Решение № 6729 от 6.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, чрез процесуален представител В. Ненков, против решение 23 от 11.02.2022г., постановено по адм. дело 167/2021 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба, в която се оспорват изводите на съда и се твърди, че приетата по делото съдебно-техническа експертиза не е обективна и компетентно изготвена, тъй като са направени заключения за допустимост на площи, без анализ на приложената по делото ЦОФК и без посещение на МЗ и използване на същия софтуер, с който е изготвена ЦОФК. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Йосиф - Е. Михайлов, чрез пълномощник адвокат Петрова, в представен по делото писмен отговор и писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното първоинстанционно решение е отменена заповед РД 09 -155 от 23.02.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите, в частта, с която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи допустими за подпомагане" (ДПП) за кампания 2020 г. като част от системата за идентификация на земеделските парцели са установени площи, както следва: за парцел в землището на [населено място], община П. Тръмбеш с композитен номер 53014 - 110 -2 с площ от 27,80 ха; за парцел в същото землище с композитен номер 53014 -110 -1-1 с площ от 3,24ха; за парцел в същото землище с композитен номер 53014 -108 - 2- 1 с площ от 1,47ха. заявени от Й. Михайлов. Административният съд е приел, че заповедта в оспорената й част е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Съдът е кредитирал заключението на вещите лица по приетите комплексна СТЕ, както и допълнителна СТЕ, които е ценил при съвкупна преценка на всички събрани по делото писмени доказателства, както и доводите и възраженията на страните, като е стигнал до извод, че и четирите процесни парцела са заявени за подпомагане като постоянни и временни пасища за паша на животни. Съдът е счел, че вещите лица са извършили прецизна дешифрация на картния материал и коректно са установили допустимите за подпомагане площи за всеки един от процесните парцели, както и липсата на пречките по чл.3, ал.2 от Наредба 2, както и тези по чл.8, ал.1, т.1 от същата, поради което частите от парцелите, като допустими за подпомагане, следва да бъдат включени в специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" за кампания 2020г. Решението е правилно. Фактическата обстановка, която съдът е установил, е обоснована с допустими по делото доказателства и са изведени правни изводи, които изцяло се споделят от касационната инстанция . Предмет на контрол в производството пред АС- Велико Търново е заповед РД 09 -155 от 23.02.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите, в частта, с която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи допустими за подпомагане" (ДПП) за кампания 2020 г. като част от системата за идентификация на земеделските парцели са установени площи, както следва: за парцел в землището на [населено място], община П. Тръмбеш с композитен номер 53014 - 110 -2 с площ от 27,80 ха; за парцел в същото землище с композитен номер 53014 -110 -1-1 с площ от 3,24ха; за парцел в същото землище с композитен номер 53014 -108 - 2- 1 с площ от 1,47ха. заявени от Й. Михайлов. Решението е правилно. От приетите по делото заключения на комплексната СТЕ, оспорена от настоящия касатор, но неопровергана с относимите доказателства, както и допълнителната такава, допуснати по искане на жалбоподателя, кредитирани от съда и отговорите на вещите лица в съдебно заседание е видно, че част от площите от процесните парцели са неточно разчетени /дешифрирани и неправомерно изключени от слоя "Площи, допустими за подпомагане", пасищата са поддържани в добро състояние с плътна тревна покривка за паша или със следи от косене. Вещите лица са посочили недопустимите за подпомагане площи за всеки един парцел по отделно, като са посочили причините: групи дървета и храсти или оголен, ерозирал терен, като за частите, приети за допустими за подпомагане са посочили, че са с плътна тревна покривка и подходящи за включване в слоя ДПП. По отношение установените от експертите единични дървета и храсти, както и нежелана растителност, вещите лица са посочили, че са изпълнени критериите по чл.8, ал.2, т.1 и 2 от Наредба 2 от 26.03.2018г., тъй като същите не надвишават 100 броя на хектар. Относно парцел 530 -110 -10- 2 вещите лица са приели, че недопустимите за подпомагане площи са 12,52 дка., а останалите площи от 26,54 ха. са допустими за подпомагане. Установено е, че в парцела се виждат и линейни елементи на околната среда като оврази с ширина ненадвишаваща 2м., както и групи дървета и храсти, които са с площ не повече от 100 кв. м., съгласно разпоредбата на чл.11 от същата наредба. Относно парцел 53014 - 110 - 1 -1 , вещите лица са установили недопустими за подпомагане площи в размер на 2,84 дка., които представляват неподдържани площи и дере, но по отношение останалите 2,95ха. са приели, че са с плътно тревно покритие и са подходящи за включване в слоя ПДД, както и по отношение установените от експертите единични дървета и храсти, както и нежелана растителност, вещите лица са посочили, че са изпълнени критериите по чл.8, ал.2, т.1 и 2 от Наредба 2 от 26.03.2018г., тъй като същите не надвишават 100 броя на хектар, както и разпоредбата на чл.11, ал.2 и ал.4 от наредбата за площ, не по - голяма от 100 кв. м. Аналогични са констатациите на вещите лица и за площ от0,57 ха. от парцел 530 -108 -2 -1. По отношение на парцел 530 - 110 - 3 -1 с площ 2,89 ха., вещите лица са посочили, че извършеното дешифриране на ЦФОК е коректно и не са налице площи, допустими за подпомагане. С оглед установеното по делото от комплексната СТЕ наличие на дървета и храсти в частите от парцели, определени от вещите лица, като допустими за подпомагане, по искане на жалбоподателя, съдът е допуснал допълнителна СТЕ, относно установяване на критериите по чл.8, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба 2 от 26.03.2018г. и правилно ценил заключението на тази експертиза като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, включително от касатора, видно от протокола от проведеното съдебно заседание. Въз основа на заключението, съдът е стигнал до правилен извод, че не са налице дървета или храсти с гъстота повече от 100 дървета или храсти на ха( повече от 10 дървета и/или храсти на дк, извън посочените участъци). В никоя от процесните площи няма сгради или съоръжения и четирите имота се използват за паша, което вещото лице е дешифрирало по тоналността на изображението, поради което съдът правилно е счел, че по отношение на площ от 26,54 ха. от парцел 53014 - 110 - 2 ; площ от 12,71ха. от парцел 53014 - 110 - 1 -1 и площ от 9,22 ха. от парцел 53014 - 108 -2 -1 не са налице пречките по чл.3 от Наредба 02 от 26.03. 2018г., както и тези по чл.8, ал. 2 и чл.10, ал.1, т.1 и т.4 и ал.2 от същата Наредба и процесните площи представляват допустими за подпомагане такива по смисъла на чл.8, ал.1, т.1 от тази Наредба. Предвид установеното обоснован е изводът на съда, че административният орган не е доказал фактическото основание за невключване на частите от процесните парцели в одобрения специализиран слой площи допустими за подпомагане за кампания 2020г. - неподдържани площи, заети с множество гъсто разположени храсти и дървета, като тези твърдения на касатора са опровергани с относимите доказателства по делото, включително изготвените СТЕ и съответно правното основание по чл.8, ал.2, т.1 от Наредба 2/2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи , което е довело до правилна преценка за материално - правна незаконосъобразност на оспорената част от заповедта. Следва да бъде отбелязано, че съществена част от доводите в касационната жалба на административния орган по своята същност представляват оспорване на заключението на съдебната експертиза, което е недопустимо да се прави пред настоящата инстанция. Оспорването от административния орган на експертното заключение в първоинстанционното производство с молба от 15.07.2021г. без формулиране на доказателствени искания, за което изрично му е дадена възможност от съда и указано, че следва да формулира задачи на поисканата повторна експертиза с определение от съдебно заседание на 19.07.2021г. не е проведено успешно от страна на касатора и също не може да се счита за доказване на фактическите основания за издаване на заповедта по смисъла на чл.170, ал.1 АПК. Процесуалния представител на касатора е проявил процесуално бездействие, относно поисканата повторна СТЕ, като не е изпълнил указанията на съда да формулира задачи към същата, а също така не се е явил на проведените две открити съдебни заседания на 27.09.2021г. и на 22.11.2021г., за да посочи такива задачи или да заяви дали поддържа искането си. В проведеното открито съдебно заседание на 24.01.2022г. при изслушване на вещото лице по назначената допълнителна СТЕ,( по искане на жалбоподателя), е присъствал процесуалния представител на касатора, който не е имал въпроси към вещото лице, не е оспорил заключението и е заявил изрично да се приеме заключението. Ето защо АС - Велико Търново е направил обосновани изводи въз основа на събраните по делото доказателства и правилно е ценил заключението на приетата комплексна СТЕ, като обективно и компетентно дадено, изводите от което не са оборени от страна на касатора с относимите доказателства, включително с повторна или допълнителна СТЕ и предвид разпределението на тежестта на доказване. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, а при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се установява, че съдебното решение е действително и допустимо, постановено при съобразяване с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника. Такива са претендирани в срок и доказани в размер на 400 (четиристотин) лева, договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение предвид договора за правна защита и съдействие от 06.06.2022 г. Тази сума следва да се възложи в тежест на министерството на земеделието. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК