Решение № 60192 от 13.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 782/2021 г.

Решение № 60192 от 13.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 782/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по повод подадена касационна жалба от Окръжна прокуратура- Бургас срещу решение № 544 от 16.11.20 г. по в. гр. дело № 304/20 г. на Апелативен съд- Бургас в частта, с което е потвърдено решение № 111 от 18.06.20 г. по гр. дело № 1603/19 г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от С. М. Л. против Прокуратурата на Република България, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 21.03.15 г. до окончателното изплащане Касаторът излага оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде постановено друго, с което да се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Постъпила е касационна жалба и от ищеца С. М. Л. в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се уважи исковата претенция в предявения размер. С определение № 60549 от 25.06.21 г. състав на Трето г. о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в частта му, в която съдът се е произнесъл по претенцията за неимуществени вреди, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса за критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, по които се определя обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени данните по делото извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че на 28.06.10 г. в отсъствие на ищеца С. Л., чрез служебен адвокат, срещу него са повдигнати обвинения за престъпления по чл. 321, ал. 1 вр. чл. 93, т. 20 НК, чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213 а ал. 3, т. 3 вр. ал. 2, т. 1 пр. 1 и т. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 НК. С влязло в сила на 21.03.15 г. постановление на прокурор в ОП Ямбол наказателното производство е прекратено, поради това, че деянията не са извършени и не съставляват престъпления. Установено е по делото, че на 10.05.10 г. ищецът и съпругата му са напуснали Република България и са заминали за САЩ с издадена имигрантска виза. На 5.10.10 г. е издадена европейска заповед от ОП -Бургас за задържането му. На 7.07.2010 г. е бил обявен за общодържавно издирване с цел принудително довеждане, за международно издирване на 2.12.10 г., както и на 4.04.11 г. е поискано чрез Интерпол временното му задържане в САЩ. От показанията на св. Л. – съпруга на ищеца, е установено, че по повод организирано пътуване на група българи и американци с ветроходна яхта е бил задържан на остров Санта луша, което е наложило да ангажира адвокат, за да се завърне в Америка. Дори след отпадане на заповедта за задържане, същата не била своевременно свалена от масивите на Интерпол и тя и съпругът й били задържани в Милано пред 2015 г. до изясняване на случая, както и на летище в Мексико. Към момента на повдигане на обвиненията ищецът е бил съдружник е управител в "Биосет комерс"ООД, съдружник в "Кондор травел" ООД /сегашно наименование "Андра БГ"/ и съдружник и управител на "Сий лайн билдинг" ООД. На 9.07.10 г. чрез пълномощник е продал дружествените си дялове от "Кондор травел" ООД и "Биосет комерс" ООД и от 27.07.10 г. е заличен като съдружник и от тази дата и като управител на "Биосет комерс" ООД. За установяване на претърпените от ищеца вреди са събрани гласни доказателства. Прието е от съда, че са налице основания за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ при условията на чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 1 ЗОДОВ. При определяне размера на обезщетението за доказаните неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид, че до момента на повдигане на обвинението ищецът е бил с чисто съдебно минало, на 46 години, семеен, развиващ активна професионална дейност чрез търговски дружества, на които е бил съдружник и управител, което осигурявало на семейството му висок жизнен стандарт. Развивал обществена дейност, във връзка с което е бил избран в [населено място] за "личност на годината", което сочи, че се е ползвал с авторитет и уважение. Наказателното преследване е продължило четири години и осем месеца, през което време е бил обвиняем за множество престъпни действия с висока степен на обществена опасност. След медийното отразяване на обвиненията положителният обществен облик на ищеца бил заличен и заменен с враждебно отношение от страна на партньори, служители и приятели, включително и извън страната, в частност в САЩ. Макар и поради отсъствието му от България, в наказателното производство да не е била взета мярка по чл. 61 НПК, наказателната репресия е проявена по отношение на него с извършените в офисите на фирмите му и в дома му претърсвания и изземвания. Воденото срещу ищеца досъдебно производство предизвикало у него негативни емоционални преживявания с висок интензитет, но същевременно не са ангажирани доказателства за тежко и необратимо влошаване на здравето му. Като е взел предвид изброените обстоятелства, въззивният съд е приел, че сумата от 25 000 лв е справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Върховният касационен съд приема, че касационната жалба на Окръжна прокуратура –Бургас е ОСНОВАТЕЛНА, а тази на С. Л. – НЕОСНОВАТЕЛНА. В разглеждания случай съдът е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти, което е довело до необоснован и незаконосъобразен извод относно размера, необходим за репариране на понесените от ищеца морални вреди, който е завишен. Настоящият съдебен състав намира, че за покриване на вредите на ищеца – претърпяни болки и страдания от незаконното обвинение, по справедливост следва да се определи обезщетение в размер на 12 000 лв. Този размер е съобразен, както с изпитаните от ищеца негативни преживявания и накърняване на доброто му име от наказателното преследване, така и с обстоятелството, че с процесуалното си поведение той също е допринесъл за продължителността на производството. Въпреки че е знаел за задочното му привличане в качеството на обвиняем не се е завърнал своевременно в страната, за да съдейства на органите на разследването. Освен това, спрямо него не е била взета мярка на неотклонение, не са представени медицински документи за влошаване на физическото и психическото му здраве в резултат на незаконното обвинение и в този смисъл не е установено да е претърпял вреди над обичайните за такива случаи. Следва да се отчетат и социално – икономическите условия на живот в страната към момента на претърпяване на вредите. По изложените съображения решението в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 12000 лв до 25000 лв следва да се отмени и иска за сумата от 13000 лв следва да се отхвърли, както и в частта за разноските. В останалата обжалвана част решението следва да се остави в сила. С оглед уважената част от иска в полза на ищеца следва да се присъди сумата 73. 92 лв разноски за трите инстанции. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ г. о.