Решение № 2546 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 84/2015 г.

Решение № 2546 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 84/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Богдан мебел" АД, подадена чрез процесуалния представител адв. Христев, против Решение № 2345 от 31.10.2014 г. по адм. дело № 61/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което решение е отхвърлена подадената жалба против Ревизионен акт /РА/ № 241101751/12. 09. 2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, поправен с РА за поправка № Р-1130551/6.10.2011 г., в частта, потвърдена с решение № 1179/2.12.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив/ при ЦУ на НАП и частта, в която няма влязло в сила съдебно решение предвид решение по адм. Дело № 6521/13 г. по описа на ВАС, първо отделение, досежно непризнато право на приспадане на данъчен кредит и лихви по фактури, издадени от "Квазер" ЕООД, "Панорама експрес-1000" ООД и "Стийл трейд" ЕООД и досежно допълнително начислен корпоративен данък за 2009 г., със съответните лихви върху него. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 39 355,61 лв. главница и съответните лихви и допълнително начислен корпоративен данък за 2009 г. и съответните лихви. Претендира се заплащане на съдебните разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, в писмена защита, подадена от процесуалния представител юрск. Калдъшев, моли да бъде отхвърлена касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба досежно частта, в която се обжалва решението, с което е потвърден РА относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по 5бр. фактури, издадени от "Квазер" ЕООД. В останалата част заключението е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на "Богдан мебел" АД против Ревизионен акт № 241101751/12.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, поправен с РА за поправка № Р-1130551/6.10.2011 г., в частта, потвърдена с решение № 1179/2.12.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив/ при ЦУ на НАП и частта, в която няма влязло в сила съдебно решение предвид решение по адм. Дело № 6521/13 г. по описа на ВАС, първо отделение, досежно непризнато право на приспадане на данъчен кредит и лихви по фактури, издадени от "Квазер" ЕООД, "Панорама експрес-1000" ООД и "Стийл трейд" ЕООД и досежно допълнително начислен корпоративен данък за 2009 г., със съответните лихви върху него. За да отхвърли жалбата на дружеството, административният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е и представените в хода на съдебното производство писмени доказателства, като е изложил изрично мотиви относно некредитирането им. Приел е, че поради липса на установена реалност на доставките законосъобразно с РА е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС по фактури, издадени, както следва: 1. В размер на 29 100 лв. по пет броя фактури, издадени от "Квазер" ЕООД през м. 03. и 04.2009 г., с предмет - смр, 2. В размер на 10 200,13 лв. по 2бр. фактури, издадени от "Панорама експрес-1000" ООД с предмет - дизелово гориво и 3. В размер на 55,48 лв. по една фактура, издадена през М. 08.2008 г. от "Стийл трейд" ЕООД, с предмет- строителни материали гипс и теракол. В частта по ЗКПО за 2009 г. първоинстанционният съд е приел, поради липса на установена документална обоснованост, на основание чл. 10, ал. 1 и чл. 26, т. 2 ЗКПО, законосъобразно с РА е увеличен финансовият резултат на ревизираното лице за 2009 г. със сумата 150 000 лв. - непризнати разходи по 2 фактури, издадени от "Кей джи ви" ЕООД през м. 04.2009 г., съответно е начислен допълнителен корпоративен данък за 2009 г. в размер на 14 999,99 лв. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. В частта по ЗДДС: Спорният по делото въпрос е относно реалното извършване на доставки по процесните фактури. При систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС вр. с чл. 68 и чл. 69 ЗДДС се налага изводът, че при доставка на стоки и услуги следва да е направена доставката на стоката и да е извършена услугата. Волята на законодателя е изрична, че данъчно събитие е налице единствено и само при извършване на услуги, т. е. при наличие на реалност на престацията, на фактурираната доставка. Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест - в тежест на данъчния субект, който твърди ползващите по факти и обстоятелства за наличието на възникнало негово субективно материално право - за приспадане на данъчен кредит, е да установи, при условията на пълно доказване, предпоставките за упражняване на това му право. Въз основа на приетите писмени доказателства - приобщени от ревизионното производство и допълнително представени в съдебната фаза на производството, както и въз основа на заключенията на приетите съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, се установява следната фактическа обстановка: Фактурите за услуги, по които с процесния РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит, са издадени на получател - ревизираното дружество от "Квазер" ЕООД в качеството му на изпълнител на СМР по договор от 19.01.2009 г. Фактурите са разплатени в брой, чрез издаване на касова бележка и са редовно декларирани и осчетоводени по сметка разходи за придобиване на ДМА и отнесени към обект - жилищна сграда в кв. Княжево, София, за който на ревизираното лице е учредено право на строеж и за който се осъществява строителство с инвестиционна цел - продажба. Към фактурите са издадени двустранно подписани приемо-предавателни протоколи от 5.03.2009 г., 3.03.2009 г., 20.03.2009 г. и 24.04.2009 г. За периода на извършване на дейностите при изпълнителя е имало назначени 4 лица на трудов договор на длъжност "общ работник строителство като още 7 броя лица са получавали възнаграждения по граждански договори. Според заключението на СТЕ приетите строителни работи са изпълнение в обекта. С оглед вида на извършваните строителни дейности със спомагателен характер - изграждане на гаражни клетки, ограда, неносещи тухлени стени и разчистване не би следвало изпълнителят "Квазер" ЕООД да е вписан като строител в официалните строителни книжа като това обстоятелства се явява ирелевантно по отношение на начисляването на данъка и възникване на право на приспадане на данъчен кредит. След като първоинстанционният съд е приел въз основа на така установената фактическа обстановка, че не са налице реално извършени доставки от изпълнителя, е постановил необосновано и оттам незаконосъобразно решение. При наличие на достатъчно неоспорени и годни доказателства, вкл. и заключения на експертизи относно договаряне, плащане, получаване и приемане на услугите, при преценката им съвкупно и поотделно, включително и във връзка с данните за последващи облагаеми доставки, съотносими с получените услуги от този доставчик, при наличие на установеност на кадрова обезпеченост на изпълнителя, няма обективно основание да се приеме нереалност на доставките. Данъкът по фактурите издадени от "Квазер" ЕООД се явява начислен правомерно, поради което незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит за получателя по фактурите. Относно фактурите за доставка на стоки, издадени от "Панорама експрес-1000" ЕООД - дизелово гориво и "Стийл трейд" ЕООД - строителни материали, се установява, че същите са разплатени, редовно декларирани и осчетоводени при получателя, получените горива и материали са заприходени в склада и счетоводството на получателя, съотнесени са като разход и са използвани във връзка с дейността на РЛ. По силата на счетоводното и складово отчитане и отразяване се установява приемането на стоките. Няма данни такива стоки да са получени от други доставчици, поради което и предвид установените обстоятелства за последваща реализация, реалността на доставките се явява доказана. Изводът на касационния съд е, че първостепенният съд неправилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Като е достигнал до извод за нереалност на доставките и оттам за неправомерно начисляване на данък по процесните фактури, съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразен ревизионния акт в обжалваната по съдебен ред част относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Квазер" ЕООД, "Панорама експрес-1000" ЕООД и "Стийл трейд" ЕООД. В частта по ЗКПО: За период 2009 г. първоинстанционният съд е приел, че поради липса на установена документална обоснованост, на основание чл. 10, ал. 1 и чл. 26, т. 2 ЗКПО, законосъобразно с РА е увеличен финансовият резултат на ревизираното лице за 2009 г. със сумата 150 000 лв. - непризнати разходи по 2 фактури, издадени от "Кей джи ви" ЕООД през м. 04.2009 г., съответно е начислен допълнителен корпоративен данък за 2009 г. в размер на 14 999,99 лв. Предмет на доставките е реклама по договор от 28.04.2009 г. като фактурите отразяват авансови плащания преди окончателното изпълнение, същите са осчетоводени и заплатени в брой, чрез издаване на касови бележки. Съгласно основното и допълнителни заключение на ССчЕ разходите са отчетени към датата на възникването им и са документално обосновани с първични счетоводни документи - фактури и касови бележки, спазен е принципът за текущо начисляване на разхода. По делото са събрани достатъчно доказателства относно реалността на доставката за рекламни услуги - рекламна кампания на марката на РЛ чрез полети с топловъздушен балон и издигане на рекламни транспаранти с фирменото лого, вкл. относно осчетоводяване при изпълнителя, данни за наем на балон, лиценз на изпълнителя, фактури за гориво и др. ирелевантно се явява наличието или липсата на окончателна фактура. Изводът е че, при наличие на установена документална обоснованост на разходите по двете фактури, не са налице сочените от приходните органи и възприети от първоинстанционния съд, основания за непризнаване на разходите, за увеличаване на ФР и оттам за начисляване на допълнителен корпоративен данък. В тази си част решението е необосновано и незаконосъобразно и следва да се отмени като вместо него се постанови друго по съществото на изяснения от фактическа страна спор, с което да се отмени като незаконосъобразен РА в тази му част по ЗКПО. С оглед изхода на спора решението следва да се отмени и в частта на присъдените разноски. По делото са представени доказателства, направено е искане и е представен списък за разноски от жалбоподателя за заплатени разноски в размер на 11 575 лв. за всички съдебни инстанции. Разноски в същия размер следва да се присъдят в полза на жалбоподателя и в тежест на бюджета на ответника по касация. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,