Решение № 305 от 17.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 3077/2017 г.

Решение № 305 от 17.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 3077/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Евгений Стайков Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по обща касационна жалба на "Агроленд" ЕООД – [населено място] и "Грийн Фийлдс" ЕООД – [населено място], срещу решение № 247/14.08.2017 г., постановено по в. т. д. № 288/2017 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 с-в, с което е обезсилено решение № 43/16.02.2017 г. по т. д. № 163/2015 г. по описа на Старозагорски окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Излагат се доводи, че първоинстанционното решение е съобразено с посочената правна квалификация на иска по чл. 59 и чл. 86 ЗЗД във възприетия от страните проект за доклад по т. д. № 163/2015 г. на Старозагорски ОС, поради което не е налице произнасяне от окръжния съд на непредявено основание, обуславящо недопустимост на първоинстанционното решение. Отделно се сочи, че дори правилната правна квалификация на иска да е по чл. 45 и сл. ЗЗД, въззивният съд не е следвало да обезсилва решението на първата инстанция, а да разгледа спора по същество, съобразявайки се с разясненията, дадени в т. 2 от Тълк. решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Претендира се отмяна на въззивното решение, оставяне в сила на решението на първата инстанция и присъждане на съдебните разноски за въззивната и за касационната инстанции. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ищеца "Биотест 2012" ЕООД – [населено място], в който се сочи, че обжалваното решение е постановено в съответствие с разпоредбата на чл. 270, ал. 3 изр. 3 ГПК. Претендират се разноски за касационната инстанция. С определение № 241 от 19.04.2018 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (в редакцията, преди измененията на ГПК - ДВ. бр. 86/26.10.2017 г.) с оглед въпроса на касатора "за правомощията на въззивния съд при неправилна правна квалификация на иска от първоинстанционния съд и за значението на неправилната правна квалификация на иска за валидността на първостепенното решение". В проведеното открито заседание на 26.09.2018 г. страните по делото не се явяват и не представят допълнителни становища по основателността на касационната жалба. Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: С решение № 43/16.02.2017 г., постановено по т. д. № 163/2015 г. по описа на Старозагорски окръжен съд, е отхвърлен предявения от "Биотест 2012" ООД против "Грийн Фийлдс" ЕООД и "Агроленд" ЕООД иск за заплащане солидарно на сумата 47 200 лв., представляваща обезщетение равно на разликата между пазарната цена и разходите за производство за прибраното от ответниците 448 560 кг. пшенично зърно от 1075. 685 дка земеделски земи в землището на [населено място], наети от "Биотест 2012" ООД през стопанската 2013/2014 г. С обжалваното решение въззивният състав от Пловдивски апелативен съд е обезсилил първоинстанционното решение като постановено по непредявен иск и е върнал делото за разглеждането му от друг състав на Старозагорски окръжен съд за разглеждането му по предявения иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 53 ЗЗД. В мотивите към въззивното решение е направен анализ на исковата молба и на молбата-уточнение на ищеца от 04.06.2015 г. като е обоснован извода, че първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на деликтно основание по чл. 45 ЗЗД и чл. 53 ЗЗД - за ангажиране на солидарната отговорност на ответните дружества за причинените от деликта вреди. Посочено е, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът "Биотест 2012" ООД твърди, че през стопанската 2013/2014 г. е бил наемател на земеделски земи с обща площ от 1075. 685 дка, намиращи се в землището на [населено място] и че през лятото на 2014 г. ответните дружества заедно са извършили жътвата и са прибрали реколтата от пшеничено зърно от процесните земеделските земи, без да имат правно основание да ги обработват. Релевантно за правното основание на иска според апелативния съд е твърдението в исковата молба, че с "това свое противоправно поведение" ответниците са причинили вреда на ищеца в размер на 47 200 лв. с ДДС, представляваща разликата между пазарната стойност на придобитото пшенично жито и разходите за производството му. Въззивният състав е акцентирал върху обстоятелството, че след оставяне на исковата молба без движение, ищецът е депозирал молба–уточнение от 04.06.2015 г., с която е допълнил обстоятелствената част на иска, като е посочил, че през стопанската 2013-2014 г. ответниците са завзели описаните в исковата молба земеделски земи и са ожънали засятата от ищеца пшеница с пояснението в молбата от 04.06.2015 г., че е налице "пасивна солидарна отговорност" с оглед правилата на непозволено увреждане. В обжалваното решение е посочено, че въпреки уточнението, направено с допълнителната молба на ищеца от 04.06.2015 г., окръжният съд е приел, че е бил сезиран с иск по чл. 59 от ЗЗД. Според въззивният състав "въпросът не е в правната квалификация на иска, а в това, че с иск за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД съдът не е бил сезиран", тъй като в първоначалната искова молба не се излагат твърдения за това, че ответниците са се обогатили неоснователно във вреда на ищеца, който е обеднял за тяхна сметка. В тази връзка съдът е приел, че е налице хипотезата по чл. 270, ал. 3, изр. последно ГПК, предвиждащ обезсилване на първоинстанционното решение като постановено по непредявен иск и връщане на делото на окръжния съд за произнасяне по предявения иск. По правния въпрос, въз основа на който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Настоящият състав намира, че отговорът на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, а именно: "за правомощията на въззивния съд при неправилна правна квалификация на иска от първоинстанционния съд и за значението на неправилната правна квалификация на иска за валидността на първостепенното решение" се съдържа в постановките в т. 2 от Тълк. решение № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК и указанията, дадени в т. 19 от Тълк. решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, според които, когато въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба възприеме различна правна квалификация от дадената в обжалваното решение, следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание, излагайки собствени мотиви, както и че въззивният съд следва да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на доказателства в случай, че прецени, че вследствие на неправилната квалификация на страните са били дадени неточни указания от първата инстанция относно подлежащите на доказване факти. В мотивите на въззивното решение не се излагат съображения, че първоинстанционният съд се е произнесъл по различни от заявените от ищеца факти, твърдения и петитум като въззивният състав единствено е стигнал до извода, че е налице произнасяне по неправилна правна квалификация. Анализът на решението на Старозагорския окръжен съд сочи, че предявеният от "Биотест 2012" ООД иск против "Грийн Фийлдс" ЕООД и "Агроленд" ЕООД е бил отхвърлен по съображение, че от доказателствата по делото не са установени твърдените на ищеца факти, а именно: че "Грийн Фийлдс" ЕООД и "Агроленд" ЕООД заедно са обработвали процесните имоти, с обща площ от 1075, 685 дка, наети от "Биотест 2012" ООД; че ответните дружества са прибрали 448 560 кг. пшенично зърно от процесните имоти; че ответниците заедно са се разпоредили с 448 560 кг. пшенично зърно от земеделски земи; че ищецът има сключени валидни договори за наем за всичките 1075, 685 дка, за които претендира обезщетение; че са трасирани границите на процесиите имоти с обща площ от 1075, 685 дка, наети от "Биотест 2012" ООД ". При това положение и с оглед мотивите на въззивното решение, е налице хипотезата, при която въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба е възприел различна правна квалификация от дадената в обжалваното решение. което го задължава да разреши спора в съответствие с действителното правно основание, излагайки собствени мотиви. Съгласно утвърдената практика на ВКС, обективирана в решение № 157/30.10.2013 г. по т. д. № 1091/2012 г., ВКС, І т. о, решение № 277/03.10.2013 г. по гр. д. № 977/2012 г., ВКС, ІV г. о, решение № 193/02.02.2015 г. по т. д. № 2565/2013 г., ВКС, І т. о, решение № 33/16.02.2016 г. по гр. д. № 2565/2013 г. ВКС, ІІІ г. о и др.., правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното от първата инстанция решение само когато е нарушен принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, т. е. - когато съдът се е произнесъл извън определения от страните спор по предмета и обхвата на търсената защита, докато дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска, с който е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението. Ето защо ако първоинстанционният съд се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, не се касае до за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон, какъвто е настоящия случай. Обжалваното въззивно решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение и е постановено връщане на делото на първата инстанция, следва да бъде отменено като неправилно. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд от фазата на устните състезания, за да бъдат обсъдени релевираните от страните твърдения, доводи и възражения по повод спорното право и събраните в хода на процеса доказателства. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,