Решение № 643 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2595/2018 г.

Решение № 643 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2595/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационната жалба на М. Костадинов, чрез процесуалния му представител адвокат Петрова, срещу решение № 353 от 07.12.2017 г., постановено по адм. дело № 383/2017 г. по описа на Административен съд Перник. Счита същото за неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск и се присъдят направените по делото разноски. Ответната страна, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Василева взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Перник се е развило по исковата молба на М. Костадинов против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Перник, с която на основание чл. 203, ал. 1 АПК е предявил иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, произтичащи от нищожна заповед, издадена от служител на ответника, с която заповед е постановено задържането му, с искане за установяване нищожността и при приложението на чл. 204, ал. 3 АПК. С оглед обстоятелствата изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил и своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният иск, като е приел, че по делото не се установява нищожност на административния акт, на която нищожност се основава искът за обезщетяване на твърдените за причинени неимуществени вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Процесуалните права на ищеца не са нарушени в производството пред първоинстанционния съд. Обжалваното решение е и със съдържанието, изискуемо се от чл. 172а АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя неоснователността на предявения иск. Несъстоятелно е соченото в касационната жалба, че решението е необосновано. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени тези фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава нищожността на заповедта за задържане, на която нищожност се обуславя и искането за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Несъгласието на страната с правилните изводи не съда не основава необоснованост на решението. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че е налице несъответствие на заповедта за задържане с изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, като неизлагането на фактическите основания за задържането основава нищожността и. Липсата на мотиви може да основе унищожаемост, но не и нищожност на административния акт, тъй като не води до липса на волеизявление, липса на акт. В случая е налице ясно формирано волеизявление в разпоредителната част на акта, позволяващо изпълнението му, при което не е налице твърдяната нищожност, а неговата унищожаемост не подлежи на установяване в хипотезата на чл. 204, ал. 3 АПК. По изложените съображения решението на съда, с което е отхвърлен предявеният иск за обезщетяване на претърпени от нищожен административен акт неимуществени вреди е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение