Решение № 132 от 8.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 202/2013 г.

Решение № 132 от 8.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 202/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 2054/2010 г. на Районен съд гр. Добрич, образувано по чл. 423, ал. 1 НПК, допълнено с искане и по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. В съдебно заседание искането се поддържа от осъдения и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира и двете искания процесуално допустими, но разгледани по същество неоснователни. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 14.10.2010 г. постановена по нохд. № 2054/2010 г. на Районен съд гр. Добрич, подсъдимия тогава М. Е. М. е признат за виновен на 24.09.2010 г. на пътя [населено място] - гр. Добрич управлявал л. а. с дк № ****** ХВ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 %о, а именно 2,16 %о, поради което и на основание чл. 343б ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения Мюджелибов: Довода за нарушено право на присъствен процес е неоснователен и не намира опора в данните по делото. Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, след досъдебно производство протекло по реда на Глава двадесет и четвърта НПК, т. н. бързо производство. В изпълнение задълженията си по чл. 358, ал. 2 НПК с разпореждане от 4.10.2010 г. съдия докладчик е разпоредил на прокурора да връчи незабавно препис от обвинителния акт на подсъдимия и да осигури явяването му в съдебно заседание на 11.10.2010 г. На същата дата в часа за разглеждане на делото Мюджелибов не се е явил, поради което съда разпоредил принудителното му довеждане, но с последващо определение поради "явяване на дееца Мюджелибов непосредствено след приключване на съдебното заседание" е отменено принудителното водене на подсъдимия и той е уведомен за следващото съдебно заседание насрочено за 14.10.2010 г. От изложеното по горе е видно, че осъдения по свое желание не участвал в съдебното производство и се е укрил, поради което и искането за възобновяване, на това основание е неоснователно. Неоснователно е и искането за възобновяване с основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното престъпление съда е взел предвид всички обстоятелства от значение, като данните за личността му, предишните осъждания които не оказват влияние на настоящото, обстоятелството, че досега изтърпените наказания не са довели до превъзпитание и дори до възпирането му от противоправно поведение. Наказанието е достатъчно и справедливо и не е в нарушение на чл. 348, ал. 5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената присъда при спазване на процесуалните правила и закона, а наказанието справедливо и от там искането на осъдения изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение