Решение № 14000 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8020/2015 г.

Решение № 14000 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8020/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Производството е образувано по касационна жалба на Алекси Иванов Тодоров с ЕТ "Александра-13-Д-24-Алекси Тодоров" гр. Мездра против решението, постановено по адм. дело № 316/2014 г. по описа на Административен съд Велико Търново /АСВТ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 061302537/27.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение № 143/28.03.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП.

В жалбата са наведени подробно развити съображения във връзка с оплаквания за необоснованост и материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Претендира се за отмяна на решението и за постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло ревизионният акт. Претендира се за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по тази жалба - Директор на дирекция "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП - в писмен отговор, подаден от процесуалния представител гл. юрск. Русева, оспорва основателността й.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Предмет на касационно обжалване е решението на Административен съд Велико Търново, постановено по съдебно обжалване от страна на ревизирано лице /РЛ/ - ЕТ "Александра-13-Д-24-Алекси Тодоров" гр. Мездра на РА № 061302537/27.12.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение № 143/28.03.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП, относно установени задължения на ЕТ "Александра-13-Д-24-Алекси Тодоров" гр. Мездра, произтичащи както следва: 1.от отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 9 733.20 лв. и определени лихви за забава в размер на 3 151.53 лв. за данъчни периоди м. 09 и 10.2010 г. по доставки, получени от "Йопет уърлд строй" ЕООД и "Микроконсулт" ЕООД, 2. определен допълнителен данък по чл. 48, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. общо в размер на 34 011.23 лв. и лихви за забава в размер на 10 757.84 лв. и 3. определени допълнителни задължения за ЗО за 2010 г. в размер на 1 633.95 лв. и лихви за забава в размер на 785.32 лв.

Административният съд, за да отхвърли жалбата на ревизираното лице, е възприел тезата на приходните органи за липса на реалност на направените доставки по фактурите, издадени от "Йопет уърлд строй" ЕООД и "Микроконсулт" ЕООД и оттам за неправомерно начисляване на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, което е довело до наличие на отрицателна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Относно начисления данък по чл. 48 ЗДДФЛ съдът е приел наличието на основания за облагане по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. Прието е, че няма основания за промяна на приетото от приходните органи нулево начално салдо на паричния баланс на търговеца към 01.01.2008 г. по ради липса на достоверна дата на документите за получени заем и дарение преди тази дата. За законосъобразно е прието увеличението на финансовия резултат на търговеца на основание чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО с неотчетени приходи от лихви по предоставени парични средства на ЕТ "Иван Алексиев- ДА Роял Секюрити" за 2008 г. и 2009 г., както и по реда на чл. 26, т. 2 ЗКПО вр. с чл. 16, ал. 1 ЗКПО с отчетените разходи за услуги, материали, части и работно облекло по фактури, издадени от "Макс ком 2007", "ВТ трейдинг" ЕООД, "Ка ем ко груп" ЕООД, "Йопет уърлд строй" ЕООД и "Микроконсулт" ЕООд за 2009 г. и 2010 г. С оглед недостига на средства за 2010 г. съдът е счел за правилно определен допълнителният размер на дължими вноски за здравно осигуряване на ревизираното лице като самоосигуряващо се лице.

Фактическата обстановка е изяснена от съда предвид събраните писмени доказателства, приобщени от хода на ревизионното производство и допълнително представени в съдебната фаза на производството, събраните заключения на две съдебно-счетоводни експертизи и една съдебно-техническа експертиза, както и предвид гласните доказателства от свидетелите Тодоров и Атанасов. По отношение на част от представените от ревизираното лице частни писмени доказателства - протокол за СМР от 14.07.2010 г. с "Йопет уърлд строй", четири броя приемо-предавателни протоколи с "Микроконсулт" ЕООД, договор за доставка от 27.07.2009 г. между РЛ и ЕТ "Ирис-2007-Иван Пенев", констативни протоколи към него, напомнителни писма и оферта, са открити по реда на чл. 193 ГПК производства по оспорване на автентичността на положените подписи е верността на съдържанието им. В с. з. на 17.12.2014 г. е открито производство по реда на чл. 193 ГПК и по отношение на други документи, представени от РЛ - по опис.

1. В частта по ЗДДС.

Конкретно, по отношение на непризнатия данъчен кредит в размер на 2293,20 лв. по една фактура от 14.07.2010 г., издадена от доставчика "Йопет уърлд строй", с предмет - СМР, е установено, че се касае за СМР по договор от 01.07.2010 г. Фактурирани са последващи услуги по договора като за предходни и сходни такива е налице влязло в сила решение № 5072/10.04.2013 г. на Върховен административен съд, с което е призната реалност на услугите предвид приемането им и данните за наличността им в обекта, за който са уговорени. При сходни доказателства в настоящото дело съдът е направил необоснован извод за нереалност на доставка по фактурата. Съгласно заключението на приетата СТЕ - СМР по издадената фактура са реално извършени и са налице на място /обект завод "Пасат"-Царево/, съответстват на описанието, по количества и стойност, дадено в двустранно подписания приемо-предавателен протокол с потвърждаване на подписите. От счетоводна страна е установено редовно и надлежно осчетоводяване на фактурата при изпълнител и възложител. При тези данни не е налице неавтентичност на приемателния документ, необоснован е изводът на съда за невярност на съдържанието на оспорените документи. Само въз основа на липсата на данни за достатъчна кадрова и материална обезпеченост на доставчика като изпълнител на СМР не може да се обоснове извод, че същата не е извършена от него. Не е налице основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит. Случаят е сходен от фактическа страна с фактите по главните производство по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011, поради което приложимо е задължителното тълкуване, дадено с постановеното по тях решение на Съда на Европейския съюз. Тези решения следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на обекта работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени.

Необосновани са и изводите на съда досежно приетата от него нереалност на доставките, извършени по две фактури от 13.09.2010 г. и 20.101.2010 г. от "Микроконсулт" ЕООД, с предмет - работно облекло. Правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 7440 лв. по двете фактури също е отказано на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, поради което спорният въпрос отново е относно реалното извършване на доставки на стоки чрез прехвърляне на право на собственост върху тях като момент на възникване на данъчно събитие.

По делото са събрани достатъчно доказателства, въз основа на които може обосновано да се направи ползващия ревизираното лице извод за реалност на доставките. Налице са установени договорни отношения между страните по договор от 08.09.2010 г. установено е приемо-предаването на стоките по протоколи от 08.08.2010 г. и 13.09.2010 г., 14.09.2010 г. и 20.09.2010 г. Автентичността на подписите и верността на съдържанието на тези документи са оспорени, но предвид дадените показания от свидетелите и при преценка на останалите доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, оспорването не се явява надлежно проведено. Установено е транспортирането на стоките от склад на доставчика до склад на получателя, за което са налице обяснения, пътни листа, заповед за командировка. Установено е използването на стоките за целите на икономическата дейност на получателя по протоколи за раздаване на работното облекло. Съобразно дадените заключения по експертизите получателят не е разполагал за периода на раздаване на работно облекло с подобни стоки, сходни по вид и количество, налични или получени от други доставчици Стоките са надлежно осчетоводени при получателя, налице са данни и за произхода им при предходни доставчици на прекия доставчик - "Малибу 2000" ЕООД, "Ка ем ко груп" ЕООД, "Ди ви ауто" ЕООД, "Йопет уърлд строй" ЕООД. Установено е надлежното осчетоводяване при доставчик и получател, вкл. и за целите на ДДС, както плащането по фактурите с включен ДДС. Не са налице данни и твърдения за данъчна измама.

При така установените факти и релевантни обстоятелства са налага фактическият извод, че доставките са извършени. С предаването на стоките е прехвърлено правото на собственост върху тях, настъпило е данъчно събитие, налице е основание за правомерно начисляване на данъка.

По изложените съображения касационният съд намира решението на АСВТ в частта на облагането по ЗДДС, по отношение на потвърдения РА относно непризнато право на приспадане по доставки от "Йопет уърлд строй" ЕООД и "Микроконсулт" ЕООД, за незаконосъобразно. Съдът е направил необосновани изводи въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства и е достигнал до незаконосъобразни правни изводи във връзка с неправомерно начисляване на данъка по процесните фактури и оттам за наличие на отрицателна предпоставка по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Решението следва да бъде отменено в тази си част. По съществото на спора следва да се постанови решението, с което да се отмени като незаконосъобразен ревизионният акт в същата част. Въз основа на събраните доказателства и изяснената фактическа обстановка се приема от касационния съд, че по процесните фактури са извършени доставки, настъпили са данъчни събития, правомерно е начислен данъка, поради което и поради липса на други пречки за упражняване на правото на данъчен кредит, ревизионният акт, с който е отказано правото на приспадане по фактурите, издадени от тези двама доставчика се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

1. В частта по ЗДДФЛ и допълнително определените здравно-осигурителни вноски.

С РА на търговеца е определен за внасяне допълнителен данък по чл. 48, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. общо в размер на 34 011.23 лв. и лихви за забава в размер на 10 757.84 лв., както и са установени допълнителни задължения за ЗО за 2010 г. в размер на 1 633.95 лв. и лихви за забава в размер на 785.32 лв.

Данъкът по чл. 48 ЗДДФЛ се формира по четири пера: 1. От неотчетени приходи от лихви за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., 2. От определен допълнително данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2009 г. във връзка с допусната счетоводна грешка, 3. От разходи по сделки, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане - за 2009 г. и 2010 г., 4. От установен недостиг за 2010 г.

1.По отношение на направеното увеличение на финансовия резултат /ФР/ на търговеца за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. с неотчетени приходи от лихви, съответно със сумите 4229,20 лв., 4303,83 лв. и 741,34 лв., първоинстанционният съд е приел, че са налице основания за това по смисъла на чл. 16, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 3 ЗКПО- получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми, във връзка с предоставен от РЛ заем на друго, свързано с него лице - ЕТ "Иван Алексиев- ДА Роял секюрити". Не е спорно, че по предоставения заем от РЛ на другия търговец не са начислявани приходи от лихви при РЛ. Според приходните органи сделката е следвало да бъде сключена при обичайни пазарни условия, при начисляване на пазарна лихва върху предоставените заемни средства, която лихва представлява облагаем приход за ревизираното лице. Пазарната лихва за всеки от трите данъчни периоди е определена в размер на 10%, за което са ползвани в ревизионното производство статистически данни на БНБ след 2007 г., на база реално отпуснати кредити от банки на нефинансови предприятия. С размера на изчислената по този начин лихва е увеличен ФР на РЛ и съответно е начислен корпоративен данък.

С оглед вида на извършената ревизия и правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на приходните органи е да докажат при условията на пълно доказване, предпоставките за установяване на допълнителното задължение, а именно - наличие на отклонение от данъчно облагане, както и размера на данъка, изчислен върху основа, която в случая представлява пазарния размер на лихвите за всеки от периодите, определен по реда на § 1, т. 10 ДР ДОПК и Наредба № Н-9/14.08.2006 г. на МФ върху конкретните заемни средства, при съобразяване на съществените условия на договорките между страните.

След преценка на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е достигнал до необоснован и оттам незаконосъобразен извод, че при условията на пълно доказване е установено в случая наличие на отклонение от данъчно облагане, както и че правилно е установен размерът на дължимия данък. В хода на съдебното производство е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което при заемополучателя не са осчетоводявани разходи за лихви във връзка с получените заеми от РЛ. При тази фактическа установеност облагането на приходи от лихви, каквито не са осчетоводени при РЛ, при липса на разходи за такива лихви, направени при насрещната договорна страна, би било в противоречие с принципната постановка при подоходното облагане за равно по стойност признаване на разходите при единия субект, само когато е налице разход и при другия субект. В тази връзка изводът за отклонение от данъчно облагане при РЛ не се явява доказан при условията на пълно доказване.

На следващо място приходните органи не са установили надлежно и размера на пазарната лихва, който процентно определен от тях размер е начислен върху заемните средства, така че с получените стойности да се увеличи ФР за всеки от данъчните периоди. Определянето на размера на пазарната лихва /съгласно легално определение в § 1, т. 32 ДР ЗКПО/ от 10% за 2008,2009 г., 2010 г. не е направено в съответствие с изискванията на § 1, т. 10 ДР ДОПК и Наредба № Н-9/14.08.2006 г. на МФ /наредбата/. Начинът, по който приходните органи са определили размерът на пазарната лихва, възприет безкритично и от първоинстанционния съд, е в нарушение на нормативните изисквания, тъй като не съответства на нито един от методите по наредбата. След като са ползвани единствено осреднени статистически данни и то по отношение на лица, едното от които е банка /финансов субект/, след като не са съпоставени пазарни аналози, а още по-малко относими такива, т. е. не е извършена съпоставка с конкретно извършени идентични или поне сходни по условия сделки /относно периоди, размери, срокове на плащания, обезпечения и др. / и то между нефинансови субекти, както е в процесния случай, не е налице съпоставимост. Констатираните различия в условията влияят значително върху пазарната цена, или размерът на пазарната лихва в случая, поради което определеният от приходните органи размер на лихвата по никакъв начин не би могло да се приеме за надлежно установен пазарен такъв. Налице е още едно основание за отмяна на РА в тази му част, тъй като не е установен размер на пазарната лихва, съответно не е установена правомерно и данъчната основа за облагане.

Като е достигнал до обратния извод първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно в тази му част решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество, с което да се отмени РА в тази му част.

2.По отношение на неприето от приходните органи намаление на финансовия резултат /ФР/ на търговеца за 2009 г. със сумата 149 956 лв. и определеният въз основа на това корпоративен данък.

На основание чл. 75, ал. 3 ЗКПО /ред. към 2009 г./, преди приключване на ревизионното производство, РЛ е уведомило ревизиращите органи за допусната счетоводна грешка - неосчетоводяване на разходи за неустойки в размер на 149 956 лв. поради неизпълнение на договорни задължения на РЛ към ЕТ "Ирис 2007-Иван Пенев" по договор за доставка от 27.07.2009 г. на стоки - 4 броя самосвали. Неустойката е уговорена по договор - чл. 15 - в размер на 10% от цената, за неизпълнението е съставен констативен протокол. В този случай с разходите за неустойка следва да се намали декларирания ФР, което е видно и от дадения отговор на въпрос 11 по първото заключение на ССчЕ. За двата документа - договор и констативен протокол е открито производство от АСВТ по реда на чл. 193 ГПК относно автентичността на подписите и верността на съдържанието. В обжалваното решение обаче, или в отделен акт на съда, не се съдържа мотивирано признаване, или непризнаване, по реда чл. 193, ал. 2 ГПК, дали оспорването е доказано или не, съответно доказателствата не са изключени от доказателствата по делото. Липсват мотиви в решението на АСВТ досежно тази част от РА. В този случай, при липса на оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение от страна жалбоподателя или на жалба от страна на приходния орган, който като страна в процеса е поискал откриване на производството по реда на чл. 193 ГПК, не може да се приеме от касационната инстанция, че оспорването е надлежно проведено. При липса на искане от жалбоподателя и на жалба или оплакване от страна на приходната администрация делото не подлежи и на връщане в тази му част на първоинстанционния съд. Касационния съд като съобразява приетите и неизключени писмени доказателства - договор и констативен протокол, вкл. оферта и напомнителни писма, намира, че същите обективират сключен договор за доставка, който не е изпълнен по вина на доставчика - РЛ, поради което и предвид възникнало на това основание задължение за неустойка същата се явява разход, с който следва да се намали ФР на търговеца за 2009 г. От направените насрещни проверки, описани подробно в РД, както и въз основа на извършеното от приходните органи в ревизионното производство неекспертно сравнение на подписите, положени от представляващите ЕТ "Ирис 2007" за периодите - 2009 г. и след прехвърляне на търговското предприятие на 13.01.2011 г. - не може да се приеме, че са събрани доказателства, водещи до различни изводи, тъй като фактическа проверка не е извършена, не са дадени годни обяснения, не са представени други противоречащи документи, а сравнението на подписи, извършено без използване на специални знания и без да е спазен процесуалният ред за назначаване и приемане на експертизи като доказателствени средства в административния и съдебен процес, не е допустимо и не следва да бъде съобразявано.

Ето защо обжалваното решение, с което като краен резултат е потвърден РА в тази му част следва да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в същата част.

3.По отношение на разходите по сделки, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане - за 2009 г. и 2010 г. С РА е направено преобразуване към увеличение на ФР на търговеца за 2009 г. и 2010 г. съответно със сумите 54 033,76 лв. и 108 741,28 лв. и е начислен корпоративен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ при ставка от 15% с разходите по сделки, които са приети от приходните органи за нереално извършени при облагането по ЗДДС. Доставките, за които е приета нереалност са предмет на влязъл в сила РА № 061100214/07.04.2011 г. - за 2009 г. - по две фактури, издадени от "Макс ком 2007" ЕООД, две фактури, издадени от "ВТ трейдинг" ЕООД и една фактура от "Ка ем ко груп" ЕООД, а за 2010 г. - по четири фактури, издадени от "Ка ем ко груп" ЕООД и една фактура, издадена от "Йопет уърлд строй" ЕООД, по настоящия РА - частта по ЗДДС, обсъдена по-горе в настоящото решение - по фактурите, издадени от "Микроконсулт" ЕООД. С влезлия в сила РА доставките са приети за нереални и не е признато право на приспадане на данъчен кредит, докато по процесния РА и предвид изложеното по-горе в частта по ЗДДС доставките са приети за реални и е признато правото на приспадане.

За да потвърди РА в тази му част, първоинстанционният съд е приел, че счетоводните разходи, направени по фактурите, за които с предходен влязъл в сила РА, както и с процесния РА, е прието, че не обективират реално извършени доставки, за което по тях не е признато право на приспадане на данъчен кредит, не следва да се признаят за данъчни цели като документално необосновани по смисъла на чл. 26, т. 2 ЗКПО вр. с чл. 10 ЗСч, тъй като първичният счетоводен документ /фактура/ не отразява вярно стопанската операция.

Решението е незаконосъобразно в тази си част, тъй като са принесени механично изводите при облагането по ЗДДС към облагането с подоходен данък по реда на ЗДДФЛ и приложимия за едноличния търговец ЗКПО, без да е съобразена спецификата на подоходното облагане досежно специалните разпоредби, уреждащи т. нар "задължителни" разходи по ЗКПО във връзка в случая с основната дейност на жалбоподателя /охранителна дейност/ и специалния нормативен акт, който урежда съответната дейност - ЗЧОД. В ЗЧОД е уредено нормативно задължение упражняването на охранителната дейност да се извършва от служители, идентифициращи се с униформа и отличителни знаци, което е от значение за издаване/подновяване на лиценза. Установява се, че всички фактури по това перо имат за предмет униформи, отличителни знаци, както и че дружеството притежава лицензи за периодите на проверка, а от заключението на ССчЕ по настоящото дело се установява, търговецът не е съхранявам и получавал стоки - работни униформи от други лица извън доставчиците по процесните фактури. Ето защо изводът е, че в случая се касае за направени разходи за покупка на стоки, които разходи имат задължителен характер по силата на нормативен акт, поради което и на основание чл. 11 ЗКПО същите следва да се признават за данъчни цели. На следващо място нито в актовете на приходните органи, нито в решението на първоинстанционния съд, не е отчетена спецификата на подоходното облагане за разликата от облагането с косвения данък. Основен счетоводен принцип при облагане е принципа на съпоставимост на приходи и разходи като данъчната печалба се формира като разлика между приходите и разходите. Като с РА в частта по ЗКПО е отказано признаването на разходи, представляващи отчетна стойност на материали - стоки, придобити с оглед осъществяване на основната дейност на дружеството, а едновременно с това са признати изцяло приходите от същата тази дейност, на практика са обложени брутни приходи, което представлява нарушаване на принципите на облагането. Наличието или липсата на реалност на доставките, по смисъла на облагането по ЗДДС, е ирелевантно за целите на облагането по ЗКПО. Доколкото от значение за последното са направените разходи, а в случая и задължителни такива във връзка с основната дейност на субекта, и счетоводни данни за такива безспорно са налице, не би следвало счетоводните разходи да не се признават за данъчни цели

Ето защо и в тази си част решението на АСВТ, с което е потвърден РА, се явява незаконосъобразно. Същото следва да бъде отменено в съответната част като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен РА в съответната част.

4.По отношение определеният допълнително данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за физическото лице в размер на 8449,74 лв. поради установен недостиг в размер на 84 497,39 лв. за 2010 г.

В тази част ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради прието от приходните органи наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК.

По спорния въпрос относно началното салдо към 01.01.2008 г. като начален период на ревизията първоинстанционният съд е приел нулево начално салдо, както е процедирано и от ревизиращите органи като не е приел за доказано наличието към тази дата на средства при физическото лице в размер на 105 000 лева при физическото лице, получени по дарение и при връщане на заем. Прието ч, липсва житейска логика за извършените сделки, а освен това няма данни тези суми, получени през 2006 г. да са налични към 2008 г.

Решението е необосновано.

Неправилно, при определяне на началното салдо на баланса за ревизираните периоди, същото е прието за нулево като не са взети предвид писмените доказателства - частни документи, неоспорени по реда на чл. 193 ГПК, от които се установява, че на 25.12.2006 г. РЛ е получило дарение от сина си в размер на 15 000 лв., както и към 25.09.2006 г. му е бил върнат също от сина му заем в общ размер от 90 000 лв., предоставен на 21.01.2006 г. Сключените договори с техните съществени условия, предаването и получаването на сумите са надлежно установени по силата на приетите писмени доказателства. Не са установени обстоятелства в края на 2006 г. и през 2007 г. тези суми да са изразходвани от лицето, поради което следва да бъде съобразена наличността им към началото на 2008 г., съответно същите следва да бъдат включени в приходната част на баланса като начално салдо за периода. В този случай и предвид даденото заключение от ССчЕ - отговор на въпрос 12 от първото заключение, не е налице недостиг за нито един от проверяваните периоди. Липсата на формиран недостиг определя недължимост на начисления данък върху доходите за 2010 г., поради което РА в тази му част е незаконосъобразен. Като е достигнал до обратния извод първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в тази му част.

Предвид изложеното дотук обжалваното решение следва да се отмени като необосновано и незаконосъобразно и в частта по ЗДДФЛ, в която е потвърден РА относно определен данък за 2010 г. в размер на 8449,74 лв. и съответните лихви и е установено задължение за допълнително внасяне на здравно-осигурителни вноски в размер на 1639,50 лв. и лихви върху тях. Вместо това следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отмени РА като незаконосъобразен в тези му части.

С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която са присъдени разноски в тежест на дружеството - жалбоподател. Съответно, за първата инстанция следва да се присъдят разноски в полза на дружеството сума в размер на 3790 лв. - според размера на направените и поискани разноски, включени в списък на разноски, а за втората съдебна инстанция - в размер на 2065 лв, или общо 5855 лв. за съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение