Решение № 328 от 17.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 626/2008 г.

Решение № 328 от 17.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 626/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). С решение № 186 от 24.10.2007 г. постановено по гр. д. № 471/2007 г. на Бургаски окръжен съд е отменено решение № 68 от 18.04.2007 г. по гр. д. № 284/2006 г. на К. районен съд и е постановено ново по същество, с което е отхвърлен предявения от Д. П. С. срещу П. А. Я. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху 852 кв. м. реална част от имот пл. № 161, кв.26 по плана на с. Д., като неоснователен. Срещу така постановеното въззивно решение е подадена касационна жалба от адв. Т. И. на Д. П. С., в която се релевират доводи за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски. Ответницата по жалбата - П. А. Я. не е депозирала по реда на чл. 218г ГПК (отм.) писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) За да постанови обжалваното решение въззивния съд е приел с оглед успешно проведеното оспорване от ответницата Я на нотариален акт № 198/99 г., легитимиращ ищецът С като собственик по давност, наследство от баща му П. Х. и отказ от наследство от сестра му Н. П. Г., че той може да черпи права единствено от оригинерно придобивно основание, т.е. от изтекла в негова полза придобивна давност, което доказване той не е провел. Ответницата Я. е провела успешно насрещно доказване, че както придобития от баща й по давност парцел **** - 161, така и изключената от регулация по силата на ПМС № 216/1961 г. процесна част от 852 кв. м. от имот № 161 е била трайно оградена, с непроменени от години граници и ползвана трайно от 1968 г. както от наследодателя й, така и от нея. Решението е валидно, процесуално допустимо и правилно. Въведените касационни оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и формирал обосновани изводи за релевантните факти по спорното правоотношение. Търсената петиторна защита определя носителя на правото с оглед заявените права от всяка от страните върху имота по пътя на съдебната интервенция. Установено е по делото, че по регулационния план от 1936 г. на с. Д. за имот пл. № 161, кв. 26 са отредени парцели I -161, II-162, III - 163 за жилищно строителство. По силата на ПМС № 216/8.11.1961 г. за подобряване градоустройственото планиране на населените места и увеличаване фонда на обработваемата земя са изключени от строителните граници на селото част от парцел **** и целият парцел ****. След изключване на имота от регулация той се счита внесен в ТКЗС и загубва своите реални граници. Посочените в постановлението условия за заплащане на подобрения или за предоставяне на друг урегулиран имот са предпоставка за включване на имота в блок на ТКЗС, но това обстоятелство няма отношение към статута на имота, който с изключване от строителните граници на населеното място се приобщава към земеделския фонд. При следващо включване в регулация собствеността на предишния собственик не се възстановява в старите реални граници, а имотите се записват като собственост на ТКЗС или на общините. Оттук произтича и необходимостта за възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ, тъй като имотите биха били изключени от този режим само ако представляват земи признати за единствен стопански двор и жилище на членове на ТКЗС, каквито твърдения не са поддържани в настоящето производство. Я. е противопоставила на претенциите на ищеца С. своето право на собственост, произтичащо от решение № 1* на ОСЗГ-гр. Сунгурларе, следпроведено производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Тъй като ищецът се лигитимира като собственик на две основания - оригинерно и деривативно, които са взаимно изключващи се, правилен е изводът на съда, след успешно проведеното оспорване от ответницата Я на нотариален акт № 198/99 г., че той може да черпи права единствено от оригинерното придобивно основание, т.е. от изтекла в негова полза придобивна давност. Отчитайки доказателствената тежест, правилно въззивният съд е приел, че ищецът не е упражнявал фактическа власт върху процесния имот с намерение да го присвои най-малко 10 години преди издаването на нот.акт, тъй като не е представил доказателства в тази насока и не е заявил началния момент, от който упражнява фактическа власт върху имота. Доводът на касатора, че нот.акт установява правото на собственост по давностно владение на неговия наследодател П не следва да бъде обсъждан с оглед на изложеното по-горе, както и поради обстоятелството, че се прави за първи път пред настоящата инстанция. По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на заявените в касационната жалба нарушения следва да бъде оставено в сила. Разноски не се следват с оглед изхода на спора. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение