противоречие на визата с постановено съдебно решение по адм. д. № 3545/2013 г. на АССГ, с което е отменено предходно издадено разрешение за строеж, тъй като извършеното въз основа на това разрешение за строеж незаконно строителство не е премахнато. Това обстоятелство е относимо към друг етап от строителството, а именно – одобряване на инвестиционните проекти и издаването на разрешението за строеж (по аргумент от чл. 148, ал. 7 от ЗУТ), но не и на етапа на "инвестиционно проучване и проектиране", на който етап се издава визата за проектиране. Най-накрая наведените възражения, че оспорената виза не съдържа предвидените в закона реквизити също е неоснователно.