Решение № 597 от 06.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2027/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 вр. чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК. Образувано е по молба на Ц. В. К. за отмяна на влязло в сила решение № 492466/20.09.2018г., постановено по гр.д. № 52717/2016г. по описа на Софийски районен съд. С това решение по предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е прието за установено, че Ц. В. К. с ЕГН [ЕГН] дължи на ищеца сумата от 358.66 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2013г. – 30.04.2015г., доставена в имот, находящ се в [населено място], [улица], ап. 1, с аб. № 367276, ведно със законната лихва от 12.07.2016г. до окончателното плащане; сумата от 20.82 лева – законна лихва за забава върху вземането за стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 31.12.2013г. до 30.05.2016г., както и сумата от 15.64 лева – такса за дялово разпределение за периода 01.11.2013г. – 30.04.2015г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.07.2016г. по ч.гр.д. № 38211/2016г. по описа на СРС. Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], в качеството му на трето лице помагач на страната на ищеца. Молбата е основана на твърдения, че решението, чиято отмяна се претендира е основано на приложение на формулата по т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост, представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн., ДВ, бр. 34/24.04.2007г./ действала към исковия период, която е отменена въз основа на решение от 23.10.2025г. по дело С-760/2023г. на СЕС /т.т. 60-66/; решение № 1037/10.02.2025г. по адм.д. № 85/2024г. на ВАС, 5-членен състав; решение на СЕС от 24.11.2022г. по дело С-289/2021г. /т.т. 40-46/ и с оглед на официалното становище на Министъра на енергетиката от 13.03.2026г., като неотговаряща на ЗЕ и на правото на ЕС. Молителят поддържа, че в първото решение е прието, че математическата формула по т. 6.1.1 от Методиката за изчисление на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация към наредбата за топлофицирането, въз основа на която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите – етажна собственост, не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление по смисъла на чл. 9, § 3 от Директива 2012/27 и противоречи на правото на ЕС. С решение № 1037/10.02.2025г. по адм.д. № 85/2024г. на ВАС, 5-членен състав е потвърдено решение по адм.д. № 746/2021г. на ВАС, в което е прието, че с оспорената разпоредба на т. 6.1.1 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г., идентична с аналогичната разпоредба в Наредба № 16-334/06.04.2007г., незаконосъобразно и в противоречие с разпоредби на Закона за енергетиката са въведени допълнителни критерии за отчитане на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Като противоречаща на акт от по-висока степен оспорената разпоредба е отменена. В същото време молителят се позовава, че с решение на СЕС от 24.11.2022г. по дело С-289/2021г. /т.т. 40-46/ е прието, че отмяната на национална разпоредба по съдебен ред има обратно действие – от датата на нейното приемане. Отделно сочи и наличието на официално становище на Министъра на енергетиката от 13.03.2026г., който изрично подчертава допуснатите грешки в Наредбата за топлоподаването, които са били в сила през годините. Тези факти молителят изтъква като основания, обосноваващи отмяна на влязлото в сила решение, основано на отменената формула. Молителят твърди, че министърът, който се явява издател на наредбата, признава, че предвидената в наредбата методика за изчисление на сградната инсталация досега е грешна. Следователно сумите, които е признато че дължи са именно за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, изчислена въз основа на отменената методика. Ето защо въз основа на задължителната сила на решението на СЕС по преюдициален въпрос, както и на решението на ВАС и официалното становище на министъра на енергетиката счита, че е налице основание по смисъла на чл. 303, т. 3 от ГПК за отмяна на решението на СРС. В отговор на молбата ответникът „Топлофикация София“ ЕАД, чрез процесуален представител юрисконсулт Н. С. оспорва допустимостта на молбата с доводи за липса на конкретни и надлежни твърдения за наличие на основание по смисъла на чл. 303, ал. 1 от ГПК. Отправя искане молбата да бъде оставена без разглеждане, а евентуално да бъде оставена без уважение. В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат изразената позиция и отправените искания по делото. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, съобразно произнасянето по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК. Първоинстанционното решение, в частта обхваната от искането за отмяна, е потвърдено от Софийски градски съд, поради което съставът на Върховния касационен съд приема, че предмет на молбата за отмяна е въззивното решение № 260458/20.01.2021г. по в.гр.д. № 17177/2018г. по описа на Софийски градски съд /съгласно указанията по т. 13 от ТР № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС/. То е основано на извод, че предявените искове за установяване на парично вземане са доказани по основание – страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия през исковия период. За да приеме предявените искове за доказани и по размер, въззивният съд основал решението си на приетите по делото извлечения за начислените на ответника суми и индивидуални справки /дялови разпределения/, съставени от фирмата за топлинно счетоводство, както и на приетите пред първата инстанция заключения на СТЕ и ССчЕ. Приел, че дължимите от потребителя суми за доставена в имота му топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката – начислена е само топлинна енергия отдадена от сградната инсталация /чл. 153, ал. 6 от ЗЕ/, като изчисленията са направени съгласно Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването /отм./ по формула съгласно т. 6.1.1. от Методиката към чл. 61, ал. 1 от наредбата, която към момента на изчисленията, е действащ нормативен акт. На това основание приел за установено, че за ответника е възникнало задължение да плати стойността на отдадена от сградната инсталация топлинна енергия, изчислена по нормативно установения ред. Отмяната по реда на чл. 303 от ГПК е средство за защита, което може да се използва само срещу решения, чиято неправилност се дължи на някое от изчерпателно посочените в разпоредбата причини, стриктно регламентирани като основания за отмяна. Обхватът на съдебния контрол в това самостоятелно извънинстанционно производство се ограничава до преценка дали наведеното основание за отмяна на влязло в сила решение е налице. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Това основание за отмяна изисква решението, чиято отмяна се иска, да е основано на постановление на съд или друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Според разясненията в т. 13, б. „В“ от ТР № 7/31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК се отнася до случаите, когато решението на съда е било обусловено от задължителна сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на индивидуален административен акт, като с отмяната им се установява различно правно положение от това, от което е обусловено решението. Отмяната на посочените актове ще е основание за отмяна на въззивното решение, само ако съдът е основал решението си на отменения акт. В случая трите условия на първата хипотеза, визирана в чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК – да е налице постановление на съд, впоследствие отменено, чиято задължителна сила е обусловила постановеното от съда по атакуваното за отмяна решение /по преюдициален въпрос/, съвкупно не са налице. Въззивният СГС не е основал решението си на производна от друг съдебен акт задължителна сила относно процесната формула. Тя е приложена от съда като правна уредба за установяване размера на вземането съгласно действащ подзаконов нормативен акт, от който същата е била част, съгласно т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването /Обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г./. Решение от 23.10.2025г. по дело С-760/2023г. на Съда на ЕС, на което се позовава молителят също не отменя постановление на съд по преюдициален за въззивното решение въпрос по смисъла на основанието по чл. 303, т. 3 от ГПК. С това решение е даден отговор по преюдициално запитване за тълкуването на чл. 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, като е постановено, че то трябва да е в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. Математическата формула по т. 6.1.1 от методиката, въз основа на която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите – етажна собственост е разгледана от Съда на ЕС като част от вътрешни норми на държава членка в редакция, действала до нейната отмяна с § 5 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването /Обн, ДВ, бр. 25 от 20.03.2020г., в сила от 24.03.2020г., изм. с Решение № 11603/31.07.2019г. и Решение № 8294/26.06.2020г. на ВАС – ДВ, бр. 60/2020г., в сила от 7.07.2020г./. Съдът на ЕС е приел, че за процесната формула изискването за прозрачност и точност следва да се прилага и доколкото следва от данните по преписката и запитващата юрисдикция не установи друго, тя не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление по смисъла на член 9, параграф 3 от Директива 2012/27 /т. 61-т. 65/. Решенията на СЕС, постановени по преюдициални запитвания обаче, не са въздигнати от закона в основание за отмяна на влезли в сила съдебни решения /арг. чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК, Нова, ДВ, бр. 42/2009г./. Не са налице и условията на втората хипотеза, визирана в чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК – да е налице постановление на друго държавно учреждение, впоследствие отменено, чиято задължителна сила е обусловила постановеното от съда по атакуваното за отмяна решение. Под "постановление на друго държавно учреждение" законът няма предвид нормативните актове, издадени от органите на държавна власт в изпълнение на нормотворческа компетентност, а административни актове, чието действие отпада с обратна сила. Когато се касае за административен акт, на който е основано решението, този акт трябва да е индивидуален, а не нормативен. В тази насока са както мотивите по т. 13 по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, така и трайно установената практика на ВКС по прилагане на процесното отменително основание /решение № 229/07.04.2026г. по гр.д. № 2714/2025г., III ГО; решение № 290/02.06.2025г. по гр.д. № 361/2025г., III ГО; решение № 366/15.06.2026г. по гр.д. № 1396/2026г., III ГО; решение № 518/13.10.2009г. по гр.д. № 5018/2008г., II ГО; решение № 916/27.12.2010г. по гр.д. № 818/2010г., I ГО и др./. В случая, с цитираните решения на Върховния административен съд /решение № 1037/10.02.2025г. по адм.д. № 85/2024г., 5-членен състав, с което е оставено в сила решение № 7276/03.07.2023г. по адм.д. № 746/2021г., II отделение/ е отменена т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. на министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на същата наредба, идентична с действалата като приложение по предходната Наредба/2007г. формула по т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение и възприета в последващата наредба без промяна. Тези решения на ВАС не представляват "постановления на съд" по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като не са решения по преюдициален въпрос, чиято задължителна сила да обуславя решението, на което е поискана отмяната. С решенията на ВАС е отменена разпоредба от подзаконов нормативен акт /наредба/, а не индивидуален административен акт, като постановената отмяна не създава с обратна сила ново правно положение, а действа занапред. Предвид това, частичната отмяна на подзаконов нормативен акт е извън обхвата на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК, доколкото създава ново правно положение, обуславящо нов иск, а не основание за отмяна на влязлото в сила решение. За процесния период, обхванат от решението на Софийски градски съд е приложена т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост, представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34/24.04.2007г./ и то предхожда обнародването на посоченото решение на ВАС /Oбн., ДВ, бр. 16 от 25.02.2025г., в сила от 25.02.2025г./. При постановяване на акта си Върховният административен съд се е ограничил до процедурни причини за отмяната, с решението не е обявил нищожност, нито е проверявал материалноправно съответствие на норма от наредбата. Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение за отмяната му, с оглед което и има действие занапред. С Тълкувателно решение № 2/27.06.2016г. по тълк.д. № 2/2015г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие. С Тълкувателно решение № 2/14.11.2014г. по тълк.д. № 2/2014г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че съдът по висящ граждански спор също следва да съобрази специалния характер на чл. 190, ал. 1 вр. чл. 195 от АПК като правила, регулиращи действието на правен източник. Нищожните актове поначало не пораждат правни последици, но законодателното разрешение е разглеждано като съобразено с характера на оспорвания акт като нормативен. За разлика от последиците при отмяна на индивидуални /или общи/ административни актове, ефектът на решението на административния съд в контролно-отменителното производство по чл. 185 и сл. от АПК е преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила. Законът изрично в чл. 195, ал. 2 от АПК е определил правните последици от акта като "възникнали" и на следващо място е посочил, че административният орган, а не съдът е компетентен за преуреждането на регулираните с отменения акт отношения, както е разяснено в двете последователно приети тълкувателни решения на ВКС и ВАС. В правомощията на административния орган, издал порочния нормативен акт, а не на съда е да преуреди последиците и да възстанови реда в правните източници. Когато органът не изпълни делегираните задължения за регулиране на обществените отношения – съобразно основанието, на което Върховен административен съд е отменил съответния нормативен акт или норма, за да се осигури ефективно средство при защита на накърнени права с изменението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ /ДВ, бр. 94 от 2019г./ бе предвиден ред за отговорност на държавата за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, по този специален закон. След като е предвиден исков ред за защита на накърнени права, отмяната на влезли в сила решения по извънреден способ въз основа на същите факти се изключва. Предвиденият ред за защита е ясно законодателно указание да не се разширява по тълкувателен път приложното поле на отменителното основание в чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК, да не се отменят по извънреден способ вече влезли в сила съдебни решения, основани на отменен нормативен /подзаконов/ административен акт, или на отменена норма от такъв акт. Не следва обратен извод по основанието за отмяна на влязло в сила решение и на основание цитираната от молителя практика на СЕС – решение от 24.11.2022г. по дело С-289/2021г. /т. 41-42/. С това решение, в отговор на преюдициално запитване относно принципа на ефективност закрепен в чл. 47 от Хартата е прието, че отмяна на оспорвана пред Върховен административен съд разпоредба от подзаконов административен акт /посочената/ с последваща норма има действие само за в бъдеще, докато отмяна на национална разпоредба по съдебен ред има обратно действие, по принцип от датата на нейното приемане – така че породените от нея последици за съществуващите положения отпадат, считано от същата дата. Доколкото тези изводи на Съда на ЕС пряко се отнасят до националната уредба по АПК и са във връзка с оспорването на Наредба № 16-334/2007г. пред ВАС, те не съответстват на действащата национална уредба. Същевременно приетото от Съда на ЕС в тази насока /виж. т. 42, т. 49, т. 50/ не би могло да означава, че по този начин се дава обвързващото и дължимо коригиращо тълкуване на национална уредба. В т. 24 от решението по дело С-289/21г., както и в цялата своя практика СЕС съобразява рамката по чл. 267 от ДФЕС, че само националният съд е компетентен да тълкува и прилага националното право. В дискреция на Съда на ЕС при отговора на преюдициалното запитване е да посочи, както и в случая, че принципът на ефективност, закрепен в чл. 47 от ХОПЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка, съгласно което, когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред поради противоречие на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред – се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид. Процесуалното правило, конкретно визирано в решението по дело С-289/21 като нарушаващо принципа на ефективност, може да се разглежда като причина да липсва решение на Върховен административен съд, съответстващо на принципа на ефективност. Липсата на решение от този съд, постановено за отмяна на подзаконовия нормативен акт с обратно действие, или за обявяване на недействителност /нищожност/ на процесната норма, съдържаща формулата за дяловото разпределение обаче, не може да бъде фингирана и да се счита, че решение № 7276 на ВАС и решение № 1037 на ВАС /Обн., ДВ, бр. 16 от 2025г., в сила от 25.02.2025г./ отменят нормата, съдържаща процесната формула назад във времето, като отменят еx tung, от датата на нейното приемане и предходната, вече отменена от издателя /не от съда/ Наредба № 16-334 в същата част. С посоченото в молбата за отмяна предходно решение № 4777/13.04.2018г. по адм.дело № 1372/2016г. по описа на ВАС, Трето отд. е отменена зависимостта /формулата/, в редакцията й, приета с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 16-334/2007г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 94 от 2013г. Отмяната съгласно решението на ВАС е на процесуални основания и засяга само обжалваното изменение, а не валидността или съответствието на акта. Тази отмяна също не е произвела обратно действие. Официалното становище на Министъра на енергетиката от 13.03.2026г., в което той изрично подчертава допуснатите грешки в Наредбата за топлоподаването, които са били в сила през годините, също не обосновава фактическия състав на някое от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК. Следователно соченото от молителя основание за отмяна не е налице и молбата за отмяна на влязло в сила решение е неоснователна. За случаите, при които съдът постановил влязлото в сила решение по граждански спор е приложил норма на вътрешното право и същата е отменена впоследствие, за което – също впоследствие, Съдът на ЕС е приел противоречие на вътрешноправната норма с норма от общностното право, е предвиден исков ред за защита в случай, че съществено са нарушени права които правните субекти черпят от правото на ЕС. Тези случаи обаче не съставляват основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК ответникът по молбата има право на поискани разноски, които под формата на юрисконсултско възнаграждение възлизат на сумата от 51.13 евро. В този размер, разноските следва да се възложат в тежест на молителя. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение