Решение № 6304 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3278/2013 г.

Решение № 6304 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3278/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Милен Радославов Ковачев от гр. Добрич, ул. "Генерал Киселов" № 3, чрез процесуален представител, против решение № 20 от 1.02.2013 г., постановено по адм. дело № 751/2012 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ на началник на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция (ОД) на МВР - Добрич, обективиран в писмо с рег. № 12979/15.10.2012 г. да му бъде възстановен частично броят на отнетите контролни точки по подадено от него заявление. С касационната жалба се атакува решението, като неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК. Иска се да бъде обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество с отмяна на отказа за възстановяване на контролни точки. Ответникът - началникът на сектор "Пътна полиция" (ПП) при ОДМВР - Добрич, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмено възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С атакуваното решение е било установено, че жалбоподателят Ковачев е подал заявление на с вх. № 16392 от 11.10.2012 г. до началника на сектор "ПП" към ОДМВР - Добрич, с искане да му бъдат възстановени 13 контролни точки, въз основа на преминат курс за допълнително обучение на 10.09.2011 г. Към момента на провеждане на курса за допълнително обучение през 2011 г. жалбоподателят е имал 3 контролни точки и не е имал непогасени публични задължения (глоби) по влезли в сила наказателни постановления. От представените по делото доказателства е видно, че Ковачев не се е възползвал от правото си своевременно да поиска възстановяване на контролните точки към момента, когато е имал налични контролни точки и възможност такива да му бъдат частично възстановени въз основа на преминатото допълнително обучение, респ. - не е подал заявление съгласно изискванията на чл. 23 от Наредба № I-13/12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на МПС за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 20 от 4.03.2003 г., в сила от 5.04.2003 г., отм., бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г.), наричана за краткост Наредбата или Наредба I-13/12.02.2003 г. Жалбоподателят е подал заявление за частично възстановяване на контролните точки на 11.10.2012 г., когато вследствие на извършени нови нарушения по ЗДвП балансът му вече е бил на минус 2 контролни точки, т. е. към този момент е загубил придобитата правоспособност и възможността да иска възстановяване на отнети контролни точки на основание преминатия курс за допълнително обучение на водачи. Поради това и административният орган е отказал да му възстанови контролни точки, т. к. след изчерпване на лимита им, визиран в нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г., отм., бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г.), вр. с чл. 157, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), водачът престава да е правоспособен и може да придобие отново права единствено по реда на чл. 157, ал. 5 с. з. Със заповед № 20039/2012 от 20.03.2012 г. на началник сектор ПП при ОДМВР Добрич, връчена на 28.09.2012 г., на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП по отношение Милен Радославов Ковачев е приложена принудителна административна мярка "Изземване на свидетелството за управление на МПС". При тези данни решаващият съд е приел, че оспореният отказ е постановен от компетентен орган в производство по чл. 23 от Наредба № I-13/12.02.2003 г. (отм.), при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Поради това е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства (МПС) с цел частично възстановяване броя на контролните точки за отчет на извършваните нарушения и за осъществяване контрол по изпълнението на учебните програми за това обучение са определени в Наредба № I-13/12.02.2003 г. (отм.). В чл. 23 от същата е предвидено, че за частичното възстановяване на контролните точки с 1/3 от първоначалния им брой, водачът подава заявление (приложение № 6) в структурно звено "КАТ - Пътна полиция" по местоотчет, към което прилага удостоверението за преминато допълнително обучение. Възстановяването на контролните точки се извършва от структурните звена "КАТ - Пътна полиция" по местоотчет на водача след получаване на протокола за преминато допълнително обучение. Възстановяването на контролните точки се отразява в автоматизираната информационна система на КАТ и на водача се предоставя информация за оставащите му контролни точки. Действащата редакция на чл. 158, ал. 1 (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 51 от 2007 г.) от ЗДвП предвижда, че броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява в две хипотези, като първата от тях е чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 г., при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи. В обсъждания казус касаторът не е сезирал своевременно компетентния административен орган с надлежно искане да му се възстановят контролните точки, по реда на чл. 158, ал. 1, т. 1 ЗДвП. За периода от завършване на курса за допълнително обучение на 10.09.2011 г. до момента на подаване на заявлението на 11.10.2012 г. са настъпили нови обстоятелства (наложени са му нови наказания, въз основа на които е загубил всички контролни точки и съответно е загубил правоспособност), което се явява пречка за частичното възстановяване на контролните точки (Арг.: чл. 15, ал. 2 от Наредбата). Изпълнението на изискванията на закона за частично възстановяване на точките се преценява към момента на подаване на заявлението по чл. 23, ал. 1 от Наредбата, а не към момента на получаване на протокола за преминато допълнително обучение, поради което и към датата на подаване на заявлението касаторът не е отговарял на съответните изисквания на закона. Административният орган няма задължение служебно да проверява наличието на предпоставките за възстановяване на точките на водача, без да е сезиран с надлежно искане. Действително нито ЗДвП, нито Наредбата предвиждат срок, в който след провеждане на курса за допълнително обучение да бъде подадено заявлението чл. 23 до надлежния орган, но в настоящия случай са настъпили нови обстоятелства, които са пречка за възстановяване на контролните точки на водача по реда на чл. 158, ал. 1 ЗДвП, т. к. описаната процедура се отнася само за правоспособни водачи на МПС. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдяните в нея основание за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и в унисон със съдебната практика по тълкуването и прилагането на ЗДвП. Решаващият съд е провел последователен контрол за законосъобразност на оспорения отказ, ангажираният доказателствен материал е обсъден и преценен в неговата съвкупност и съотносимост. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност на решаващия състав, касационната жалба е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение